Решение № 119 от 06.07.2026, Районен съд - Мадан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр.Мадан, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100161 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. с ЕГН **********, с адрес ********** против ОБЩИНА М. Код по БУЛСТАТ:

********Адрес на седалище: Област С., общ. М., гр. М., п.код ***** ул.

*****№ ** представлявана и управлявана от Ф. А. М. управляващ, длъжност:

****, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл.

79, ал. 1 от ЗС да бъде признато по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение на:

Реална част с площ 3032 кв. м. /след допуснато изменение на иска в с.з./, находяща се в северозападната част на имот с идентификатор ***** област С., община М., с. Л., м. *******, вид територия Земеделска, категория 10, НТП Гори и храсти в земеделска земя, площ 32132 кв. м, стар номер *****, съгласно Заповед за одобрение на КККР *******/****** г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ******, *****, ******, *******, ******, ******; *****, *****, *****, *****,

*******, ******, ***** *****, ******; *******

******, ********;

*******, ******* , *********, ******, ******

Реална част с площ 600 кв. м. /след допуснато изменение на иска в с.з/, находящи се в централната част на имот с идентификатор ***** област С., община М., с. Л., м. *******, вид територия Земеделска, категория 10, НТП Гори и храсти в земеделска земя, площ 32132 кв. м, стар номер ******, съгласно Заповед за одобрение на КККР *******/********., издадена от Изпълнителен Директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ****************

В исковата си молба ищецът твърди, че в границите на поземлен имот с идентификатор ********област С., община М., с. Л., м. ****** вид територия 1

Земеделска, категория 10, НТП Гори и храсти в земеделска земя, площ 32132 кв. м, стар номер******, съгласно Заповед за одобрение на КККР ******/*****г., издадена от Изпълнителен Директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори *********** притежава и е собственик на реална част с площ 1800 кв. находяща се в северозападната част на имота реална част с площ 400 кв. м., находящи се в централната част на имота. От 1987 г. владее процесните реални части от имота описан по-горе явно и необезпокояван от никого.

Сочи, че той е този, които е облагородил имота, където има поставени ясни граници - синори. Че той е този, който обработва владее процесната реална част ежегодно от 1987 г., като имота е бил първоначално нива където е засаждал различни селскостопански култури - картофи, тютюн пшеница, като към настоящия момент от 2008 г. същите са превърнати в ливади, които се косят ежегодно и се събира сеното от тях. Преди това имота е владян от родителите му от 50 г. на миналия век, които през 1987 г. го дават на него, поради което на основание чл. 82 от ЗС към владението му следва да се присъедини и това на неговите праводатели. Сочи, че имота никога фактически не е отнеман от неговото владение, както и от това на неговите праводатели.

Сочи също, че при направена справка установил, че процесния имот включително и неговата реална част с площ 1800 кв. м., находяща се в северозападното част на имота, както и неговата реална част с площ 400 кв. м., находящи се в централната част на имота е записан като стопанисван от община Мадан и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Твърди, че този имот с идентификатор *****област С., община М., с. Л., м. *******, вид територия Земеделска, категория 10, НТП гори и храсти в земеделска земя, площ 32132 кв. м., стар номер 002157, съгласно Заповед за одобрение на КККР *******/******* г., издадена от Изпълнителен Директор на АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ****************, включително и процесиите реални части описани по горе, никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община М. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.

Твърди също, че процесния имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или одържавен в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ, като позовавайки се на изтекла в негова полза придобивна давност, той следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици.

Ищецът сочи, че в периода от 1987 г. до настоящия момент включително не е прекъсвал и не е губил владението върху имота, същия този имот постоянно явно и необезпокояван е владян от ищеца като свой, като преди това имота се е владял от неговите родители от 50 г. на миналия век, с оглед на което владението на праводателите му следва да се присъедини към неговото.

Процесния имот не е бил внасяни в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението на ищеца или неговия праводател чрез отчуждаване или одържавяван, като по този начин и Община-М. не е могла да 2 стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 от ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността.

Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. Сочи, че в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок, поради което в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, Общината не може да го придобие на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ, като се позовава на (вж.

Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, II г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 от ГПК ).

Твърди, че процесния имот, никога не е влизал в блокове на ТКЗС, не е бил отчуждаван и одържавяван. Съгласно чл. 10 от ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на закона подлежат селскостопанските имоти, които са притежавани преди образуването на ТКЗС или ДЗС, независимо от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, но които фактически или юридически са били отнети от собствениците им, като се позовава на трайната съдебна практика по приложението на посочената норма, че целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане ( ограничаване) от държавата на правото на лична (частна) собственост по отношение на определена категория имоти земеделските земи. Имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически нито от ищеца, нито от неговия праводател, запазил е статута си на частна собственост, поради което спрямо него не намира приложение разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Сочи също, че след като спорния имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал.

1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС /изм./, нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.

Ищецът твърди, че процесния имот записан като частна общинска собственост може да се придобива по давност и предвид постановеното Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Посочва, че при тълкуването на чл. 86 ЗС и § 1 ЗР на ЗДЗС през годините се налага извода че в периода 01.06.1996 г. - 31.05.2006 г. не е имало забрана за придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, като на 1.06.2006 г., е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006г.).

Твърди, че за вещите частна държавна или общинска собственост, които 3 са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., придобивният давностен срок започва да тече от 01.06.1996 г. и изтича на 1.06.2006 г., към който момент е в сила мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006 г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време, продължен впоследствие до 31.12.2022 г. но с горното конституционно решение този мораториум е обявен за противоконституционен. Решението му било обнародвано в Държавен вестник на 4 март 2022 г. и влязло в сила от същата дата. И както самият КС написа:

„...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“. Освен това той изрично постановил, че обявяването на мораториума за противоконституционен (т.е. на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС, с която е въведен,) не се засяга неговия досегашен ефект. Т.е. не може да се поставя под съмнение, че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна, поради което се твърди, че ищецът е придобил горния имот на оригинално правно основание доколкото е владял имота от 1989 г. до настоящия момент явно и необезпокояван от никого като свои, тоест имота е владян в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. и от 08.03.2022 г. до настоящия момент.

На следващо място сочи, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот, поради което за ищецът е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на процесиите процесната реална част от Имот с идентификатор ***, в землището на с. Л., общ. М.. Ищецът се позовава на практика на ВКС /Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. I г.о. , Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. №1716/2015 г. на първо г. о., Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на първо г. о., Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д № 1279/2013 г. на второ г. о. и Решение №

67/16.06.2017г. по гр. д. № 3533/2016 г. на второ г. о. Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС/, съгласно която забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай. С дворищно регулационен план от неурегулираните до тогава недвижими имоти се образуват дворищно регулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищно регулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. В тази връзка твърди, че не е налице забраната на чл. 7 от ЗСПЗЗ доколкото ВКС в редица свой решение приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност, на каквато в случая той се позовава, като цитира - /Решение № 36 от 4