Решение № 27 от 10.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Пловдив, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300502625 по описа за 2024 година

С решение №3287 от 22.07.2024г., постановено по гр.д.№6635/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.състав е признато за установено, че С.

М. С., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *****, сумата от 277,02 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 07.01.2020 г. до 10.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. ***** и лихва в размер на 54,67 лева за периода от 10.02.2020 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1770/2023 г. по описа на ПРС, като съдът е отхвърлил предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ***** против С. М. С., ЕГН: ********** обективно съединени установителни искове за признаване на установено, че се дължат сумите, разликата до пълния предявен размер на сумата от 583, 12 лева – главница или за сумата от 306,10 лв., като погасени по давност и чрез плащане и лихва в размер на разликата до пълния предявен размер от 90, 89 лева или за сумата от 36,22 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1770/2023 г. по описа на ПРС, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана от С. М. С., чрез 1 адв. А. К. против решението на районния съд, в частта, с която е признато за установено, че С. М. С. дължи на ВиК посочените по-горе суми. Сочи, че по делото не било доказано основанието на което ищецът претендирал съществуването на облигационната връзка между страните. Не било доказано ответникът да е подписвал договор с ищцовото дружество. Наличието на собственост по отношение на процесния имот не създавало облигационна връзка между дружеството и ответника. В този смисъл не било налице основание за начисляване на каквито и да било задължения. Искането е за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявената искова молба.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД чрез юрк. Х. Х.. Излага се становище за правилност и законосъобразност на постановеното решение и неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.

Искането е за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрк. възнаграждение.

Депозираната въззивна жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по повод предявена искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***** с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД против С. М. С., ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми: сумата от 583,12 лв., представляваща главница за неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.07.2019 г. до 10.01.2023 г. за обект, находящ се в гр. *****; сумата в размер на 90, 89 лева - лихва за периода от 30.09.2019 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 1770/2023 г. по описа на ПРС.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от С. М.

С., ЕГН **********, с който се взема становище за неоснователност на исковата молба по подробно изложени съображения.

За да постанови обжалваното решение Районният съд е приел, че от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ се установявало, че ответникът декларирал собственост по отношение на имот в гр. *****. На следващо място, приложими в случая били общите условия за предоставяне на В и К услуга на потребителите на оператора, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-027/09.06.2006г. Прието е, че взаимоотношенията между предприятието и отделните абонати, както и условията и редът за ползването на водоснабдителни и канализационни системи били регулирани от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяването на потребители и за ползването на В и К системи. Цитира се нормата на чл. 8 от Наредба №4, 2 която разпореждала, че получаването на услугите В и К се осъществявало при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. Прието е, че в процесния имот не е имало измервателно устройство, като на основание приетите общи условия на ответника било начисляване по 10 куб.м. за двама човека обитатели. В общите условия се съдържало изрично задължение за потребителите за поставяне на индивидуални водомери, за което следвало да уведомят оператора, който пък имал задължението да ги поддържа. Съдът е приел, че в случая приложение намирали клаузите на чл. 23, ал.5 и ал.7 от Общите условия при определяне задълженията на ответника. Обсъдено е приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което установявало, че отчетеното количество по карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови потребители през процесния период. Доказало се, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди предявяване на исковата молба били извършени плащания от ответника, с които били погасени съответна част от главницата и лихва. Обсъдени са постановките на Тълкувателно решение №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка се сочи, че в настоящия случай се касаело за периодични платежи, които се погасявали с изтичането на тригодишна давност, от което се извежда, че погасени по давност били всички претендирани вземания за главница и лихви за периода преди 03.02.2023г., предхождащ с три години подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. След съобразяване на всички обстоятелства по делото, съдът стигнал до извода, че искът следвало да бъде уважен до сумата в размер на 277.02 лв., представляваща главница, като до пълния претендиран размер претенцията следвало да се отхвърли като погасена чрез плащане и погасена по давност. По същите съображения претенцията за обезщетение за забава следвало да се уважи до размера от 54.67 лв.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.

С посочените във въззивната жалба пороци на съдебния акт, спорният въпрос пред настоящата инстанция се явява този за съществуването на облигационна връзка между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД и въззивника С. М. С..

В раздел IV „Предоставяне на ВиК услуги.Стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи“, чл. 198 „о“, ал.1 ЗВ е посочено, че В и К операторите извършват дейностите по стопанисването, поддържането и 3 експлоатацията на В и К системите и съоръженията, като същите осигуряват и предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане. На следващо място чл. 11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги задължава В и К операторите да публикуват одобрените от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги в най-малко един централен и един местен ежедневник, като е посочено, че общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Все в тази връзка е уреденото и в следващата алинея на посочената разпоредба от закона, която дава възможност на потребителите на В и К услуги, в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, да внесат в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия, в случай, че не са съгласни с общите условия, предложени от оператора. На следващо място получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган, което е изводимо от разпоредбата на чл. 8 от НАРЕДБА № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а пък чл. 3 от Наредбата определя и кои лица притежават качеството на потребители на В и К услуги.

С оглед изложеното, на първо място следва изводът, че въззиваемото дружество в случая е оператор на В и К услуги и като такъв следва да осигури предоставянето на услугите на потребителите срещу заплащане. Не е спорно и обстоятелството, че е спазена процедурата по публикуването на общите условия, съобразно законовите предписания, като същите са влезли в сила 30 дни след публикуването им. Няма данни по делото и потребителят да се е възползвал от гарантираното му право, а именно в 30-дневен срок от влизането в сила на общите условия, същият да е предложил различни такива, което води до извода, че клиентът се е съгласил с предложените от оператора условия. Не е спорно и че същите общи условия са одобрени с решение на ДКЕВР ОУ-027/09.06.2006г. Установено по делото е, а и това се признава изрично във депозираната въззивна жалба, че потребителят С. М. С. е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. *****.

Всичко изложено до момента води до извода, че между страните по делото е възникнала облигационна връзка, като настоящият състав намира, че в случая сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Въззивната страна притежава качеството „потребител“, поради което в негова тежест е възникнало задължението да заплати доставената до собствения му обект и потребена вода.

По тези съображения решението на Районния съд се явява и правилно, поради което същото ще бъде напълно потвърдено.

Предвид изхода на спора и представения списък с разноски от „В и К“ ЕООД, в тежест на въззивника С. М. С. следва да се присъдят и сторените разноски, а именно сумата в размер на 100 лв., представляващи дължимо юрк.възнаграждение.

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3287 от 22.07.2024г., постановено по гр.д.

№6635/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.състав.

ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя О. Ц. К. сумата в размер на 100 лв., представляваща дължимо юрк.възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5