Решение № 169 от 20.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Варна, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100502296 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Ц. С. С. срещу решение № 260290 от 30.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 16274 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и трети състав, с което е отхвърлен иска й против Община Варна за заплащане на сумата за разликата над 1 500 лева до 19 828,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени на собствения на ищцата лек автомобил „Mitsubishi 3000 GT“ с рег.№ ******* при пътен инцидент, настъпил на 21.06.2020 г. в град Варна – до Спортна зала -, когато при разминаване с насрещно движещ се автомобил превозното средство на ищцата е залято с вода, събрала се на пътното платно; както и е осъдена да заплати на Община Варна разноски по делото пред първата инстанция 659,23 лева.

Във въззивната жалба се излага, че така постановеното решение е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.

Сочи се, че първоинстанционният съд е приел принципът за пълна обезвреда, а в конкретния случай е налице частична такава. Твърди се, че в писмото от 17.02.2022 г. е посочена стойността на внесения местен данък, а не застрахователната стойност, както е приел съда. Възразява се против извода, че автомобилът не може да бъде ремонтиран и за него е невъзможно да бъде извършена доставка на резервни части. Настоява, че всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането са доказани и следва да бъдат репарирани. С оглед на изложеното иска да бъде отменено решението и 1 да се уважат исковете, както са предявени.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излагат се подробни аргументи за тази позиция, като се желае потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на лек автомобил Mitsubishi 3000 GT с рег.№ ********. На 21.06.2020 г. при управление на автомобила в град Варна, в близост до Спортна зала, при разминаване с насрещно движещо се превозно средство, автомобилът бил залят от вода, събрала се на пътното платно. След заливането превозното средство загубило мощност и започнало да прекъсва, след което автомобилът изгаснал в средата на локвата. След като излязъл от автомобила, водачът му И.Д. заобиколил и замерил дълбочината на локвата в лентата за насрещно движение, като установил, че същата била над 50 см. Сигнализирал в ОД на МВР-Варна, но от там му било отказано изпращане на полицейски екип, тъй като не се касаело за ПТП. Водачът сигнализирал и на тел.112, но и оттам не получил съдействие. Излага, че на мястото на инцидента нямало пътни знаци, указващи участък с вероятност за наводнение или участък с възможност за наличие на вода на пътното платно. Имало хора в подлеза, които се притекли на помощ на водача, за да избутат автомобила, а след това същият бил изтеглен със специализиран автомобил за пътна помощ, тъй като двигателят не можел да бъде стартиран. При проверка били установени наводнени въздушни филтри. Наложило се двигателят да бъде разглобен, като била измерена и компресията в цилиндрите. Последната била ниска - на втори цилиндър 4 атмосфери и на четвърти цилиндър - 5 атмосфери. При разглобяването се установили следните повреди: увредени цилиндри с бутала леви и десни, неподлежащи на ремонтно-възстановителна работа; блок, цилиндри с бутала ведно с биелите. Според ищцата стойността на ремонта възлиза на сумата от 40 000 лева. Намира, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана на основание член 2, алинея 5 от ЗОС във връзка с член 31 и член 48, алинея 2, буква „а“ от ППЗП. Към датата на подаване на исковата молба ищецът не е обезщетен за претърпените имуществени вреди.

В срока по член 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция се оспорва по основание. Счита се, че с исковата молба не са представени доказателства, чрез които да се установи, че на 21.06.2020 г. в процесния участък е имало локва с дълбочина 50 см, както и сочените от ищцата вреди да са установени на дата 21.06.2020 г.

2

Поради тази причина намира, че не е налице причинно-следствена връзка между инцидента и вредите, като сочи, че не е ясно как, кога и по какъв начин същите са настъпили. Заявява, че не може да бъде направен категоричен и безспорен извод, че щетите не са вследствие на амортизация на процесния автомобил в процеса на експлоатацията му, имайки предвид, че първата му регистрация е през 1992 г., а по делото не са ангажирани доказателства относно съС.ието на същия преди инцидента. Заявява, че не са представени доказателства удостоверяващи правоспособността на лицето управлявало автомобила, с каква скорост се е движело процесното превозно средство, както и в коя част на деня е настъпил инцидентът. Намира, че водачът на автомобила не е съобразил поведението си с лошата метеорологична обстановка, като е поел необоснован риск вследствие на който е настъпил вредоносният резултат, поради което е налице е съпричиняване. При евентуално уважаване на иска намира, че размерът на присъденото обезщетение следва да бъде намалено, за да не се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на Община Варна. Също така смята, че претенцията на ищеца е в завишен размер, като значително надхвърля стойността на автомобила към датата на твърдяното увреждане, а претендираното обезщетение не може да надхвърля стойността на увредената вещ.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Правната квалификация на предявения от ищцата Ц. С. иск е по член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени му от ответника имуществени вреди в резултат на бездействие от страна на ответника – неподдържане на предоставен му за стопанисване обект. Посочената норма предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от бездействието на свои работници или служители, на които е възложил определена работа, при или по повод на последната, вреди.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по член 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното според разпоредбата на член 45, алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори 3 презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест според нормата на член 154, алинея 1 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба ищцата следва да установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: фактът на бездействието; кой е следвало да извърши действията, тоест ангажираността на ответника; претърпени неимуществени вреди; причинно - следствена връзка между бездействието и вредите.

Улицата, на която е настъпил инцидентът е публична общинска собственост съгласно член 2, алинея 1 от ЗОС във връзка с § 7, точка 4 от ПЗР на ЗМСМА и член 8, алинея 3 от ЗП. Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините – член 31 от ЗП. Задължение на общинската администрация е осигуряването на условия за провеждане на безопасно движение на моторни превозни средства и пешеходци. Според член 6, алинея 1, точка 4 от ППЗДвП стопанисващият пътя е длъжен да вземе своевременно мерки за отстраняване на препятствията по пътя и да осигури безопасно движение. Като собственик на общинските пътища, ответникът е задължен да поддържа същите, поради което той е и пасивно легитимиран да отговаря по искове за вреди, причинени от препятствия на пътя, независимо дали същите се намират на платната за движение на ППС или на тези, предназначени за движение на пешеходци.

Безспорно се установява от събраните по делото гласни доказателства обстоятелството, че на мястото, което ищцата сочи, че е станал инцидента, е имало локва с голяма дълбочина, която не е била обезопасена или обозначена по някакъв начин, а и е известен факт, че това е един от подлезите в града, където винаги се събира много вода при дъжд. Неупражняването на надзор и липсата на действия по отводняване на мястото на инцидента, както и липсата на предупредителни знаци, указващи наличие на водно препятствие са станали причина на автомобила на ищеца да бъдат нанесени увреждания.

Като не е изпълнил задълженията си за надзор и поддръжка на общинска улица в безопасно за движение съС.ие, ответникът е станал причина за настъпване на вредоносния резултат и е осъществил състава на безвиновната отговорност за непозволено увреждане. Следователно Община Варна следва да отговаря за вредите в резултат на нейно бездействие.

Вина в случая не се изисква, отговорността на общината е обективна.

В тежест на ищеца по деликтния иск е да докаже увреждащите го действия или бездействия, настъпването и вида на вредите, както и причинната връзка между тях. По делото пред първата инстанция е прието заключение по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, от което се установява, че при така описания механизъм на настъпилото пътно4 транспортно произшествие е възможно да настъпят твърдените повреди в посочените вид и степен, което е вследствие навлязлата в двигателя вода.

Вещите лица са оценили, че към датата на настъпване на събитието действителната пазарна стойност на автомобила е 19 828,80 лева, а пазарната стойност на ремонта на автомобила е в размер на 24 786 лева. В съдебно заседание, проведено на 22.10.2021 г., вещото лице е обяснило, че водата е навлязла в двигателя чрез въздушния филтър и смукателния колектори и е попаднала в цилиндрите на двигателя, където се е получил хидравличен удар.

Сочи, че е извършил оглед на автомобила, при който е установил, че е наранено покритието на цилиндрите на блока на двигателя, което налага неговата смяна.

Тъй като обезщетението за причинени имуществени вреди е компенсаторно, то представлява паричния еквивалент на увреденото имуществено право към момента на настъпване на вредоносния резултат от деликта, поради което, за да бъдат репарирани вредоносните последици, паричното обезщетение трябва за съответства на пазарната стойност на увредената вещ. В този смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема, че обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на имуществото, тоест стойността, срещу която вместо увреденото имущество може да се придобие друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи. Поради това настоящият състав на въззивния съд счита, че релевантна по делото е действителната пазарна стойност на вредите към датата на увреждането. Дължимото обезщетение е в размер на реално претърпените вреди, които вреди следва да са изчислени по размер към момента на настъпване на увреждането. Като краен извод се налага, че ищцата следва да бъде обезщетена със сумата от 19 828,80 лева.