Решение № 220 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. П., 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245000500412 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 10534/30.08.2023 г., допълнена с допълнителна жалба вх. № 10637/01.09.2023 г. от П.Р.Б. против решение № 285/11.08.2023 г., поправено с решение № 64/28.02.2024 г., двете постановени по г. д. № 683/2022 г. по описа на ОС–С.З. в частта, с която е осъдена П. да заплати на А. Д. Х. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 7, ап. 35, със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш., ет. 2, адвокат Е. Н., както следва: сумата от 15 600.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателно производство) от водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС–Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане; сумата от 70 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ от водено наказателно производство за престъпление по чл.

202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР 1

С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС–Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане и сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ от водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т.

1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС– Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане.

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответните части и да отхвърли предявените искове или да намали размера на присъдените обезщетения.

Ответникът по тази жалба А. Д. Х. ЕГН ********** счита, че същата е неоснователна. Претендира разноски.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 10799/07.09.2023 г. от А. Д. Х. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 7, ап. 35, със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш., ет. 2, адвокат Е. Н. против решение № 285/11.08.2023 г., поправено с решение № 64/28.02.2024 г., двете постановени по г. д. № 683/2022г. по описа на ОС–С.З. в частта, с която е отхвърлен иска на А. Д. Х. ЕГН ********** да бъде осъдена П. да му заплати, както следва: сумата от 30 000.00 лева, представляваща разликата между присъдения размер от 70 000.00 лева и пълния предявен размер от 100 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ от водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС–Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане; сумата от 5 000.00 лева представляваща разликата между присъдения размер от 15 000.00 лева и пълния предявен размер от 20 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ от водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС– 2

Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане.

Ответникът по тази жалба П.Р.Б. счита, че същата е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 2б от ЗОДОВ.

Предявени от А. Д. Х. ЕГН ********** от гр. С.З.“ № 7, ап. 35, със съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш., ет. 2, адвокат Е. Н. против П.Р.Б..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати, както следва: сумата от 16 500.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита по наказателно производство) по чл. 2, ал.

1, т. З от ЗОДОВ; сумата от 100 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. З от ЗОДОВ и сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ, всички вреди от водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС–Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът не признава исковете.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, както и за нарушение на императивни материалноправни норми (ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Една от исковите претенции е за осъждане на П.Р.Б. да заплати на Х. сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ, всички вреди от водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х. окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС–Бургас, влязла 3 в законна сила на 06.07.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (06.07.2018 г.) до окончателното изплащане.

По тази претенция има произнасяне по същество с решение, като са присъдени 15 000.00 лева, а за разликата до предявения размер от 20 000.00 лева, този иск е отхвърлен.

Решението на първоинстанционният съд в тези части е обжалвано изцяло.

С отговора на исковата молба, П. е направила възражение за недопустимост на тази претенция, тъй като не са ангажирани доказателства, че е проведена процедурата по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Това възражение е неоснователно.

Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, гражданите могат да предявят иск по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ по приключени производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“, чл. 60а – чл. 60м от ЗСВ.

Следователно провеждането на цитираната допустимостта на търсенето на защита по исков ред. процедура е елемент от

Действително в исковата молба няма твърдения за проведена процедурата по глава трета „а“ от ЗСВ.

Но с нея е представен констативен протокол изх. № РС-18-352/31.01.2019 г. на Инспектората към ВСС (л. 38 – 55 от делото на ОС), от който е видно, че Х. е предявил претенция за заплащане на обезщетение за нарушаване правото на разглеждане и решаване на процесното наказателно дело в разумен срок, като е подал заявление вх. № РС-18352/08.10.2018 г. Видно от писмо рег. № 94-А-38/19 от 26.02.2019 г. от Министерство на правосъдието до ищеца (л. 191 от делото на ОС), по повод заявление вх. № РС-18352/08.10.2018 г. и след констативен протокол от 31.01.2019 г., на Х. е предложено споразумение.

По делото няма твърдения или доказателства да е сключвано такова споразумение.

Следователно така предявената претенция за сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2б от ЗОДОВ в рамките на общото обезщетение за неимуществени вреди, е допустима.

При извършване на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение и в останалите части е валидно. Същото е и допустимо, с изключение частта, в която първоинстанционният съд се е произнесъл като за самостоятелен иск по претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ. Не се констатира нарушение на императивни материалноправни норми.

В исковата молба се твърди, че против Х. е водено наказателно производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, за което е образувано досъдебно производство № 299/2009 г. – „ИП“ на ОД на МВР С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г., по което А. Х.

4 окончателно е оправдан с присъда под № 87/20.06.2018 г., постановена по ВНОХД № 53/2018 г. по описа на АС–Бургас, влязла в законна сила на 06.07.2018 г.

Наказателното производството включва досъдебна и съдебна фаза (осъждане на първа инстанция, първо разглеждане от АС-Бургас - частично оправдаване, първо разглеждане от ВКС – връщане за ново разглеждане, второ разглеждане от АС-Бургас – намаляване на наложеното наказание, второ разглеждане от ВКС – връщане за ново разглеждане, трето разглеждане от АС-Бургас - оправдателна присъда, влязла в сила на 06.07.2018 г. Същото е протекло, както следва:

А. Х. е бил обвиняем по досъдебно производство с № 299/2009г.- “ИП“ на ОД на МВР-С., образувано с постановление на РП-С. от 03.11.2009 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 от НК. През м. ноември са разпитвани свидетели. На 09.12.2009 г. е направено искане за предоставяне на данъчноосигурителна информация на ищеца, което е уважено на 11.12.2009 г. На 17.02.2010 г. ищецът е разпитан като свидетел. На 19.02.2010 г. ищецът е предал с протокол редица документи, поискани от разследващия. От февруари до октомври 2010 г. са изготвени експертизи, събрани са документи, разпитани са свидетели. На 10.05.2010 г. наказателното производство е спряно до 02.08.2010 г. за издирване и разпит на свидетеля Т.А.. Веднага след възобновяването на производството, с постановление от 03.08.2010 г., срокът на разследване е удължен с три месеца. През август и септември 2010 г. са извършени един разпит и две очни ставки. С постановление от 20.10.2010 г., предявено на 05.11.2010 г., А. Х. е привлечен като обвиняем по обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и обвинение по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. От 05.11.2010 г. до 20.12.2010 г. са проведени разпити на 6 свидетели. На 20.12.2010 г. е изготвено постановлението за удължаване срока на разследването поради характера на изпълнителното деяние и сложната фактическа обстановка и необходимостта от извършване на множество следствени действия. През януари 2011 г. е назначена експертиза. През февруари 2011 г. са разпитани двама свидетели и е назначена нова експертиза. На 22.02.2011 г. е изготвено постановление за удължаване на срока със същите мотиви като при предходното удължаване. През март 2011 г. е искано и допуснато да се разкрита банкова тайна. През май 2011 г. е изготвено ново постановление за удължаване срока на разследването - от 20.05.2011 г. С постановление от 15.07.2011 г. е удължен срокът на разследване. На 19.09.2011 г. е съставен протокол за доброволно предаване между счетоводителката и разследващия.