Решение № 140 от 23.02.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Добрич, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Калинка М. Х. като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20223230101643 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на С. И. И. ЕГН **********, с която срещу И. И. Х. с ЕГН **********, от *** и Ю. И. И. с ЕГН **********, с.а, е предявен иск за делба на следния недвижим имот:

Дворно място от 600 кв.метра , урегулирано в парцел ІІІ-212, квартал 29 по плана на с.С., община Д., ведно с построената в дворното място къща от 103кв.м. и пристройки с обща площ от 24кв.м. между съделителите при квоти 4/6 за И. И. Х. с ЕГН **********, 1/6 за Ю. И. И. с ЕГН ********** и 1/6 за ищцата.

В обстоятелствената част на молбата се излагат твърдения, че ищцата е осиновена от първият ответник и от покойната Ю.Х.. Х. с ЕГН **********, бивша жителка на с.С., община Д., починала на ***., за което бил издаден смъртен акт 010/***. Приживе наследодателката придобила делбения имот, който страните наследили след нейната смърт. След погребението ищцата била изгонена с двете си дъщери от семейният дом.

Исковата молбата обективира и покана по смисъла на чл.31 ал. 2 от ЗС ответниците да заплатят на ищцата обезщетение за лишаване от ползванетона съсобствения имот в размер на 200лв., считано от датата на предявяване на иска, алтернативно за пет години назад от датата на подаване на иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците не депозират отговор на исковата молба.

След насрочване на открито съдебно заседание ответникът Ю. И. И. е депозирал становище по предявения иск за делба. Признава се, че делбения имот е придобит от И. И. Х. и Ю.Х.. Х. през 2006 г., за което е издаден нотариален акт за собственост, вписан под №74, том VIIIc, дело №6080, вх.рег.№11417/02.08.2006 г. на СВ Добрич. Ю.Х.. Х. е починала през 2011 г. С 1 нотариален акт, вписан под №50, том XXI, дело №3475, вх.рег.№8066 от 25.09.2019 г. на СВ Добрич, И. И. Х. е прехвърлил на Ю. И. И. 4/6 идеални части от описания по-горе имот. И. И. Х. не е собственик на имота към настоящия момент, поради което не следва да участва в делбата.

Разпределението на квотите е следното:

-5/6 идеални части за Ю. И. И. и

-1/6 идеална част за С. И. И..

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за наем относно лишаване от ползването на имота, същото е неоснователно и не следва да бъде уважено. Неоснователни са твърденията, че ищцата е изгонена от дома, в който е живеела. Същата има семейство, както и самата тя посочва, след като е напуснала дома на осиновителите си е родила още две дъщери и живее на квартира в град Добрич. Тя е създала друго семейство и се грижи за него. След като е напусналa дома на осиновителите си, ищцата не е полагала грижи за имота, нито за И. Х.. Всички грижи се полагат от ответника Ю. И., както за имота, така и за баща му. Всички данъци, такси, поддържка се заплащат от ответника. Поради което е неоснователна претенцията за заплащане на наем за имота, особен в посочения размер от 200 лева, който е прекомерен, както и искането за заплащане за пет години назад е неоснователно.

На следващо място ответната ответникът Ю. И. прави възражение за придобиване на 5/6 идеални части от имота въз основа на давностно владение. Заявява, че след смъртта на Ю.Х.. Х., починала на ***. Ю. И. И. е започнал самостоятелно да владее процесния имот. Владението на имота е продължило трайно и необезпокоявано до този момент, като през 2019 г. му е прехвърлена и частта на И. И. Х.. Ищцата С. И. И. не е владяла имота и не е демонстрирала намерение за владение върху процесния имот.

В открито съдебно заседание искът срещу И. И. Х. с ЕГН ********** е оттеглен и с протоколно определение от 1576/14.10.2022г. производството по отношение на него е прекратено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното: По делото е представен нотариален акт за собственост, вписан под №74, том VIIIc, дело №6080, вх.рег.№11417/02.08.2006 г. на СВ Добрич, с който, на осн.чл.483 ал.2 от ГПК И. И. Х. и Ю.Х.. Х. са признати за собственици на дворно място, находящо се в с.С., община Д., ***, с площ от 600 кв.метра , урегулирано в парцел ІІІ-212, квартал 29 по плана на с.С., община Д., ведно с построената в дворното място къща от 103кв.м. и пристройки с обща площ от 24кв.м.

Не е спорно по делото, че И. И. Х. и Ю.Х.. Х. са били в брак. В този смисъл е представен и акт за граждански брак***. на община Д..

Съгласно препис-извлечение от акт за смърт №10/***. Ю.Х.. Х. починала на ***.

Ищцата представя удостоверение за наследници№ 377/26.11.2014г., видно от което Ю.Х.. Х. починала на ***. и оставила наследници съпруг И. И.

Х. и двама низходящи С. И. И. ЕГН ********** и Ю. И. И. с ЕГН **********.

С нот.акт№ 01, том 3, рег.№ 7344, дело № 234/2019г. на нотариус рег.№ 084 в НК, вписан под № 50 том 21, дело 3475/25.09.2019г., И. И. Х., като си запазва правото да ползва имота докато е живи, продава на Ю. И. И. собствените си 4/6 ид.части от имота, предмет на настоящия спор.

Съгласно служебна бележка изх№ 94/02.05.2019г. на кметство с.С., 2 делбения имот е с административен адрес ***.

Представени са приходни квитанции, видно от които през 2018г., 2021г. и през 2022г. ищцата С. И. е заплатила данъчни задължения за процесния имот.

По искане на ищцовата страна по делото е изискана прокурорска преписка №632/2018г. на РП Добрич, образувана по сигнал на С. И. срещу баща и и брат и, че последните двама не я допускат до съсобствения имот в с.С.. Жалбата е депозирана от ищцата на 22.03.2018г. В нея г-жа С. И. сочи, че преди смъртта на майка си – ***. работела в Г.. С. изпращала пари за да може да се лекува майка и. След нейната смъртта осигурила средства за погребението и на 57мия ден от смъртта си дошла и осигурила средства за поставяне на паметник на гроба. Тръгнала си за Г. и като се върнала през 2013г. в дома си в село С. - не била допусната от брат си и баща си в имота, изгонена с удари и ритници.

По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетелите С.А.О. и Д.Е.А..

Свидетелят С.О. живее в с.С., на съседна улица в близост до процесния имот. Познава ответниците от 40години. Посещавал е делбения имот, описва го и сочи, че в него живеят И. и Ю.. С., докато учела и след като се оженила, живяла година, две в имота. Купили къща в града и напуснали селото.

Докато била жива баба Ю., С. не я посещавала, дори и на погребението й не дошла. Свидетелят не знае С. да има претенции за имота, нито да е в конфликт с И. и Ю. и последните двама да не я допускат в имота. Чул, че заминала за Турция, след като се разделила с мъжа си.

Свидетелят Д.Е.А. също живее в с. С., ***, общ. Д., първи братовчед на страните по делото. Свидетелят А. споделя, че С. не живее в селото от около 15 години, а в гр. Добрич.Преди това оставяла двете си по-големи деца М. и С., родени от първия брак под грижите на дядо им. Децата били големи, учили в училището в с. С.. Докато била жива и баба Ю. участвала в грижите.

Свидетелят си спомня, че до преди 4-5 години М. още учела в с. С. и живеела при чичо си и дядо си.

При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗН, а делбеното производство е в първа фаза - по допускане на делбата. В тази фаза на делбеното производство съдът следва да даде отговор на въпросите дали съществува състояние на съсобственост върху имота, предмет на делбата, между кои лица и при какви права.

Страните не спорят, че техни наследодатели са И. И. Х. и Ю.Х.. Х. . Не е спорно, че двамата наследодатели са собственици на процесния имот, а именно: недвижим имот,

Дворно място от 600 кв.метра, урегулирано в парцел ІІІ-212, квартал 29 по плана на с.С., община Д., ведно с построената в дворното място къща от 103кв.м. и пристройки с обща площ от 24кв.м.

Доколкото собствеността е придобита по време на брака на наследодателите, по отношение на имота възникнала съпружеска имуществена общност по смисъла на чл. 19 от Семеен кодекс /1985 г., отм./.

Със смъртта на наследодателката Ю.Х.. Х., съпружеската имуществена общност е прекратена, като дела на наследодателката от ½ ид.ч. е разпределен между наследниците на починалото лице –съпруг и двама низходящи, при равни права по аргумент от чл. 9 ал.1 от ЗН. Така, ищцата С. И. придобила 1/6 ид.ч. от имота и ответникът Ю. И. -1/6ид.част. И. И. Х. наследил от съпругата 3 си 1/6 ид.част, като общо неговите права в имота съставляват 4/6ид.части.

Разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт, вписан под №50, том XXI, дело №3475, вх.рег.№8066 от 25.09.2019 г. на СВ Добрич, по силата на която И. И. Х. е прехвърлил на Ю. И. И. 4/6 идеални части от описания по-горе имот, е произвела вещно-транслативния си ефект, при което ответникът Ю. И. се легитимира като собственик на 5/6 ид.ч. от имота.

При така осъществилите се юридически събития и извършено правно действие, страните се легитимират като съсобственици на проецсното дворно място и сградите в него при квоти 1/6 за ищцата и 5/6 за ответника Ю. И..

При преценка подлежи ли на разглеждане възражението на ответника И. за придобиване на имота въз основа на давностно владение, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 342 ГПК, представляваща специално правило за първото заседание в делбеното производство, в което всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участвува в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти. Законът е предвидил такава възможност в делбеното производство, поради което и това е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. Затова и не може да се направи извод за преклудирането им, на основание общото правило на чл. 133 ГПК, тъй като е налице специална разпоредба в закона, предвиждаща преклузията за тези оспорвания в делбеното производство да е в един по-късен момент – първото по делото заседание. При това възражението на Ю. И., доколкото е депозирано преди провеждане на първото съдебно заседание, е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години.

Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика.

Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика“.

В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от тях има право да ползва вещта.

Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си.

Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт, макар че може да съществува и такъв. Същественото е действията на своене, които покриват съдържанието на правото на собственост, да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него.