Решение № 391 от 25.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Пазарджик, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря И.Ч. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20235220200331 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на С. П. Р. от гр.Пловдив, против НП № 22-5313-000059 от 14.11.2022г. на началник група КПДГПА в ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Основното възражение касае липсата на доказателства за това, че деянието е извършено от субективна страна. Твърди се, че жалбоподателят не е бил наясно с обстоятелството, че процесното МПСсобственост на трето лице, е било със служебно прекратена регистрация.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призван се явява лично.

Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на НП. Не претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от 1 упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с което се излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, като на свой ред иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на 18.06.2022г., около 12:35 часа, на път II-37, до табелата на с.Гелеменово, с посока на движение от пътен възел на АМ Тракия- гр.Пазарджик към гр.Панагюрище, е управлявал лек автомобил Фиат 500 с рег. № *******, собственост на Е. Т. К. от с.Войводиново, обл.Пловдив с ЕГН **********, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със служебно прекратена регистрация от 13.06.2022г. по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, за което против жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен АУАН №561069/18.06.2022г., връчен му лично на същата дата.

Във връзка така съставения АУАН първоначално не било издадено НП, а била сезирана РП-Пазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от 06.07.2022г. /л.11 от делото/ прокуратурата отказала да образува досъдебно производство с мотив, че поведението на Р. не изпълвало от субективна страна престъпния състав на чл.345 ал.2 НК. По преписката не били събрани доказателства, че към инкриминираната дата деецът е знаел за служебната дерегистрация на управлявания от него чужд лек автомобил. В същото време, прокурорът преценил, че материалите по проверката следвало да бъдат изпратени на ОДМВР- Пазарджик за преценка необходимостта от ангажиране на административнонаказателна отговорност.

В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 16.01.2023г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 25.01.2023г..

2

Поради това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за това районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени /материалите по административнонаказателната преписка, справка КАТ за МПС и материалите по пр.пр.№3590/2022г. по описа на РП-Пазарджик/ и гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св.Г. Ч.- актосъставител. Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе лек автомобил, собственост на третото лице- Е. Т. К. от с.Войводиново, обл.Пловдив.

Установи се категорично и обстоятелството, че този автомобил бил със служебно прекратена на 13.06.2022г. регистрация по реда на чл.143 ал.15 от ЗДвП във връзка с получено по електронен път в ОДМВР- Пловдив заявление от 11.04.2022г. от Нотариус с рег. №644 на НК относно регистриран договор за покупко-продажба с рег. №2053/11.04.2022г..

В същото време по делото не са представени доказателства, че собственикът на процесното МПС- Е. Т. К. е била уведомена за извършената на 13.06.2022г. от органите на МВР служебна дерегистрация. Такива липсват и за това последната от своя страна да е запознала жалбоподателя с обстоятелството, че предоставеното му за ползване МПС не е било регистрирано по надлежния ред след закупуването му.

Изложеното формира извод, че на инкриминираната дата- 18.06.2022г., жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил без съзнанието, че то е със служебно прекратена регистрация поради неизпълнение от страна на неговия собственик на законоустановените му задължения като такъв. За това обстоятелство Р. научил едва след като бил спрян за проверка от служителите на ОДМВР- Пазарджик, които констатирали служебната дерегистрация на автомобила.

Действително, нормата на чл.143 ал.15 от ЗДвП предвижда служебно 3 прекратяване регистрацията на пътно превозно средство, чийто собственик не изпълни задължението си в 2-месечен срок от придобиването му да го регистрира.

В същото време, по своя характер и наименование, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е принудителна административна мярка и като такава е нормативно уредена в глава VI на ЗДвП . По-конкретно, в чл.171 т.2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени изчерпателно хипотезите, при които тя се предприема. Сред последните не фигурира неизпълнение от страна на собственика на задължението да регистрира МПС след придобиването му. Регламентирано е обаче задължението на МВР за уведомяване на собственика на ППС за осъщественото служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл.18б ал.2 вр. чл.18б ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г..

Безспорно е в случая, че собственик на процесното МПС е трето лице, различно от жалбоподателя- Е. Т. К. от с.Войводиново, обл.Пловдив. По делото обаче не се събраха доказателства както, че същата е знаела за служебното прекратяване регистрацията автомобила, така и че е уведомила жалбоподателя за това обстоятелство.

Няма никакво съмнение, че административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение такава не се носи. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на който и да е от тях винаги обуславя извод за несъставомерност на деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е наложено административно наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил.

4

В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, ще означава тя да се базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да почива на предположение. Тази норма, по силата на чл.84 от ЗАНН, намира субсидиарно приложени и в АНП, където наказателното постановление има характера на присъдата в наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически акт на държавна репресия за извършено виновно административно нарушение.

При така установеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците на състава на административното нарушение, визирано в разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Горното налага незаконосъобразно. обжалваното

НП да бъде отменено като

При този изход на делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №22-5313-000059 от 14.11.2022г. на началник група КПДГПА в ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на С. П. Р. от гр.Пловдив ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5