Решение № 1149 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. С, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладВ.ото от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110176430 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образуВ.о по искова молба, подадена на Т. В. Ш. с ЕГН **********, чрез адв. И. С. Б, със съдебен гр. С, ул. „Г. Г“ № 27, вх. Б, ет. 1, ап. 4 срещу С. М. В. с ЕГН ********** и Т. Р. П. с ЕГН **********, и двамата със адрес: гр. С, кв. „МП“, ул. „СД“ № 43, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно осноВ.ие чл. 45, ал. 1 ЗЗД с искане за осъждане на всеки един ответниците да заплати на ищцата сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от болки и страдания от увреждане на здравето (телесни увреждания – контузна рана в дясната част на челото и кръвонасядане на предната повърхност на лявото бедро) и стрес, причинени от противоправно поведение на ответниците спрямо ищцата на 24.12.2019 г., около 13:30 ч. в гр. С, кв. „МП“, ул. „СД“ № 49, ведно със законната лихва от предявяВ.е на исковата молба – 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумите, както и мораторна лихва върху главницата, считано от 24.12.2019 г.

Ищцата твърди, че на 24.12.2019 г., около 13:30 ч. в гр. С, кв. „МП“, ул. „СД“ № 49, при опит да предотврати физическа агресия между нейния син и ответниците, от страна на последните спрямо нея били реализирани противоправни действия (чрез нанасяне на удари с метален меч в областта на дясната част на челото и с метална тръба в предната част на лявото бедро), които й причинили физически нараняВ.ия (телесни увреждания – контузна рана в дясната част на челото и кръвонасядане на предната повърхност на лявото бедро) и стрес. Посочва, че във връзка с процесния инцидент подала тъжба с вх. № 1029800/22.06.2020 г. срещу ответниците, по която било образуВ.о НЧХД № 7900/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, което приключило с влязла в сила Присъда от 06.04.2022 г., 1 съгласно която ответниците (в условията на съизвършителство) били признати за виновни в извършВ.е на престъпление спрямо ищцата по чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на осноВ.ие чл. 78а, ал. 1 НК им била наложена глоба в размер на 2000 лева. Твърди, че вследствие на процесния инцидент е получила травматични увреждания, поради което в продължение на месеци е изпитвала болки в областта на главата и лявото бедро. Сочи, че като последица от случилото започнала да изпитва страх, изпаднала в депресия, станала напрегната и неспокойна. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание оспорват исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема фактическа и правна страна следното: от

За основателността на предявения иск с правно осноВ.ие чл. 45 от Закона за задълженията и договорите е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на 1/ деяние – конкретно действие или бездействие на ответника; 2/ противоправност на деянието 3/ конкретна вреда, а именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия период в претендирания размер, 4/ причинна връзка между деянието и вредите. При доказВ.е посочените елементи, вината на ответника се предполага до доказВ.е на противното.

От събраните в производството доказателства се установява наличието на всички елементи от правопораждащия правото на вземане за обезщетение фактически състав.

С Присъда от 06.04.2022 г. по НЧХД № 7900/2020 г. на СРС, НО, 94-ти състав ответниците С. М. В. и Т. Р. П. като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, са признати за виновни в това, че на 24.12.2019г. около 13.30 часа в гр. С, кв. МП, на ул. „СД“, като извършители в условията на съизвършителство чрез нанасяне на удар с метален меч в областта на дясната част на челото и с метална тръба в предната част на лявото бедро, са причинили на Т. В. Ш. разкъсно - контузна рана с линейна форма с дължина около 2 см в дясната част на челото и кръвонасядане с Диаметър 5 см на предната повърхност на лявото бедро, които телесни увреждания реализират медико-биологичната характеристика временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. С присъдата ответникът С. М. В. на осноВ.ие чл. 78а ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание „глоба" в размер на 2000, а ответникът Т. Р. П. на осноВ.ие чл. 78а ал. 6 вр. ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание "обществено порицание“, което да се изпълни чрез поставяне диспозитива на решението на таблото за съобщения в сградата на общинската администрация по настоящ адрес на подсъдимия за срок от един месец. С решение № 679 от 04.11.2022 г. по ВНЧХД № 3690/2022 г. присъдата е изменена само в частта относно наложеното на С. М. В. наказание като глобата е увеличена до размер от 5000 лева, а присъдата в останалата част е потвърдена.

2

На осноВ.ие чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая деянието, неговата противоправност и виновността на ответниците са установени с влязлата в сила Присъда от 06.04.2022 г. по НЧХД № 7900/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, поради което и за тези обстоятелства присъдата е задължителна за гражданския съд в настоящото производство. Телесната повреда е елемент от състава на престъплението, в извършВ.ето на което ответниците са признати за виновни, поради което и настоящият състав е обвързан от установените с присъдата по вид и характер увреждания на здравето на ищцата.

Предвид посоченото установено е, че с виновното си противоправно поведение на 24.12.2019г ответниците в условията на съизвършители са причинили на ищцата леки телесни повреди, изразяваща се в разкъсно - контузна рана с линейна форма с дължина около 2 см в дясната част на челото и кръвонасядане с диаметър 5 см на предната повърхност на лявото бедро.

Установява се от показанията на свидетеля С. П. С, живеещ на съпружески начала с ищцата и чичо на ответниците, че ищцата за около 9-10 месеца след деянията на ответниците страдала от нарушения в съня – не можела да спи и крещяла в съня си, имала болки, не можела да върши домакинската работа и не излизала от стаята си. След процесните събития ищцата и семейството й се преместили, за да избягат от ответниците.

От уврежданията ищцата и към настоящия момент имала останал белег на челото.

От показанията на ДТШ, син на ищцата, се установява, че след инцидента левият крак на ищцата в областта на бедрото е бил посинен и не можела да стъпва на него, като изпитвала болки в главата и крака, за които приемала болкоуспокоящи медикаменти. Ищцата изпитвала притеснение, страхувала се, не можела да спи, като болките, синината и нарушенията в съня продължили 7-8 месеца. На челото на ищцата останал и към настоящия момент белег. Веднага след инцидента по решение на ищцата и бащата на свидетеля се преместили да живеят на друго място, за да не са в един квартал с ответниците.

От коментираните гласни доказателства се установява, че в пряка причинна връзка с противоправните деяния на ответниците на ищцата са причинени неимуществени вреди – както от физическите нараняВ.ия - силни болки и ограничение в ежедневните дейности, така и от механизма и начина на извършВ.е на деянията – силен уплах, стрес и безпокойство за живота и здравето, резултирали в продължително нарушение съня на ищцата, преместВ.е на местоживеенето в друг квартал и страх да напуска жилището. Физическите страдания на ищцата – болите в главата и крака и нарушенията в съня следва да се приеме, че са напълно отшумели за около 8 месеца, с оглед диапазона, сочен от двамата свидетели 7-8 месеца /Д Ш/ и 9-10-12 м /С. С/.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно 3 убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

Всички тези обстоятелства, съобразени в тяхната съвкупност в случая съдът намира, че обосновават за справедливо и адекватно обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер от 8000 лева, като всеки от ответниците следва да заплати по 4000 лева. При определянето на обезщетението, съдът отчита възрастта на пострадалата /40 години към датата на увреждането/, както и характера и степен на увреждане /повече от една лека телесна повреда, вкл. нараняВ.е на видимата част на тялото в областта на челото/.

Дързостта, с която са извършени деянията и начина на реализирането им са причинили силен уплах у ищцата и безпокойство от последващи нападения, което е наложило и преместВ.е на местоживеенето й. От особено значение при определяне на обезщетението в случая е механизмът на извършВ.е на деянията – чрез нанасяне на удар с метален меч и метална тръба. Макар в случая телесните повреди да са леки по смисъла на наказателното право, с деянията реално е причинен силен страх за живота и здравето на ищцата предвид използВ.ите от ответниците средства за въздействие върху личната й неприкосновеност, последиците от нанасяне на удари с които, вкл. в областта на главата, могат да са с висока степен на опасност и трайни, вкл. фатални последици. Именно в тази връзка с по-висок интензитет са причинените вреди, изразени не във физическа болка, а в продължително посттравматично стресово разстройство, за наличие на каквото сочи установеното трайно нарушение в съня, съпроводено с писъци повреме на сън.

Съдът намира, че не се установяват вреди, които да аргументират определяне на обезщетение в по-висок размер. Няма данни за настъпВ.е на допълнителни увреждания на здравето на ищцата, които да стоят в причинна връзка с деянията на ответниците. Не се твърди и не се установява да са причинени конкретни неудобства за ищцата, свързани с намаляВ.е и лишаВ.е от работоспособност, като в тази връзка липсват данни същата да е изпълнявала конкретна трудова дейност към момента на настъпВ.е на инцидента и да е пропуснала да реализира такава с оглед уврежданията, а затрудненията при извършВ.е на домакински и битови дейности са справедливо обезщетени с обезщетение до посочения размер.

По тези съображения, предявеният срещу всеки от ответниците иск следва да бъде уважен за сумата от 2045,17 евро /4000 лева/ и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 2556,46 евро /5000 лева/ като неоснователен. На осноВ.ие чл.84, ал.3 ЗЗД обезщетението следва да бъда присъдено ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.12.2019 г. до окончателното изплащане.

По отговорността на страните за разноски:

4

При този изход на спора ответниците на осноВ.ие чл.78, ал.1 ГПК дължат разноски, съразмерно на уважената част от претенциите срещу тях. На осноВ.ие чл. 83, ал. 1, т.4 ГПК ищцата не е внесла държавна такса и не доказва да е сторила разноски за адвокатска защита, тъй като й е предоставена правна помощ.

На осноВ.ие чл. 78, ал. 6 ГПК всеки от ответниците следва да заплати в полза на бюджета на съда разноски за производството в размер 81,81 евро /левова равностойност – 160 лева/ за държавна такса.