Определение № 5125 от 30.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5125 гр. София, 30.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Наказателно дело частен характер № 20231110201188 по описа за 2023 година установи.

С определение по делото от съдебно заседание на 18.12. 2023 г СРС е приел , че е налице основание за прекратяване на наказателното производство по чл. 289 ал. 1 от НПК във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК , а именно влязло в сила съдебно решение за недопустимост на тъжбата по делото . Посочил е приобщено в предходно съдебно заседание решение на РС - Перник, потвърдено с решение на Окръжен съд - Перник по въззивно частно наказателно дело № 121/2023г. , с които решения без уважение е оставена молбата на тъжителя за възстановяване на срок за подаване на тъжбата по посоченото дело на РС Перник , част от която деянието на стр. 4 от молбата и на стр. 12 от тъжбата - е предмет и на настоящата тъжба .

Срещу определението за прекратяване на производството на на 19. 12.23г тъжителят подал нередовна тъжба - без доказателства за платена държавна такса . С разпореждане на съда от 02. 02. 24 г. е предоставен срок за доказателства за платена държавна такса . На 14.02. 24г. тъжителят представил молба с доказателства , по която съдът на 29.02. 24 г възложил проверка от деловодител . Проверката е извършена на 04.07. 24 г видно от удостоверението на деловодител л. 168 от делото на СРС , а удостоверението на деловодителя е 1 докладвано на съдията на 01.08. 24 г – видно от л.11 от делото на СГС .

На същата дата 01. 08. 24 г. съдът е разпоредил връчване на жалбата и изпращане на делото на СГС - л. 7 от делото на СГС .

С определение от 08.11. 2024г. СГС е отменил определението от 18.12. 2023 г за прекратяване на наказателното производство и върнал делото на същия състав на СРС за продължаване на производството . В мотивите на определението на СГС е прието следното:

На 16.11.2020 г. пред Районен съд - Ихтиман М. В. И. е депозирал тъжба срещу Р. Е. З. е твърдения за извършено ог нея престъпление по чл.

148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 147, ал. 1, пр. 2 от ИК за това, че на стр. 2, абз. 3 в междинен доклад, изготвен от Център за обществена подкрепа. Р. З. му е преписала извършено от тъжителя престъпление по чл. 149, ал. 1 от ИК, а именно, че е извършвал блудствени действия по отношение на дъщеря й Ан. А.а, въз основа на която е образувано н.ч.х.д.

№ 512/2020 г. по описа на PC - Ихтиман.

След извършени процесуални действия по даване на указания от съда и подаване на молби е уточнения от страна на частния тъжител М.

И. всички съдии от P C - Ихтиман на основание чл. 29, ал. 2 от НПК се отвели от разглеждането на н.ч.х.д. № 512/2020 г. С определение от 19.01.2023 г., постановено по н.ч.д. № 17/2023 г. по описа на ВКС, III НО, на основание чл. 43, т. 3 от НПК делото е изпратено за разглеждане на СРС, като е образувано н.ч.х.д. № 1188/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав.

На 04.01.2023 г. М. И. е депозирал пред P C - Перник молба за възстановяване на срока, определен в чл. 81, ал. 3 от НПК, по реда на чл.

186 от НПК за подаване на тъжба срещу Р. З. за извършено от нея престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като в приложена към молбата тъжба е посочил множество деяния, извършени в различни периоди от време, включително и това, което е предмет на разглеждане по н.ч.х.д. № 1188/2023 г. по описа на СРС, НО, 23-ти състав.

С протоколно определение от 27.02.2023 г., постановено по н.ч.х.д. № 22/2023 г. по описа на PC - Перник, V-ти наказателен състав, молбата за възстановяване на срока на И. е оставена без уважение. Така 2 постановеното определение е потвърдено с определение от 20.03.2023 г., постановено по в.н.ч.д. № 121/2023 г. по описа на ОС - Перник, наказателна колегия.

С обжалваното протоколно определение от 18.12.2023 г., предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав, първоинстанционният съд незаконосъобразно е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т 6 от НПК, приемайки, че със съдебния акт, постановен по н.ч.х.д. № 22/2023 г PC - Перник. V-ти наказателен състав, потвърден по в.н.ч.д. № 121/2023 г. по описа на ОС - Перник, наказателна колегия, е налице влязло в сила съдебно решение по отношение на деянието, предмет на тъжбата.

Въззивният съд намира, че в конкретния случай спрямо Р. З. не е провеждано друго наказателно производство за същото престъпление, инкриминирано в тъжбата от 16.11.2020 г., тъй като производството за възобновяване на срок по реда на чл. 186 от НПК по същество не представлява наказателно производство, респ. съдебният акт, с който не е уважена молба за възстановяване на срока, не е сред изрично посочените в чл. 24, ал. 1. т. 6 от НПК. При това положение липсва основание за прекратяване на делото, тъй като в процесния случай не е налице забраната едно и също лице да бъде съдено два пъти за едно и също престъпление. Предвид изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на същия състав на СРС за продължаване на производството .

С молба от 18.07. 2024г. тъжителят е поискал отвод на съдията с твърдения за забавяне умишлено от съдията на производството и за незаконосъобразност на изброени произнасяния на съдебния състав в хода на производството . С разпореждане от 01.08. 24 г. – л. 177 от делото на СРС съдията е разпоредил молбата да се докладва след произнасяне на СГС по жалбата от 19. 12.23г , изпращането на която на СГС е разпоредено от съдията на същата дата 01.08. 24г - л. 7 от делото на СГС .

След

12.11.24 г произнасянето на СГС от 08.11. 2024г. тъжителят на подал нова молба за отвод на съдията с твърдения, че 3 произнасянето му . на СГС потвърждава основателността на искането

При така установеното съдът прие искането за отвод на съдията за неоснователно. Според съда по делото няма доказателства за обективни обстоятелства , пораждащи основателно съмнение , че съдията - докладчик е предубеден или заинтересован от изхода на делото, нито доказателства за лична предубеденост или пристрастие на съдията . Твърденията , че съдията умишлено бави производството са опровергани от обсъдените материали и от останалите материали по делото , видно от които е , че съдията се е произнасял в разумни срокове при надлежно извършен пред него доклад . При произнасянето по въпросите на производството съдът е упражнил правомощията си на решаващ орган по закон , като при постановяване на всички актове и в открито , и в закрито заседание съдът е изложил съответни мотиви и правно основание за решенията .

Основания за отвод на съдията не са констатирани и от въззивната инстанция . Поради изложените съображения съдът прие , че не са налице основанията на чл. 29 ал.2 НПК .

При проверката относно по - нататъшния ход на производството съдът прие , че е налице пречка за провеждане на наказателното производство , която не е била предмет на обсъждане от въззивната инстанция при произнасянето й по делото и която задължава съда да постанови прекратяване на наказателното производство.

От установеното по делото е видно, че настоящото производство нарушава забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за едно и също деяние по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи , съдържанието на която разпоредба изрично е тълкувано със задължителното за съдилищата ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС . В тълкувателното решение е посочено, че забраната за повторно съдене и 4 наказване на едно и също лице за едно и също деяние е съществен елемент от правото на справедлив процес по чл. 6 , § 1 от ЕКЗПЧОС , гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани на наказателна репресия за престъпление , за което вече са били окончателно осъдени или оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. При обсъждане на посоченото правило и на практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на Конвенцията ВКС е посочил, че при обсъждане на посочената забрана и на забраната по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК за повторно наказателно преследване правната квалификация на деянията е без решаваща роля . Съществено значение има фактическата идентичност или същественото сходство на конкретно осъщественото от дееца поведение , при преценката на които се съобразяват конкретните условия на време, място и обстановка, при които е осъществено деянието и единството на решението , въз основа на което е предприето поведението от дееца. Преценката следва да бъде съобразена не с правната квалификация на деянието, а с критериите , съществени за определянето на единството на деянието, посочени в задължителната съдебна практика.

В част „ Общи положения „ на ТР № 3/2015 г.

ВКС е указал относно забраната по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС следните разяснения :

След приключване на наказателна процедура с влязъл в сила акт никой не може да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или наказан за същото нарушение.

Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо, когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото преследване, когато деецът вече е "съществено засегнат" от дейността на властите, възниква състояние на нарушение на правилото.

Принципът препятства повторението на наказателно производство, 5 приключило с окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер.

В противен случай би възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 "Право на обжалване в наказателното производство" и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете гаранции дефинира понятието за окончателен акт - когато в националното законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати възможностите за редовен контрол. По делото Zolotukhin v. Russia Голямата камара приема формулировката на Обяснителния доклад към Протокол № 7, който следва разбирането на Европейската конвенция за международна валидност на наказателни присъди. Този акт определя решението за окончателно, когато е придобило силата на res judicata. Следователно, първото производство се счита за приключило, когато с влязъл в законна сила акт, окончателен по смисъла на Конвенцията, е разрешен правен спор относно конкретно деяние (административно нарушение или престъпление). За този извод са без значение видът на акта (наказателно постановление, съдебно решение, присъда, разпореждане или определение за прекратяване на наказателно производство), характерът на акта (осъдителен, оправдателен, за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК и др).

Принципът се активира при идентичност на субекта в двата наказателни процеса. Както първото окончателно приключило производство, така и последващото следва да са проведени срещу едно и също наказателно или административнонаказателно отговорно лице.

Действието на правилото ne bis in idem се проявява само в наказателното производство, поради което за приложимостта му е от решаващо значение класификацията на дублиращите се производства като наказателни.

Правните понятия "наказателно обвинение" и "наказателно производство", с които борави Конвенцията, не препращат към стриктното им значение по националното законодателство, а имат собствено автономно значение. Тези термини следва да се разбират в контекста на утвърдените в практиката на ЕСПЧ принципи и съгласно възприетото от Съда тълкуване, независимо от вложения в тях смисъл по 6 националното право, който може да е различен. Изразите "престъпление", "наказание" и "наказателно производство" в текста на разпоредбите на чл. 2 - 4 от Протокол № 7 следва да се схващат в кореспонденция с понятията "наказателно обвинение" и "наказание" в чл. 6 и чл. 7 от Конвенцията.