Решение № 3828 от 31.07.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3828 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330115708 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 против Д.

П. Х., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 500, ал.1, т.3 КЗ.

Ищецът твърди, че на *** г. в гр. П. настъпило ПТП по вина на ответника, водач на л.а. „***“ с временен ДК № *** - нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което било причинено открито счупване на горната фаланга на палеца на дясното ходило на пресичащия пешеходец Г.А.Н., довело до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник, като настъпилите усложнения и повторна оперативна интервенция, удължили значително срока на възстановяване и рехабилитация.

Бил съставен КП с пострадали лица ***/*** г., а с влязло в сила Решение по АНД № 22/19 г. на Районен съд – Първомай, ответникът бил признат за виновен, че при управление на МПС на процесната дата, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал.2, т.1, вр. с ал. 20, ал.2, вр. с ч. 116, вр. с чл. 117 ЗДвП и по непредпазливост причинил на пострадалата средна телесна повреда.

Предвид сключения договор за зад. застраховка ГО, след постъпила претенция и сключено споразумение, застрахователят платил сумата от общо 10185 лева – обезщетение за неимуществени /10 000 лева/ и имуществени /185 лева – разходи за лечение/ вреди на пострадалата.

Ищецът имал право да получи платеното, ведно с лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, поради наличие на предпоставки по чл. 500, ал.1, т.3 КЗ – напускане на мястото на произшествието от виновния водач, преди идването на 1 органите на МВР – задължително по закон, предвид наличието на ранено от инцидента лице.

Снабдил се със Заповед по чл. 410 ГПК № 4837/17.07.2023 г. по ч.гр.д. № 10364/23 г. на ПРС, за сумата от общо 10 210 лева – сбор от платеното обезщетение от 10 185 лева и 25 лева – ликвидационни разноски по щетата, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на иска в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 14.07.2023 г. до окончателното погасяване и присъждане на разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор. Признава напускането на мястото на ПТП, но това се дължало на уважителна причина, при което и нямало основание за възникване на регресна отговорност. При настъпване на произшествието, ответникът спрял и разговарял с пострадалата и множество нейни роднини от ромски произход, като никой не повикал органите на МВР, а Николова заявила, че има само лека контузия, при което преценил, че няма нужда да уведомява полицията. Поради ескалирал скандал и агресивно поведение на придружаващите, ответникът се отдалечил от мястото на ПТП, с оглед възникналата опасност за живота и здравето му – установени обстоятелства в хода на АНД, представляващи „друга неотложна причина“ по см. на чл. 500, ал.1, т.3, пр. посл. КЗ. Моли за отхвърляне на иска.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост и искът са предявени в срок. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1 т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата относно – настъпване на ПТП по вина на ответника, нарушил правилата за движение по пътищата и причинил средна телесна повреда на пострадалата, признат за виновен в извършване на престъплението с влязло в законна сила съдебно решение; сключване на споразумение с пострадалата за дължимо застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в претендираните размери, които съответстват на вредите и плащането им от страна на застрахователя; наличие на валидно и действащо правоотношение по дог. за застраховка ГО за МПС, управлявано от ответника на процесната дата при ищеца /вж. Определението по чл. 140 ГПК № 2723/02.03.2024 – л.47-48/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите по делото доказателства.

Ответникът е признат за виновен с влязъл в законна сила съдебен акт в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал. 1 НК - Решение по анд № 22/19 г. на РС – Първомай – при управление на МПС да е нарушил правилата за движение по пътищата, като е причинил средна телесна повреда на 2 пострадалата.

Влязлата в сила Присъда/Решение е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Т.е. обстоятелствата, че ответникът е извършил деянието по описания начин, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за установени.

Съгласно чл. 500, ал.1, т.3 КЗ - Застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие п р е д и идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Че е напуснал мястото на ПТП, преди идването на органите на МВР, също не е спорно – признат факт в ОИМ, установен и изрично с КП – л.6 – който се ползва с док. стойност, съгл. чл. 179 ГПК – обвързваща съда формална относно авторството на изявлението на съставителя и материална относно самото удостоверително волеизявление /вж. Решение № 152/05.11.2014 г. по т.д. № 2080/2013 г. на ВКС и цитираните в него съд.р./.

За да възникне регресното право, е необходимо освен водачът да е напуснал ПТП, преди идването на органите на КАТ, тяхното посещение да е задължително по закон. Хипотезите са изброени в чл. 125 ЗДвП.

Съгласно чл. 125, т. 1 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има убито/ранено от инцидента лице. При ПТП на пострадалото дете е причинена средна телесна повреда, при което и сочената хипотеза е била налице – посещението на органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон.

Единственият спорен по делото въпрос е налице ли са изключващи отговорността обстоятелства, с оглед поддържаната от ответника теза за наличие на неотложна причина, довела до напускането.

В тази хипотеза, законът изисква виновният водач да докаже пълно и главно наличието й. Според съда, такова доказване не е проведено. Не се установява нужда от оказване на медицинска помощ, респ. такава неотложна причина, която да представлява достатъчно уважителна и оправдана от гледна точка на закона, така щото да изключва задължението за изчакване на органите на МВР да констатират и отразят случилото се.

Съдебната практика приема, че такива действия от неотложен характер са например – при спасяване на пострадали /чл. 200 ППЗДвП/ или при получена от причинителя телесна повреда – Решение № 152/15.11.2014 г. по т.д. № 2080/2013 г.

ВКС, I т.о; Решение № 195/09.11.2017 г. по т.д. № 2628/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 81/30.07.2020 г. по т.д. № 889/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.

В случая, за така твърдяната неотложна причина са събрани само гласни док. средства, чрез разпит на свидетеля И. К.- приятел на ответника. Поддържа, че е бил пасажер в МПС по време на ПТП и след удара на детето, двамата с Д. слезли от колата, сложили го да седне на тротоара. През това време се появила „тумба роми 3 над 10 души“, които започнали да викат, да ударят по колата и да се заканват.

Обстановката се нажежила, те влезли в колата и изчакали 3-4 минути. Не позвънили на тел. 112. Близки взели детето и тръгнали нанякъде. Изрично посочва, че лицата, които останали на място и удряли по колата, не нанесли щети на автомобила, но хипотетично това било възможно и поради ескалация на напрежението, те си тръгнали.

Първо, показанията не се ценят с висока док. стойност, преценени съобразно чл. 172 ГПК, предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото и близките приятелски отношения с ответника. Същевременно, свидетелят и не потвърждава сочените в ОИМ възражения за възникнала опасност за живота и здравето, респ. имуществото му. Изрично поддържа, че щети по МПС не са били нанесени, а дори да се приеме, че са били нанесени някакви удари, респ. отправени закани, не се установява и не може да се приеме, че те са били такива, в степен и интензитет, които да обосноват наличие на опасност за живота и здравето на извършителя деянието.

Такава остра, силно заплашителна проява, с реално обективирани действия по застрашаване физическото съществуване на ответника, няма, нито такива за увреда на негово имущество. Свидетелят сочи, че с Д. са изчакали 3-4 минути в колата, след което са напуснали. Ако фактически отношението на присъстващите е било толкова застрашаващо, изчакване едва ли е щяло да бъде осъществено, а съвсем друг е въпросът – ако такова поведение действително е било проявено, защо самият ответник не е потърсил полицейска помощ и закрила, но, оставайки на мястото на инцидента.

Други доказателства за сочената неотложна причина не са ангажирани.

За „изискване на пари“ от присъстващите на място – доказателства няма, а и е принципно ирелевантно. С какви впечатления е останал ответникът и дали е преценил рационално и правилно дали следва да остане на място на произшествието или не, също е ирелевантно, след като – вследствие на ПТП – е било ударено дете /чиято собствена преценка, предвид възрастта и ненапълно развитата личност, дали „нещо му има“, обективно не би следвало да се възприема като меродавна от възрастни, предвид инцидента, без да е проверена надлежно/ - спрямо което още същия ден след преглед е установена средната телесна повреда. Законът е ясен – при ранен при произшествие – посещението на органите на МВР е задължително, без значение от личния извод на водача дали всъщност има предпоставки за това, при наличие – както се посочи - на обективни такива – ударено от МПС дете. Водачът не е изпълнил вмененото му по закон задължение по чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Ето защо и неотложна причина по смисъла на закона не се доказва, така че да изключва отговорността на ответника. Всички елементи на ФС на претенцията са доказани от ищеца, като правозащитното възражение на ответника не бе установено.

Размерът на вредите и плащането са отделени за безспорни, установяват се и от ангажираните писмени доказателства.

С оглед изложеното, съдът приема, че са налице основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество по договора за „ГО“, при което искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно с ликвидационните разноски като обичаен разход и законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, с представени док. за плащане на: 204,20 лева – ДТ; като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се 4 присъдят и разноските в заповедното производство /204,20 лева лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.