Решение № 320 от 27.11.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Благоевград, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Божана Манасиева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно наказателно дело № 20241200600874 по описа за 2024 година НПК.

Производството е по реда на глава XXI НПК на основание чл. 378, ал. 5 Образувано е по жалба от защитника – адв. П. Н., срещу решение по а.н.д. № 798 описа на РС – Благоевград за 2024 г., с което обвиняемият Й. А.

М. е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК с налагането на административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

В жалбата на упълномощения адвокат се изразява недоволство от решението на РС Благоевград, което било незаконосъобразно и необосновано.

Иска се от въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което изцяло да оправдае обвиняемия М. на основание чл. 9, ал. 2 НК.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са събрани нови писмени доказателства, касаещи характеристичните данни на обвиняемия М..

В хода на пренията представителят на ОП Благоевград настоява за потвърждаване на решението, защото изводите за виновност са правилни, като прокурорът твърди, че ниската стойност и малкото количеството на наркотичното вещество, както и обстоятелствата, свързани с възрастта и професията на М., определят деянието като маловажен случай, но не и като 1 малозначителен.

В съдебно заседание защитникът на обв. М. – адв. Н., поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея, като моли въззивният съд да уважи същата, като приложи нормата на чл. 9, ал. 2 НК. Излагат се доводи, че цитираната норма е приложима за всички престъпления, посочени в особената част на НК и нейното приложение не е свързано с грамажа на наркотичното вещество.

Обвиняемият не се явява пред въззивната инстанция и не изразява становище по делото.

Окръжният съд, след като обсъди събраните в наказателното производство доказателства и доводите на страните, при спазване изискванията на чл. 314 НПК, към който препраща разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна, тъй като са налице предвидените в закона основания за потвърждаване на постановеното от РС Благоевград решение поради следното:

Според въззивната инстанция няма допуснати грешки в оценката за достоверност на доказателствата, а от тук и на изводите на районния съд за фактите, които не се и оспорват от страните по делото. При това, доказани и според въззивния съд са следните факти:

Не са спорни по делото характеристичните данни за обвиняемия Й. А.

М. – същият е в * към датата на обвинението, с постоянен и настоящ адрес в гр. Б., ***, с чисто съдебно минало.

Към инкриминираната дата обв. М. живеел на квартира в гр. Б. на ул. * заедно с приятеля си В. К. Б.. На 31.10.2023 г. в жилището, обитавано от посочените две лица, била извършена проверка на помещение по реда на ЗМВР във връзка с получена оперативна информация в 01 РУ Благоевград, че обв. М. употребява и държи в дома си високорискови наркотични вещества.

Полицейските служители Г. и И., разпитани като свидетели по досъдебното производство, били изпратени на адреса на 31.10.2023 г. около 10:30 часа, в жилището били обв. Й. М. и съквартиранта му В. Б., като полицейските служители били допуснати да извършат проверка. При полицейската проверка в помещение, обособено като спалня, на бюро в това помещение били открити наркотични вещества – коноп /марихуана/, с нето тегло 4,1 г., измерено от полицейските служители при проверката, като на бюрото били намерени и два броя недопушени саморъчно свити цигари, а в помещение, обособено като кухня, била намерена и 1 бр. саморъчно свита цигара, като измереното при проверката бруто тегло на цигарите било 1 г, при направен полеви тест всички намерени 4 обекти реагирали на канабис.Обвиняемият М. казал на полицаите, които извършили проверката, че предадените от него доброволно обекти съдържат марихуана и са за негова лична употреба /това било отразено в съставените писмени протоколи /л. 6-7 от ДП/, като същото 2 заявил пред полицейските служители и приятелят на обвиняемия В. Б. /че марихуаната е на обв. М., като не знае откъде е/, като обв. М. и съквартирантът му В. Б. същия ден били задържани със заповеди по ЗМВР за срок от 24 часа.

Съгласно физико-химична експертиза на л. 26-27 от ДП представените за изследване на вещото лице обекти /иззети като веществени доказателства по делото съгласно посочените по-горе протоколи при извършената полицейска проверка/ са наркотични вещества, които по своите морфологични белези и химичен състав, представляват коноп /марихуана/, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол и нето тегло преди анализа, както следва: Обект № 1 – коноп /марихуана/, с нето тегло 3,97 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,7 %, на стойност 79,40 лева; Обект № 2.1 – коноп /марихуана/, с нето тегло 0,142 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,2 %, на стойност 2,84 лева;

Обект № 2.2 – коноп /марихуана/, с нето тегло 0,028 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,3 %, на стойност 0,56 лева и Обект № 2.3 – коноп /марихуана/, с нето тегло 0,155 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3,2 %, на стойност 3,10 лева, като общото тегло на всички наркотични вещества е 4,295 грама на обща стойност 85,90 лв., изчислена съгласно Постановление № 106 на МС от 2.08.2023 г. за изменение на Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 14 от 2000 г., обн., ДВ, бр. 68 от 8.08.2023 г., в сила от 8.08.2023 г.). Вещото лице е посочило в заключението, че конопът /марихуаната/ е наркотично растение, което подлежи на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите средства на ООН от 1961 г., включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреби с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ от Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

При разглеждане на делото пред районният съд обв. М. в присъствието на упълномощения от него защитник не е дал обяснения, като е заявил, че приема фактическата обстановка, както е описана в постановлението и не желае събирането на доказателства за обстоятелствата на обвинението.

С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция намира за правилни и законосъобразни и правните изводи на районния съд, че обвиняемият М. е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК, като на 31.10.2023 г., около 10:30 часа, в гр. Б., в помещение, обособено като спалня, в апартамент № 11, находящ се на ул. „Роден край“ № 6, ет. 4, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, съгласно който производството, преработването, съхранението и търговията в страната и вносът, износът и 3 транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването при условията и ред, определени с Наредба на Министерския съвет, е държал високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, с общо нето тегло 4,295 грама, разпределено в четири обекта, както следва: коноп /марихуана/, с нето тегло 3,97 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10,7 %, на стойност 79,40 лева; коноп /марихуана/, с нето тегло 0,142 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 12,2 %, на стойност 2,84 лева; коноп /марихуана/, с нето тегло 0,028 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 14,3 %, на стойност 0,56 лева; коноп /марихуана/, с нето тегло 0,155 грама, със съдържание на активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 3,2 %, на стойност 3,10 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 85,90 лева, като случаят е маловажен.

Установено е извършването на изпълнителното деяние – обвиняемият М. е осъществявал фактическа власт върху наркотичното вещество, тъй като то се е намирало в жилището, което са обитавали заедно с приятеля му В. Б., като доказателствата не установяват В. Б. да има отношение към държането на иззетите наркотични вещества; обв. М. е предал доброволно на полицейските служители всички обекти - наркотични вещества, предмет на престъплението, упражняваната фактическа власт върху наркотичните вещества е дала възможност обв. М. да употреби /с неговия приятел Боцев да изпушат двете цигари/ част от наркотика. От обективна страна за действията си обвиняемият не е имал разрешително, изискващо се съгласно закона. Предметът на престъплението е високорисково наркотично вещество със съответно тегло и съдържание на активен компонент съгласно експертизата по делото.

Въззивната инстанция споделя и извода за маловажност на извършеното деяние, която се определя от предназначението на наркотичното вещество за лична употреба, чистото съдебно минало на М. и положителните характеристични данни за него, незначителни вредни последици от деянието, наркотичното вещество е в минимално количество и стойност.

Доказателствата по делото са непротиворечиви за действията на обвиняемия, като макар и за част от приетите за установени обстоятелства да не следва да се кредитират показанията на разпитаните полицейски служители, които са провели оперативна беседа с обв. М., докато той е бил задържан и не е участвал адвокат при тази беседа, следва да се посочи позицията на обв. М. в производството по чл. 78а НК, че приема фактическата обстановка, описана в постановлението, както и получената от полицейските служители информация за намерените наркотични вещества от В. Б., приятел на обв. М. и обитаващ с него апартамента, като получената информация от В.

Б. съвпада с отразеното в протоколите за извършената полицейска проверка на жилище.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като обв. М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е 4 и е искал настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в застрашаване на общественото здраве.

И въззивният съд не споделя тезата на защитата за наличие на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, изключваща престъпния характер на деянието, когато едно деяние формално осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, но поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Правилно районният съд е приел в случая наличие на основание за приложение само на разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК, тъй като извършеното престъпление с оглед на незначителността на вредните последици и с оглед на установените други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновени случаи на престъпление от този вид, като установените в случая смекчаващи обстоятелства не дават основание за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. По настоящето дело се установява незначителност на вредните последици от деянието с оглед малкото количество и ниска стойност на държаното наркотично вещество, чистото съдебно минало на обв. М., добрите характеристични данни за същия с оглед трудовата му ангажираност и липса на данни при районния полицейски инспектор за други извършени от същия противоправни деяния, както и младата възраст на обвиняемия, което води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид, като престъплението правилно е квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК и предвидения състав в особената част на НК в чл.