Определение № 764 от 18.09.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 764 гр. гр. Добрич, 18.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело № 20233200100270 по описа за 2023 година намира следното :

Гр.д.№270/2023г. по описа на ДОС е образувано по искова молба вх.

№2790/28.04.2023г., уточнена с молба вх.№3615/06.06.2023г., на “***“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Х.И.Х., роден на ***г. в К., Ф., гражданин на Република Ф., срещу ОБЩИНА Балчик, за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от общо 51 619.79лева, платени без основание местен данък, местна такса „битови отпадъци“и лихви за забава/конкретно посочени в уточняващата молба вх.

№3615/06.06.2023г./ за поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, ведно със законната от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане.

Изложените в исковата молба обстоятелства се свеждат до твърдения за закупуване на 12.12.2007г./с нот.акт№197/12.12.2007г.на нотариус с рег.№314 на НК/ на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, вилна зона „Белите скали“ и декларирането му в двумесечен срок с подаването в Община Балчик на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, поради което Община Балчик започнала всяка година да начислява местен данък върху недвижимия имот и такса „битови отпадъци“ в тежест на ищеца. На 07.02.2017г. влязло в сила решение №110/12.10.2016г. по гр.д.№408/2015г.на РС-Балчик с което бил отхвърлен предявения от настоящия ищец срещу настоящия ответник отрицателен установителен иск за собственост, в мотивите на което било посочено, че имота е общинска собственост. На 28.05.2019г. влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.

1

№237/2018г. на ВАпС, с което бил развален договорът за покупко-продажба на имота от 12.12.2007г. сключен с трети лица. Тъй като на основание чл.88, ал.1 от ЗЗД развалянето имало обратно действие, ищецът никога не бил собственик на имота и никога не бил данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ. Въпреки това от 12.12.2007г. Община Балчик всяка година начислявала местен данък върху недвижимия имот и такси „битови отпадъци“ , ведно с лихви за забава плащането им в тежест на ищеца. На 27.04.2023г. била издадена писмена справка за задълженията на ищеца за местен данък върху недвижими имоти и такса „битови отпадъци“ ведно с лихва за забава в общ размер от 67 778.20лева. В тази сума били включени и начислените местен данък за ПИ с идентификатор *** и такса „битови отпадъци“, които не били дължими от ищеца защото никога не бил собственик на облагания с данък недвижим имот. На същата дата 27.04.2023г. между ищеца и трето лице- В.М.П. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Балчик при споразумяване между страните част от продажната цена на имота по този договор в размер на 67 778.20лева да бъде платена от купувача по сметка на Община Балчик за погасяване на начислените задължения по справката от 27.04.2023г . с цел снабдяване на ищеца с удостоверение за липсата на непогасени публични задължения на ищеца. В изпълнение на поетото задължение по предварителния договор купувачът по него, с две платежни нареждания от 27.04.2023г., платил по сметка на общината сумата от 17 508.79лева за погасяване на начислен местен данък върху недвижими имоти ведно с лихви за забава, и сумата от 50269.41лева за погасяване на начислена такса „битови отпадъци“ведно с лихви за забава. Така третото лице платило по сметка на общината начислените в тежест на ищеца местен данък и за ПИ с идентификатор ***, такса „битови отпадъци“и лихви в общ размер от 51 619.79лева, с която сума ответната община, в качеството си на административен орган-лице, администриращо/установява и събира/мести данъци и такси /изрично уточнение в молба вх.№3615/06.06.2023г./, неоснователно се обогатила като увеличила имуществото си без основание тъй като средствата са платени за несъществуващи задължения, сумата не била дължима, защото ищецът никога не е бил собственик на имота и не е бил данъчно задължено лице. Ищецът обеднял , тъй като не получил тези средства от третото лице-купувач по предварителен договор за продажба на 2 друг имот.

Претендира се връщане на основание чл. 55, ал.1, предл.първо ЗЗД, евентуално на основание чл.59 от ЗЗД на исковата сума, недължимо платена от ищеца на ответника в качеството му на публичен орган.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Община Балчик е изразила становище за недопустимост на иск за неоснователно обогатяване за недължимо платени задължения от публичен характер при наличието на административен ред за връщане на недължимо платени финансови задължения, както и за неоснователност, предвид погасяване на публични задължения за имот, облагаем по смисъла на подадената от „***“ЕООД данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№816/30.05.2011г., въз основа на която за данъчните цели се установява правната връзка между обект на облагане и данъчен субект, при липсата на подадени през годините коригиращи данъчни декларации.

Преценката за допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата основателност, може да бъде извършвана по всяко време, докато е висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно.

Касае се за иск, основаван на забраната за неоснователно обогатяване/чл.55-59 от ЗЗД/ като твърдяното обогатяване на ответника в качеството му на орган по приходите е резултат от плащане от ищеца, чрез трето лице, на финансови задължения за имот, който не е собственост на ищеца, т.е. при липсата на публично правно отношение „задължен субектадминистративен орган“ между страните във връзка с данъчния обект/ ПИ с идентификатор ***/ за периода на плащането 2015-2021г.

Плащането на чужд публичен дълг за недвижим имот поражда отношения на неоснователно обогатяване между лицето ,платило чуждия дълг и лицето, чийто дълг е платен, но ищецът в случая не се позовава на такива обстоятелства. Ищецът твърди, че с оглед на влязлото на 28.05.2019г. в сила съдебно решение по в.гр.д.№237/2018г.на ВАпС, с което е развален сключения на 12.12.2007г. с трети лица-продавачи договор за покупкопродажба на ПИ с идентификатор *** и обратното действие на развалянето по чл.88 от ЗЗД, никога не е бил собственик на имота и не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, поради което плащането и получаването на процесните суми за погасяване на публични 3 задължения за имот,чужда собственост, е лишено от основание и следва да му бъдат възстановени платените суми за данъци и ТБО от ответната община, в приход на бюджета на която са постъпили.

Иска се възстановяване на недължимо платени суми за погасяване на несъществуващи задължения за данъци за недвижим имот и за такса битови отпадъци по ЗМДТ, публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК- местен данък, за който съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, и за такса „битови отпадъци“, за която разпоредбата на чл. 9б ЗМДТ препраща към чл. 4 от същия закон, който от своя страна препраща към ДОПК. Данъкът върху недвижимите имоти постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът/ чл. 28, ал.4, изр.1 от ЗМДТ/.

Приходите от местни такси също постъпват в бюджета на общината/чл. 9а, ал.3 от ЗМДТ/. При недължимо платени данъци и такси законодателят е уредил процедурата по възстановяването или прихващането им- чл.128 и сл. от ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. След постъпването на искане за възстановяване или прихващане се извърши ревизия или проверка, която да установи наличието на недължимо платени суми, техния размер и основание. След извършване на проверката или ревизията се издава акт за прихващане или възстановяване, с който се уважава искането или съответно се постановява отказ за възстановяване или прихващане на поисканите суми. Актовете за прихващане или възстановяване, съответно отказите, се обжалват по реда на обжалване на ревизионните актове - чл. 129, ал.7 от ДОПК, а в случай на липса на произнасяне може да бъде подадено ново искане за прихващане или възстановяване , според чл. 131 ДОПК, което също подлежи на обжалване пред административните съдилища. В чл. 129, ал. 4 ДОПК е предвидена процедура, според която възстановяването на суми, свързани с прилагането на закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой. Съответно за лицата по чл. 63, ал. 3 във вр. чл. 158 и сл. ТЗ следва да се извърши по банковата сметка на търговеца. Следователно както събирането, така и възстановяването на сумите за местни данъци и такси се обхваща от нормите на специалния закон, 4 които не поставят ограничение за основанието за недължимост на внесените или събрани суми, респ. дали се касае за погасени по давност, надплатени, платени по грешка и пр. Когато съществува изричен процесуален ред за връщане на недължимо платени суми, а именно този по чл. 128 и сл. ДОПК във връзка със ЗМДТ, се явява недопустимо да се прибягва към общия исков ред по ГПК за водене на иск, основаващ се на забраната за неоснователно обогатяване в гражданското право. В този смисъл и съдебната практика определение № 855 от 13.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50249/2016 г., III г. о.; определение № 300 от 15.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 88/2009 г., I т. о.; определение № 557 от 26.10.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 585/2009 г., I т. о.

По изложените съображения исковете са недопустими и производството следва да се прекрати.

Принципно, при прекратяване на делото поради недопустимост на иска , право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК има ответникът. В случая ответната община е заявила искане за присъждане на разноски с отговора на исковата молба. Отговорът на исковата молба е подаден и подписан от законния представител на ответната община-кметът. До настоящия момент ответникът не е извършвал процесуални действия по делото чрез упълномощен юрисконсулт, ако и към отговора да са представени доказателства за упълномощаването на такъв, при което не са налице условията по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП за присъждане юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната община.

С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 270/2023 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, образувано по искова молба вх.№2790/28.04.2023г., уточнена с молба вх.№3615/06.06.2023г., на “***“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В., представлявано от управителя Х.И.Х., роден на ***г. в К., Ф., гражданин на Република Ф., срещу ОБЩИНА Балчик, за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата от общо 51 619.79лева, платени без основание местен данък, местна такса „битови отпадъци“и лихви за 5 забава/конкретно посочени в уточняващата молба вх.№3615/06.06.2023г./ за поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.Балчик, ведно със законната от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното плащане.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 6