Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 295 от 09.05.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 132/2021
Вид
Решение № 295
Подписан
09.05.2022
В сила
08.11.2022
Състав
Анелия Цанова, Николай Метанов, Христо Лазаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Христо Лазаров

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Таня Ж. П. Вълчева като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20211001000132 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.613а ТЗ.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 39378 от 05.05.2020г. по описа на Софийски градски съд на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК 121856059, въззивна жалба вх. № 39608 от 07.05.2020г. по описа на Софийски градски съд на „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 102907182, и двете срещу решение № 633 от 24.04.2020г., постановено по т.д. № 4510/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, с което е открито производство по несъстоятелност на осн.чл.630 ТЗ спрямо „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК

102907182, обявена е неплатежоспособността на „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 102907182, с начална дата - 01.07.2018г., допуснато е обезпечение чрез обща възбрана и запор върху имуществото на „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 102907182, назначен е временен синдик и е определена дата на първо събрание на кредиторите, и частна жалба вх. № 303696 от 17.12.2020г. по описа на Софийски градски съд на

„ХИДРОИНЖЕКТ“ЕООД, ЕИК 130570053, срещу решение от 16.11.2020г., постановено по т.д. № 4510/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, с което: е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11 с-в, като е допълнено по следния начин: „ОСЪЖДА „Понсстройинженеринг“ АД, ЕИК 102907182, гр. София, ул. „Чаталджа“ №3, ет. 3, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на „Хидроинжект“ ЕООД, ЕИК

130570053, гр.София, р-н „Овча купел“, ул. „Драгоман“ 74 сумата от 7 035 лева, 1 представляваща направени в производството разноски; е допуснато изменение на решение №633 от 24.04.2020 г., по т. д. №4510/2016 г., СГС, TO, VI-11, в частта за разноските , като е постановено: ОСЪЖДА „Понсстройинженеринг“ АД, ЕИК 102907182, гр. София, ул. „Чаталджа“ №3, ет. 3 да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „Хидроинжект“ ЕООД, ЕИК 130570053, гр. София, р-н „Овча купел“, ул. „Драгоман“ 74, сумата от 2 050 лева, представляващи направените в производството разноски вместо присъдените 7 035 лв., и е отхърлена частната жалба в останалата й част, по искането за изменение на решение №633 от 24.04.2020г., по т. д. №4510/2016г., СГС, ТО, VI11, в частта за разноските.

Въззивникът „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК 121856059, твърди неправилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като иска от съда да постанови решение, с коего изцяло да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, в случай, че бъде потвърдено обжалваното решение иска да бъде отменена наложената обезпечителна заповед – общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството.

Въззивникът „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 102907182, обжалва решението, като твърди, че същото е неправилно, поради наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, по подробно изложени съображения, като иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение и постанови решение, по силата на което да отхърли като несонователна молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу него, в случай че бъде уважена въззивната жалба иска присъждане на разноски за направените съдебни разноски пред двете инстанции, в случай че съдът потвърде обжалваното решение иска да бъде отменена наложената обезпечителна мярка- общ запор и възбрана върху имуществото на „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ХИДРОИНЖЕКТ“ЕООД, ЕИК 130570053, е представил отговор вх. №58868 от 24.06.2020г. по описа на СГС на въззивните жалби на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД и „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, в който поддържа становището, че същите са неоснователни, по подробно изложени съображения.

Въззивникът „ХИДРОИНЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 130570053, обжалва решение от 16.11.2020г., постановено по т.д. № 4510/2016г. на СГС, VI-11 състав, ТО, с което е изменено решение № 633 от 24.04.2020г. по същото дело относно присъдените му разноски в размер на 7 035лв. и с което второ решение вместо това са му присъдени разноски в размер на 2 050 лв., като твърди, че обжалваемия интерес е за сумата от 4 982лв., като иска от съда да отмени решението от 16.11.2020г. в частта за разноските и остави в сила решението от 24.04.2020г. жалба

В срока по чл.276, ал.1 ГПК „ПОНССТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ АД, ЕИК 102907182, е представило отговор вх. №274268 от 04.02.2021г. по описа на СГС, в който поддържа становището, че следва да бъде оставена без уважение частната на „ХИДРОИНЖЕКТ“ ЕООД срещу решение от 16.11.2020г. по т.д.

2

№4510/2016г.,

VI-11 състав, с което е изменено решение № 633 от 24.04.2020г. в частта за разноските и присъденият в полза на жалбоподателя адвокатски хонорар е намален от 5 985лв. на 1 000лв.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Въззивните жалби и частната жалба са допустими – подадени са в срока по чл.633, ал.1 ТЗ, вр. с чл.62, ал.2 ГПК и чл.621 ТЗ, съответно в срока по чл.633, ал.1 ТЗ, вр. с чл.62, ал.3 ГПК и чл.621 ТЗ, от лица имащи право и интерес от обжалването - по отношение на въззивника „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, ЕИК 121856059, са налице препоставките на чл. 613а, ал.2 ТЗ, по което не се спори, а и се установява от приетите по делото съдебни експертизи, представените от страните доказателства и вписванията по партидата на длъжника в търговския регистър, известни на съда на основание чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, срещу подлежащи на въззивно обжалване по силата на чл.613а, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.258 ГПК, валидни и допустими съдебни актове.

Преценявайки основателността на подадените жалби, съдът взе предвид следното:

Производството по т.д.№4510/2016г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 11 състав, е образувано по молба с правно основание чл.625 и сл.ТЗ, вх. № 77388 от 07.06.2016г. по описа на СГС на „Друм консулт“ ЕООД, ЕИК 200414932, за откриване на производство по несъстоятелност на

„ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, ЕИК 102907182.

В срока по чл.629, ал.4 ТЗ „ХИДРОИНЖЕКТ“ ЕООД, ЕИК 130570053, „ШНАЙДЕР ЕЛЕКТРИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 121587769, и „ИНВЕСТБАНК“ АД,

ЕИК 831663282, са поискали да бъдат присъединени като кредитори в производството, което искане е уважено от съда, с актове на съда от 01.11.2016г. и 22.10.2018г.

С определение от 08.12.2016г. съдът е прекрати производството по делото по отношение на „Друм консулт“ ЕООД, ЕИК 200414932, поради оттегляне на мобата.

Длъжникът „ПОНССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ЕАД, ЕИК 102907182, е оспорил молбите, като неоснователни и недоказани, по подробно изложени съображения поддържани и в съдебно заседание.

Първоинстанционният съд е приел, че „ШНАЙДЕР ЕЛЕКТРИК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е носител на вземането спрямо ответникът, по подробно изложени мотиви.

По отношение на молителите „ХИДРОИНЖЕКТ“ ЕООД и „ИНВЕСТБАНК“ АД е прието, че са кредитори на длъжника с неиздължени вземания по търговски сделки, както следва: първият – за вземане по договор за СМР подписан между страните, с 3 който ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши СМР по укрепване на изкопи, конкретизирани по вид в Приложение № 1 на договора за обект Многофункционална спортна зала „ Арена Бургас“, УПИ II, кв.15Б, по плана на к-с Изгрев, гр.Бургас в размер на 202 509.71 лв., извършените и приети СМР, плащането е предвидено да се извърши в 7 дневен срок от съставяне на актовете и фактурата или до 12.11.2015г. т.е. считано от 13.11.2015г. ответникът е в забава спрямо молителя за задълженията по главницата, както и за сумата от 20 250,97лв. – неустойка за забава за изпълнение на задължението; а вториятза вземане произтичащо от търговска сделка - банков кредит - неиздължени суми към него в размера посочен в молбата и справката извлечение възлизащ в общ размер от 9 976 911. 86 лв. включващ главница, лихви и разноски.

За установяване на финансовото състояние на ответното дружество са приети съдебна финансово икономическа и счетоводна експертиза - основно и допълнително заключение.

В приключило предходно производство, образувано по молба за откриване производство по несъстоятелност пред VI - 10 състав на СГС, е прието, че за изследвания период 2011г. до 2017г. не са налице предпоставките да бъде открито производство по несъстоятелност спрямо ответника, като съдът е приел, че е обвързан от присъдената сила на така постановеното и влязло в сила съдебно решение. Поради което експертизата по делото и нейните икономически изводи ще бъдат обсъждат единствено за периода 2018 и 2019г.

Съдът е приел, че според приетите заключения собствения капитал на дружеството е положителна величина. Стойността на активите към 30.09.2019г. е 120 910 х.лв., като същия е и размера на пасива. Вертикалния анализ на активите показва, че дълготрайните активи са

18.56 % , краткотрайните активи съставляват 81.41 % и от тях вземанията възлизат в рамер на 76.05 %, като се делят на вземания от клиенти и доставчици и други вземания. Разходите за бъдещи периоди са в незначителен размер. При проверка в счетоводството на ответникът вещото лице е констатирало, че вземанията, които са непогасени към ответното дружество по договори за обществени поръчки възлизат в рамер на 11 053 618.86 лв., но изрично отбелязва, че независимо от осчетоводяването им не са му представени доказателства за изпълнение на самите СМР за които се следват. За изследвания 9 месечен период на 2019г. дружеството ответник има отчетени постъпления в размер на 1 619 634.32 лв. постъпили от МФ на Р Македония и от община

Враца. Вещото лице при извършена проверка в община Враца е констатирало, че издадените от ответника две фактури към Община Враца и предствани по делото на обща стойност 3 247 676.96 лв. / № 367 и № 368/ не са осчетоводени от същата и общината намира, че не дължи сумите по тях, поради което съдът намира, че същите не могат да се отчетат като приходи за 2019г. Вертикалния анализ на пасивите показва, че задълженията към финансовите предприятия - над 1 и до 1 години е 45.16 %, задълженията към доставчици - до 1 и над 1 година са 31.73 %, като останалите задължения имат незначителни дялове. Публично правните задължения на ответника според отразеното в 4 счетоводството му са в размер на общо 7 187 х.лв., от които данъчни 5 151 х. лв., осигурителни 421 х. лв. и задължения към персонала 1 615 х. лв. Вещото лице и в двете експертизи е изследвало показателите за ликвидност, съответно финансова автономност и финансовата задлъжнялост на ответното дружество. От тях съдът ще следва да съобрази само тези за 2018 и 2019г.

Показателите за обща ликвидност - 2018г.- 1.0786 , 2019г. - 1.0255 Показателите за бърза ликвидност - 2018г. - 0.9622, 2019г.-0.9606 Показателите за незабавна ликвидност -2018г.-0.0030, 2019г.- 0.0028 Показателите за абсолютна ликвидност - 2018-0.0030,2019г.-0.0028 От изводите в експертизите е видно, че показателите на дружеството за обща и бърза ликвидност са в реферетните граници, но показателите за незабавна и абсолютна ликвидност и за двете години са много, много под референтните граници и равняващи се на нула.

Чрез краткотрайните активи и вземанията биха могли да се покрият краткосрочните задължения. Липсват финансови, парични средства и инвестиции, с които да се покриват краткосрочните задължения. Последното говори, че дружеството не е в състояние с необходимата бързина да погасява задълженията си към своите кредитори.

Коефициентите на финансова автономност и финансова задлъжнялост са както следва :

Финансова автономност :2018г.-0.0741 и за 2019г. - 0.0701

Коефициента на задлъжнялост :2018г.-13.4876 и за 2019г.-14.2587 И двата коефициента за двете години, като 2019г. говори за влошаване, показват, че дружеството не е финансово самостоятелно и е изцяло зависимо от своите кредитири, поради което може да се направи извод, както че е неплатежоспособно, така и че е свръхзадлъжняло.