Решение № 120 от 20.05.2024, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Габрово, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500098 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 547 от 14.12.2023 г. постановено по гр.д. № 1220/2022 г. по описа на Габровски районен съд е отхвърлен предявения иск по чл. 64 от ЗС от Ц. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Трявна, ул. ******* против Община Габрово, ЕИК 000215630, представлявана от Кмета Т.В.Х., с който се претендира определяне на прилежаща площ от поземлен имот с идентификатор ***. по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 6969 кв.м., собственост на Община Габрово, необходима за ползването според предназначение на построената в имота Конструкция на покрит пазар с паркинг „Шиваров мост”, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и предявения иск по чл. 109 от ЗС от Ц. П. М. против Община Габрово, с който се претендира, Община Габрово да бъде осъдена да преустанови действията си, които пречат на ищцата да упражнява правото си на собственост върху постройка - Конструкция на покрит пазар с паркинг „Шиваров мост”, изразяващи се в действия по изземване и демонтиране и премахване на конструкцията, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Ц. М. да заплати на Община Габрово разноски в размер на 3 100,00 лв.

Срещу така постановеното решение е постъпила е въззивна жалба вх. № 801 от 29.01.2024 г., в срок от Ц. М., чрез адв. Г. Г.. Моли да се отмени постановеното решение като неправилно, незаконосъобразно, постановено изцяло в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и в противоречие на събраните по делото доказателства.

Сочи, че постановеното решение е немотивирано, като не са коментирани всички събрани доказателства по делото, а само избирателно някои от тях. Позовава се на съдебна практика, според която ищцата е призната за собственик на процесната метална конструкция. Това обстоятелство се потвърждавало и от Заповед № 783 от 11.05.2022 г. на кмета на Община 1

Габрово, изменена със Заповед № 984 от 26.05.2022 г., на основание на която е наредено да се изземе от Ц. М. общински недвижим имот, представляващ общинска земя с площ от 378 кв.м., заета от метална конструкция, представляваща слънцезащитно съоръжение, находящо се в централната част на Шиваров мост в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, актуван с АОС № 755 от 31.07.2000 г. Сочи, че в заповедта си кмета признава правото на собственост на Ц. М.. Собствеността от М. е придобита чрез два отделни договора за покупко-продажба от К.Ц. и от Д.М.. Сочи, че конструкцията не е недвижим имот и за това няма как да присъства в списъка на недвижимите имоти, а през 2001 г. е апортирана в „Пазари“ АД от дотогавашния собственик Община Габрово. В тази връзка е неправилен извода на съда, че процесната конструкция няма как да фигурира в апорта от 1999 г., тъй като не е била построена. Позовава се на заповед № ДК-09-10/09.03.2006 г. и на разрешение за строеж№ 216/02.10.2000 г. издадено от гл. архитект на Община Габрово и въведена в експлоатация с разрешение за ползване № 360/17.01.2001 г. на Началника на РДНС- Габрово, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти на 29.09.2000 г. и Протокол за определяне на строителна линия и ниво от 03.10.2000 г. От тези документи можело да се приеме, че става въпрос за законен строеж. Счита, че правото на строеж не е погасено, тъй като е реализирано и като такова е неделимо от правото на собственост върху построената сграда, трансформирано е в право да се държи постройката в чужд имот. Сочи, че е извършено разделяне на собствеността на процесния терен от собствеността на изградените върху него сгради и съоръжения. Правото на строеж е възникнало на основание чл. 63, ал. 2 от ЗС след като дотогавашния собственик Община Габрово е апортирала собствеността върху постройките, съоръженията и павилионите в капитала на „Пазари“ АД.

Сочи, че Община Габрово е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Габрово, одобрени със Заповед № РД-18-64/26.10.2007 г. на изп.д. на АГКК, с площ от 6969 кв.м., като за имота е съставен АЧОС № 754 от 31.07.2000 г. и АЧОС № 755/31.07.200 г. Като се позовава на приетата по делото експертиза на вещото лице И., сочи, че необходимата площ за обслужване на „Конструкция на покрит пазар с паркинг на „Шиваров мост“, находящ се в ПИ и идентификатор *** по КККР на гр. Габрово е в размер на 1,00 кв.м. по целия и периметър, която възлиза на 90,39 кв.м. Позовава се на практика на ВКС по чл. 64 от ЗС.

По отношение на предявения иск по чл. 109 от ЗС, твърди, че за да съществува притеснение, че докато не се разреши спора между страните, община Габрово може във всеки един момент да издаде нова заповед и под предлог, че изземва имота си /който не се владее от М./ да събори и унищожи постройката чрез държавна принуда. Твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното изявление, че ищцата се позовава на придобивна давност.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от процесуалния представител на ответника.

Молят да се остави в сила обжалваното решение и да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

В съдебно заседание възивника поддържа подадената въззивна жалба, а въззиваеми подадения отговор на въззивната жалба.

Настоящият състав намира, че въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред Районен съд – Габрово е предявен иск с правно основание чл. 64 от ЗС – за определяне на прилежаща площ към постройката на ищцата, построена въз основа на отстъпено права на строеж в имота на ответника и иск по чл. 109 от ЗС – да бъдат преустановени действията на ответника, които пречат на ищцата да упражнява правото на собственост върху постройка- конструкция на покрит пазар с паркинг „Шиваров мост“, 2 изразяващи се в опити за изземване на поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр. Габрово и демонтиране на конструкцията, собственост на ищцата.

Ищцата твърди, че е собственик на конструкция на покрит пазар с паркинг „Шиваров мост“, за който строеж е издадено разрешение за ползване № 360 от 17.01.2001 г. на РДНСК въз основа на разрешение за строеж № 216 от 02.10.2000 г., издадено от гл.арх. на Община Габрово и Разрешение за строеж № 297 от 02.10.2006 г., издадено от Община Габрово. Сочи, че е придобила собствеността върху конструкцията от К.Ц. и Д.М., чрез два отделни договора за покупко-продажба. Праводателите от своя страна са придобили самостоятелен обект в сграда с иденитификатор*** на 10.12.2018 г. от „Пазари“ АД ведно с прилежащите ДМА.

В отговора на исковата молба ответната Община оспорва направените твърдения.

Взема становище по основателността и допустимостта на предявените искове. Оспорва наведените твърдения в исковата молба, че ищцата е собственик на „Конструкция на покрит пазар „Шиваров мост“, както и че същата представлява сграда или постройка – суперфициарна собственост. Оспорва твърдението, че Община Габрово е апортирала процесната конструкция като недвижим имот в капитала на „Пазари“ АД. Оспорва твърдението, че Община Габрово е учредила право на строеж върху цитирания имот. Сочи, че процесната конструкция над масите за търговия на открито не отговаря на характеристиките за сгради и постройки, тъй като няма ограждащи стени, няма обособеност и самостоятелност, а по по-скоро благоустройствено съоръжение. Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна, първоинстанционния съд е събрал писмени и гласни доказателства измежду които са два броя договори за продажба на движими вещи от 01.01.2019 г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 89, т .ІІ, рег. № 5385, д. № 236 от 10.12.2018 г. и др. подробно описани в първоинстанционния акт. Допуснал е изготвянето на съдебно техническа експертиза от едно вещо лице, което дава заключение, че металната конструкция покрива площ от 372,00 кв.м. Конструкцията на навеса е трайно скрепена към терена и са монтирани чрез болтова връзка към вкопани единични фундаменти и впоследствие укрепени с допълнителни фундаменти. Собственик на УПИ е Община Габрово. Процесната конструкция на „покрит пазар“ не е нанесена в действащата кадастрална карта като самостоятелно обособена сграда със съответен идентификационен номер, тъй като не притежава характеристиките на сграда /няма ограждащи стени/, а по-скоро е навес. Навесите не се нанасят в кадастралната карта и за тях не се отреждат застроителни петна в ЗПР. Предназначението й е да създаде покритие за защита от атмосферни влияния на търговските маси, разположени под нея.

Първоинстанционният съд е допуснал допълнителна задача, която е извършена от друго вещо лице, което е определило необходимата площ за обслужване на конструкцията в размер на 90,39 кв.м.

По делото е изготвено и заключение по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, според което процесната конструкция не фигурира в списъка на недвижимите имоти, предмет на апорта, извършен съгласно Решение № 76 от 13.05.1999 г. на Общински съвет Габрово и Решение от 01.06.1999 по т.д. № 492/1999 г. на ГОС. Вещото лице е установило, че процесната конструкция не е включена в актив в счетоводна сметка 203 на Общински пазари ЕООД към датата на учредяване на Общински пазари ЕООД с апортна вноска – 01.06.1999 г., както и че процесната конструкция не е била включена като актив в счетоводна сметка 203 на Общински пазари ЕООД към датата на извършване на апортната вноска от съдружника Общински пазари ЕООД в Пазари АД и към 13.12.2001 г.

При постановяването не решението си, съдът е приел, че не е доказано наличието на правото на собственост, за да се претенидира определяне на право по чл. 64 от ЗС. Със същия мотив, липса на доказано право на собственост е отхвърлен и втория иск по чл. 109 от 3

ЗС.

Така мотивиран първоинстанционният съд е постановил своя акт, като отхвърлил предявените искове.

Във въззивното производство съдът не е събирал нови доказателства.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 64 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

С нормата на чл. 64 ЗС законодателят е предвидил, че собственикът на постройката може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Тази разпоредба е императивна и брани не само правата на суперфициарните собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за ползване на сградата.

Първият елемент от фактическият състав на посочената норма е доказване на факта на установяване на собственост от страна на ищцата върху постройката, която се намира в имота на ответника. Доказването на този факт ще обуслови материално правната легитимация на ищцата да предяви исковете по чл. 64 от ЗС и чл. 109 от ЗС.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесната конструкция не е била предмет на апорта през 1999 г. и не е била включена като актив в счетоводна сметка 203 на „Общински пазари“ ЕООД, нито към 1999 г. нито към 13.12.2001 г. при написване на заключението си вещото лице се позовава и на инвентаризационния опис, в който е отразена датата на завеждане на активите в счетоводните регистри на дружеството, съгласно който, в счетоводна сметка 203 са заведени всички сгради, които са оценени и влезли в апротната вноска към 01.06.1999 г., като конструкцията не е сред тях.