Определение № 100 от 04.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Магдалина Ст. Иванова

Велина Ем. Антонова като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600070 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 6 и ал. 7 НПК.

С определение рег. № 88/22.01.2025 г., постановено по ЧНД № 885/2024 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е потвърдено Постановление от 12.08.2024 г на Окръжна прокуратура – Стара Загора за прекратяване на наказателното производство по ДП № 375зм193/2022 г. на *, водено за престъпление по чл. 142, ал. 1 НК.

Срещу определението е постъпила частна жалба от К. Д. Д. с оплакване за неговата необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение и потвърденото с него постановление на прокурора да бъдат отменени, като делото бъде върнато за продължаване на разследването.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба съображения, както и с обжалваното определение намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Досъдебното производство е образувано на 16.06.2022 г. с постановление на прокурор от ОП - Стара Загора и е водено за престъпление по чл. 142, ал. 1 НК, за това, че на 16.05.2022 г., в гр. *, е бил отвлечен К. Д. Д..

1

По ДП не е привличано в качеството на обвиняем лице и не са взети мерки за процесуална принуда.

Настоящото производство по чл. 243 НПК е второ по ред.

С постановление от 29.08.2023 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора досъдебното производство е прекратено на основание 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

По жалба от пострадалото лице, с определение № 945/08.11.2023 г. по ЧНД 1027/2023 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено.

По постъпил протест на прокурора срещу така постановеното определение е образувано ВЧНД № 528/2923 г. на Апелативен съд – Пловдив.

По делото е постановено определение № 484/05.12.2023 г., с което е потвърдено определението на окръжния съд.

С постановление от 12.08.2024 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора досъдебното производство е прекратено за втори път на основание чл.

243, ал. 1, т.1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

За да постанови обжалваното в настоящото производство определение, Старозагорският окръжен съд е възприел изцяло описаната в постановлението за прекратяване фактическа обстановка, както следва:

Пострадалият К. Д. Д. живеел в гр. *. На 16.05.2022 г., чрез мобилен телефон, провел комуникация по приложение „Месинджър“ посредством размяна на съобщения, с познатото му лице - свидетеля Н. К., при което свидетелят К. поискал да се срещнат същата вечер. Повод за срещата бил свидетелят К. да покаже на Д. хранителни фитнес добавки.

Пред дома на свидетеля К., последният слязъл от автомобила си и се качил до дома си, а свидетелят Д. останал в автомобила му. След отдалечаването на свидетеля К. на мястото пристигнал друг автомобил, управляван от познато на пострадалия лице - свидетелят И. Д.. От автомобила на свидетеля Д. слязъл С. Г. Г., приближил до дясната предна врата на лекия автомобил, в който се намирал Д., отворил вратата и започнал да му нанася удари в главата, след което принудително го извел от автомобила и го съборил на земята. С. Г. притискал и държал Д., като с влачене и бутане избутал тялото му до задната част на автомобила на свидетеля Д., отворил задната лява врата 2 и със сила вкарал Д. на задната седалка на автомобила. След това също се качил на задната седалка на автомобила, затворил вратата, хванал Д. за врата с ръце и казал на Д. да потегля в определена от него посока.

По време на движение на автомобила С. Г. отправял закани за убийство към Д., които придружавал с нанасяне на юмручни удари по тялото му. При движението на автомобила Д. забелязал наличието на автомобил на полицейски служители и извикал силно за помощ през отворения прозорец на автомобила. Въпреки че С. Г. веднага запушил устата на пострадалия, викът му бил възприет от полицейските служители, които подали сигнал за преустановяване на движението. Когато полицаите се приближили, за да извършат проверка, пострадалият Д. се отскубнал от Г., отворил дясна задна врата на автомобила и слязъл от него. Навън Д. разказал на полицейските служители, че е бил отвлечен и му е нанесен побой, при което бил отведен за оказване на медицинска помощ.

Описаната фактическа обстановка е приета за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Прието е и заключението на повторната КСППЕ по отношение на С. Г., изготвено в хода на досъдебното производство. Според експертите С. Г. страда от *, като заболяването дебютира през пролетта на 2022 г. Вещите лица са заключили, че към момента на инкриминираното деяние – 16.05.2022 г., Г. е бил в психотично състояние. Възприемането на обективната действителност е било пречупено през призмата на установената към този период параноизнохалюциторна симтпоматика, което е повлияло и на поведението му. Същият не е бил в състояние правилно да възприема факти и обстоятелства и да дава достоверни обяснения за тях. Към момента на извършване на инкриминираното деяние не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си. Към настоящия момент е в медикаментозна ремисия и може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. С оглед на психичното му състояние към настоящия момент може да участва във фазите на наказателното производство и с него могат да се извършват следствени действия. Евентуално приемане от Г. на наркотични вещества може да има отключващ и поддържащ шизофренната симптоматика ефект.

Именно въз основа на заключението на повторната КСППЕ 3 прокурорът е приел, а окръжният съд се е съгласил с него, че С. Г. е невменяем към момента на деянието и това му състояние е довело до отпадане на психическите му способности да съзнава извършеното и да контролира постъпките си.

Настоящият въззивен състав не споделя нито изводите на прокурора, нито тези на окръжния съд. В разглеждания казус не са налице основания да се приеме безрезервно заключението на вещите лица. Видно от неговото съдържание е, че анамнезата е снета „по сведения, получени от освидетелстваното лице и материалите по делото“. Поначало анамнезата има своето отправно значение за изпълнение на възложените на експертите задачи.

Тя по естеството си представлява описание на миналия живот на болния и на неговата болест, което се съставя от лекар въз основа на разговор с болния или негови близки. От дословния цитат на експертизата се установява, че за изводите си вещите лица са ползвали разказаното пред тях от С. Г., който в хода на досъдебното производство не е разпитван в никакво качество, вкл. и като свидетел. Не са разпитани и неговите родители, нито жената, с която е живял на семейни начала и с която имат общо дете. Данни за своите изводи експертите са извлекли и от приложените по досъдебното производство материали по други съдебни производства с друг предмет – по чл. 156 от ЗЗ и чл. 89 НК, в хода на които са разпитвани родителите на Г. и приятелката му И.

К., изготвени са и съдебно - психиатрични експертизи от други вещи лица, като всички те касаят съвсем различен и доста по - късен от инкриминираната дата – 16.05.2022 г., период през 2023 г. Изготвените СПЕ по повод други производства могат да бъдат приети и обсъждани само като писмени доказателства, тъй като същите не притежават процесуалната годност на експертиза по настоящото производство. За изясняване на обстоятелствата по чл. 102, т. 1 и т. 3 НПК, с още по-голяма сила за нуждите на повторната СППЕ, е било наложително и не е имало обективни пречки органите на досъдебното производство да издирят хората, отглеждали С. Г. и тези, с които той е живял и същите да бъдат разпитани в качеството на свидетели. Не са положени каквито и да било усилия да се установят нито личния лекар на С. Г.

, респ. да се изиска евентуално наличната при него медицинска документация за това лице относно физичния му и психичен статус, нито неговия работодател и/или колеги, с оглед изложеното в частта „Данни от обективното изследване – от анамнезата“ на повторната КСППЕ, че Г. „работи като 4 механик в завод“. Иначе казано, не са предприети мерки за изясняване на обстоятелствата, свързани с израстването, физическото и психическото здраве на С. Г., за евентуалната употреба на наркотични вещества (видове, количество, периодичност на приемането им), на взаимоотношенията му с неговите родители и други близки роднини, с жената, с която е живял на съпружески начала, с колеги, с които е работил и т.н., към инкриминираната дата, а не в един доста по-късен момент, когато му е проведено лечение в болнично заведение.

При тези констатации настоящият въззивен състав счита, че органите на досъдебното производство изначално са злепоставили изпълнението на повторната КСППЕ, като са лишили вещите лица от възможност да получат необходимата информация от лица, които разполагат с такава в действителност и която е събрана по надлежния ред. Това е довело до съставяне на повторното заключение, което, макар и изготвено от нови три вещи лица, почти преповтаря изводите на предходните експерти, послужили като основание за прекратяване на наказателното производство в първоначалното прокурорско постановление, отменено с аргументирана критика от окръжния и въззивния съд. Продължава да е неясно въз основа на какви обективни данни в материалите по делото е направен изводът на трите вещи лица, че заболяването от * при С. Г. „дебютира през пролетта на 2022 г.“ и че „Към момента на инкриминираното деяние – 16.05.2022 г. осв. е бил в психотично състояние“. Както бе отбелязано, въз основа на данни за болнично лечение през 2023 г. с диагноза „разстройство вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества“, без да са събрани и анализирани данни за поведението му в един значително предхождащ лечението момент, само въз основа на заявеното от него пред вещите лица, че е приемал психоактивни вещества, не може да бъде прието за обосновано заключението на вещите лица, че към инкриминираната дата С. Г. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не е могъл да ръководи постъпките си, както и че „Евентуалното приемане на наркотични вещества може да има отключващ и поддържащ шизофренна симптоматика ефект.“ С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че следва да бъдат изяснени посоченият по - горе кръг от обстоятелства, чрез събирането на доказателства, посредством очертаните доказателствени източници. След 5 тяхното събиране е необходимо да бъде назначена нова комплексна експертиза, в състава на която, освен специалисти в областта на психологията и психиатрията, при необходимост, да бъдат включени и експерти от др. области на медицината (напр. токсикологията), които, след като се запознаят с всички приложени по делото материали, да дадат заключение относно психичното състояние на С. Г. към инкриминираната дата - 16.05.2022 г.

Едва след събиране на посочените доказателства и прилагане на указания способ за проверка на всички налични такива по делото, прокурорът следва отново внимателно да се запознае и обсъди целия събран по делото доказателствен материал, за да изложи отново становището си по развитието на настоящото досъдебното производство.

Изложеното налага атакуваният съдебен акт и потвърденото с него Постановление за прекратяване на наказателното производство като необосновани и незаконосъобразни да бъдат отменени, а делото - върнато на прокурора за изпълнение на дадените по-горе указания.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег. № 88 от 22.01.2025 г., постановено по ЧНД № 885/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

О Т М Е Н Я Постановление от 12.08.2024 г. на Окръжна прокуратура – Стара Загора, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 375зм193/2022 г. по описа на *, водено за престъпление по чл. 142, ал. 1 НК.