Решение № 56 от 10.02.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Червен бряг, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо В. Първанов при участието на секретаря Ваня Б. Дакова като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело № 20244440100486 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на взискателя по ч.гр.д. № 207/2024 г. по описа на ЧРС – ***, със седалище и адрес на управление – гр. *** В, представлявано от юрисконсулт Д. Б. – пълномощник на управителите, против А. М. ***, ЕГН ********** с адрес: с. *** за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, с цена на иска в общ размер: 2 756,65 лв. или 1409,45 евро, лихва за забава върху главницата от датат на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията, както и направените деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на 23.01.2019 година Длъжникът А. М. ***, ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** с „*** по силата на който е получил сумата от 1000 лева или 511,29 евро, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски в срок до 25.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „*** ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** Последното вземане е цедирано на ищеца с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК процесуалния представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е взел становище за неоснователност и недоказаност на иска.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител 1 и същото не се представлява от процесуален представител.

За ответника в съдебно заседание се явява назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител – адв. П. К. от ПлАК, който прави искане да бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции, като неоснователни, необосновани и недоказани, като подробни съображения е изложил в отговора на ИМ.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното: По делото е прието ч.гр.д. № 207/2024 г. по описа на Районен съд гр.Червен бряг, от което се установява, че на 19.02.2024 г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за сумата 1 000,00 лева (хиляда лева) или 511,29 евро, представляваща главница за договор за потребителски кредит, ведно със законна лихва за период от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 207,52 лева (двеста и седем лева и 52 стотинки) или 106,10 евро, представляваща договорна лихва за период от 23.01.2019 г. до 25.01.2020 г., сумата 234,10 лева (двеста тридесет и четири лева и 10 стотинки) или 119,69 евро, представляваща лихва за забава за период от 25.01.2020 г. до 16.02.2024 г., сумата 972,48 лева (деветстотин седемдесет и два лева и 48 стотинки) или497,22 евро , представляваща неустойка по чл. 6.2 Договор за потребителски кредит ***, сумата 342,40 лева (триста четиридесет и два лева и 40 стотинки) или 175,07 евро, представляващи неплатени дължими такси, както и държавна такса в размер на 55,13 лева (петдесет и пет лева и 13 стотинки) или 28,19 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева) или 51,13 евро.

Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумите по заявлението. Същата е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите.

На 23.01.2019 година Длъжникът А. М. ***, ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № *** с „*** по силата на който е получил сумата от 1000 лева или, 511,29 евро, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски в срок до 25.01.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022г. „*** ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** Последното вземане е цедирано на ищеца с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. По делото се събраха данни кредиторът да е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита, но не бе оспорен и по реда на чл.193 от ГПК представения като писмено доказателство договор. Освен тази сума ответника се е задължил да върне и такса за усвояване на кредита, както и договорна лихва. Общата стойност на плащанията е предвидено, че е в размер на 2756,65 лв. или 1409,45 евро, като е предвидено 2 кредитът да бъде издължен, чрез заплащане на 12 месечни вноски, всяка от които с изрично посочен в договора падеж на плащане. Видно от погасителния план последната вноска е следвало да бъде заплатена на 23.01.2020 г. В общите условия, неразделна част от договора за кредит е предвидено, че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. ищецът в качеството на купувач е закупил от „*** с ЕИК 202531869 в качеството на продавач портфолио от вземания, произтичащи от договор за гаранция по договори за заем, сключени от Продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си. По силата на договора ищецът е придобил всички вземания, описани в Приложения № 1 към договора, ведно с принадлежностите към тях, ако има такива. Като дата на прехвърляне е определена 20.12.2021 г. В извадка от Приложение №1 към Приемо– предавателен протокол е описан и Договор за потребителски кредит № ***, сключен между продавача на вземания и ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и изправността на цедента – наличието на сключен договор за потребителски паричен кредит, по който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума, като установи, че е настъпил падежа за връщане на сумата и докаже конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена в договора и обезщетение за забава, като следва да докаже и размера и периода на претенциите за договорно обезщетение за забава. В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или унищожават спорното право в т.ч. и възражението му за изтекла погасителна давност.

По делото е прието ч.гр.д. № 207/2024 г. по описа на ЧРС, видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото.

Исковете се явяват допустими и следва да се разгледат по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е настъпил падежа на цялото задължение – последна падежна дата 23.01.2020 г.

Съдът счита, че е налице надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането от кредиторът по сключения от него Договор за потребителски кредит № ***. Съгласно приетото по делото, като доказателство пълномощно ответникът е бил надлежно упълномощен да подписва и връчва съобщения до длъжниците по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на това пълномощно е изготвено съобщение до ищеца, като същото е приложено към исковата молба и е връчено на ответника и е връчено на посочен от нето имейл адрес и с връчването на препис от исковата молба. Съгласно Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Цесията следва да се счете 3 за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК Предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Предвид така изложеното и на основание цитираната съдебна практика съдът счита, че е налице надлежно съобщаване на цесията по отношение на ищеца, поради което следва да се пристъпи към разглеждане на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, предмет на настоящото производство.

Съгласно трайната съдебна практика при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК).

От така изложеното следва, че падежът на задължението по сключения договор за кредит, настъпва на крайната дата на същия, а именно: 23.01.2020 г. От тази датата до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, от който момент се считат предявени и настоящите установителни искове – 19.02.2024 г. петгодишният давностен срок по отношение на вземанията за главница не е изтекъл. Доколкото се установява вземането за главница да не е погасено по давност и същото в претендирания размер да не е платено нито към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито към датата на приключване на съдебното дирене в настоящото производство, то и искът за признаване на дължимостта на главницата следва да се уважи, като основателен и доказан. Главницата е за лихвоносно вземане и съответно следва да се уважи и искането за присъждане на законна лихва.

По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Следва да се съобразят и направените и претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно 4 решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното решение е отразено, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл. 415, ал. 1, респ. по чл. 422 ГПК. Предвидено е, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.