Решение № 3396 от 31.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. Варна, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110105595 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл.

....., вх. ..., ет. ....., ап. ...., срещу Р. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., район ...., ул. ..... № ....., по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 286 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от 766,94 евро (1500 лева), представляваща консултантски хонорар за въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, находяща се в гр. В., месттност ***, по неформален договор между страните, за което Р. И. С. е упълномощена от Р. Р. Д. с нотариално заверено пълномощно от дата 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 285 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцата сумата от 1305,71 евро (2553,75 лева), представляваща стойност на заплатени такси и услуги, както следва: към *** по приходни квитанции №№ 601816/15.01.2018 г., 601817/15.01.2018 г., 0048942/01.02.2018 г., 1328516/15.03.2023 г., 1362253/13.06.2023 г., 1362254/13.06.2023 г., 1392032/28.08.2023 г., 1392033/28.08.2023 г., 1451916/01.02.2024 г., 1454477/07.02.2024 г., 1454478/07.02.2024 г., 1458851/15.02.2024 г., към „***“ ООД по фактури №№ 1180123468/23.11.2017 г. (частично дължима сума в размер на 519,01 лева), 1180126300/08.03.2018 г., 1180126301/08.03.2018 г., 1180184953/18.08.2023 г., 1180185661/07.09.2023 г., към *** по разписка № 41010/28.08.2023 г., към „***“ ЕООД по квитанция от 14.09.2023 г., към „***“ ООД по електронно изявление 1

№ 02884249715/15.10.2023 г., към „***“ ООД по фактура № 78899/13.12.2023 г., към „***“ ЕООД по квитанция от 18.01.2024 г., във връзка с въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, находяща се в гр. В., месттност ***, по неформален договор между страните, за което Р. И. С. е упълномощена от Р. Р. Д. с нотариално заверено пълномощно от дата 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 952/21.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16069/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.

В исковата молба ищцата излага, че между страните бил сключен неформален договор, по силата на който ответницата й възложила да извърши всички необходими правни и фактически действия по въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, находяща се в гр. В., месттност ***, срещу възнаграждение в размер на 1500 лева. В деня на сключване на договора – 13.07.2017 г., ответницата издала на ищцата нотариално заверено пълномощно с изброени в него правомощия. Предоставила й и аванс в размер на 500 лева, като било уговорено първоначално дължимите такси да бъдат изплащани от него, а окончателната сума за платените от ищцата такси и услуги, както и възнаграждението за извършената работа, да бъдат заплатени след издаването на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация.

Сочи, че такова било издадено на 14.02.2024 г. от гл. архитект на район „***“ и предадено на ответницата. Твърди, че заедно с удостоверението на ответницата били представени и всички разходооправдателни платежни документи за заплатените от ищцата такси и услуги, както и фактура за дължимото за извършената работа възнаграждение, но ответницата отказала да ги плати.

За дължимите суми ищцата депозирала заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 16069/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, и издадена Заповед № 952/21.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Предвид подадено от ответницата възражение по чл. 414 ГПК, за ищцата възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Настоява за уважаване на същите и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Р. Р. Д. е депозирала отговор на исковата молба, в който застъпва становище за неоснователност на исковете. Изтъква, че за доказване на сключения договор по делото е представено единствено пълномощно от 2017 г., като от него не могат да бъдат изведени договорените параметри. Оставало неясно и какви точно действия е извършвала ищцата, като сградата била въведена в експлоатация едва 7 години след издаване на пълномощното. Освен това в представените документи липсвало основание, от което да може да се направи извод, че са издадени във връзка с твърдения неформален договор. Същите не били и осчетоводени от издалите ги лица, с оглед на което ответницата оспорва изцяло документите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ООД, като твърди, че ищцата никога не е плащала посочените в тях суми.

Ответницата твърди, че още към момента на подписване на пълномощното е заплатила на ищцата възнаграждение в размер на 1500 лева. Още преди това лично била подписала договор с „***“ за извозване на земна маса и отпадъци от обекта и договор с „***“ ООД за присъединяване към водопроводната и канализационната мрежа; лично извършила и плащането по част от представените документи – приходни квитанции №№ 540568/19.07.2017 г. и 549217/11.08.2017 г. и фактури №№ 1180123468/23.11.2017 г. и 1180126300/08.03.2018 г., което било видно и от това, че са издадени на нейно име.

Впоследствие, от 2018 г. до 2023 г., ищцата спряла да отговаря на телефона си и за ответницата било невъзможно да се свърже с нея. Поради задържане на документацията от ищцата, ответницата не можела и да продължи процедурата по снабдяване с удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. През 2022 г. ответницата сама се снабдила със 2

Сертификат за контрол № 1645/05.08.2022 г. и техническо досие за мълниезащита и заземителна инсталация, подписала и пълномощно на „***“ ЕООД във връзка с движение на преписка за изменение на КККР. През 2023 г., след като ответницата успяла да се свърже с ищцата и я предупредила, че ще си потърси правата по законоустановения ред, последната започнала да се снабдява с необходимите документи. Ответницата заявява, че при предаването им ищцата отново й поискала сума в размер на 1500 лева, въпреки че възнаграждението било платено още при подписване на пълномощното. Казала й: „Или плащаш, или няма да получиш документите“; ответницата платила, след което документацията й била предадена. Отделно ответницата навежда, че ищцата не изпълнила задължението си по чл. 281 ЗЗД да изпълни поръчката с грижа на добър стопанин, с което й нанесла вреди – поради забавеното изпълнение ответницата с години заплащала за обекта промишлен ток вместо битов.

Поддържа и че за голяма част от претендираните плащания е изтекла погасителна давност.

Настоява за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата се явява лично. Депозирана е и молба вх. № 53890/03.07.2026 г. от процесуалния й представител адв. Г. А., с която поддържа исковите претенции.

В съдебно заседание ответницата Р. Р. Д. не се явява лично, представлява се от адв. А.

А. от АК - Варна. Оспорва предявените претенции, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на Разпореждане № 7190/19.02.2025 г. по ч. гр. д. № 16069/2024 г. по описа на РС – Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед за изпълнение № 952/21.02.2025 г., с която е разпоредил Р. Р. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., район ...., ул. ..... № ....., да заплати на Р. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап.

...., сумите, както следва: 1500,00 лева, представляваща консултантски хонорар за въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, находяща се в гр. В., месттност ***, по неформален договор между Р. Р.

Д. и Р. И. С., за което Р. И. С. е упълномощена от Р. Р. Д. с нотариално заверено пълномощно от дата 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; 2553,75 лева, представляваща стойност на заплатени такси и услуги, както следва: към *** по приходни квитанции №№ 601816/15.01.2018 г., 601817/15.01.2018 г., 0048942/01.02.2018 г., 1328516/15.03.2023 г., 1362253/13.06.2023 г., 1362254/13.06.2023 г., 1392032/28.08.2023 г., 1392033/28.08.2023 г., 1451916/01.02.2024 г., 1454477/07.02.2024 г., 1454478/07.02.2024 г., 1458851/15.02.2024 г., към „***“ ООД по фактури №№ 1180123468/23.11.2017 г. (частично дължима сума в размер на 519,01 лева), 1180126300/08.03.2018 г.,

1180126301/08.03.2018 г.,

1180184953/18.08.2023 г.,

1180185661/07.09.2023 г., към *** по разписка № 41010/28.08.2023 г., към „***“ ЕООД по квитанция от 14.09.2023 г., към „***“ ООД по електронно изявление № 02884249715/15.10.2023 г., към „***“ ООД по фактура № 78899/13.12.2023 г., към „***“ ЕООД по квитанция от 18.01.2024 г., във връзка с въвеждане в експлоатация на строеж:

3 еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, находяща се в гр. В., месттност ***, по неформален договор между Р. Р. Д. и Р. И. С., за което Р. И. С. е упълномощена от Р. Р. Д. с нотариално заверено пълномощно от дата 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 17.12.2024 г., до окончателното изплащане на задължението; както и сумата от 781,08 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Срещу издадената заповед длъжникът Р. Р. Д. е депозирала възражение с вх. № 29455/31.03.2025 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ищцата.

Договорът за поръчка е уреден с чл. 280-292 ЗЗД. Съгласно чл. 280, с този договор довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия. Съгласно чл. 284, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката (ал. 1), както и да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката (ал. 2). С чл. 285 е уредено, че доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Чл. 286 предвижда, че доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение, ако такова е уговорено.

В случая по делото е безспорно, че с нотариално заверено пълномощно от дата 13.07.2017 г. ответницата е упълномощила ищцата да я представлява във връзка с придобиване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, находяща се в гр. В., месттност ***; че за извършване на плащания във връзка с въвеждането на сградата в експлоатация ответницата е предала на ищцата през 2017 г. аванс в размер на 500 лева; че ищцата е предала на ответницата Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 3/14.02.2024 г. за процесния обект.

Възражението на ответната страна, че упълномощителната сделка е едностранна, като не е ясно какви действия е извършвала ищцата по нея, както и какви са параметрите на възникналия между страните неформален договор за поръчка, съдът намира за неоснователни. Дори само от горните обявени за безспорни между страните факти е видно, че предмет на неформалния договор са действия на ищцата от името на ответницата, чийто резултат следва да е придобиване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *****.****.****.*, както и че ищцата е изпълнила задълженията си по договора и е предала на ответницата съответното удостоверение. Освен това, както от отговора на исковата молба, така и от показанията на свидетеля П. П. С., живеещ на семейни начала с ответницата, се установява, че между страните е била налице уговорка за заплащане на възнаграждение от 1500 лева в полза на ищцата за изпълнение на договорената поръчка.