Решение № 442 от 22.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. София, 22.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20211100901071 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

Ищецът Ф.В.С. твърди, че бил съдружник в ответното дружество „С.Б.“ ООД заедно със съдружника Х.Д., с когото притежавали равни дялове. На 15.06.2021 г. било проведено общо събрание на съдружниците с дневен ред, както следва: изключване на ищеца като съдружник, поемане на дяловете му от другия съдружник и приемане на учредителен акт на вече едноличното дружество. Като основание за изключването на ищеца в поканата за събранието били посочени следните обстоятелства: на 07.02.2014 г. С. в качеството си на управител наредил извършването от името на дружеството в своя полза на два банкови превода в размер на по 100 000 евро, като единият от преводите бил извършен съгласно сключен между дружеството и ищеца договор за заем от 07.02.2014 г., а вторият – без правно основание; въпреки отправената покана и дадения срок ищецът не върнал нито неоснователно получената сума, нито заетите средства; чрез неправомерно осъществен достъп до личната сметка на другия съдружник Д. ищецът наредил в своя полза и сумата от 80 000 евро, като така лишил последния от възможността да подкрепя финансово дейността на дружеството. Посочените обстоятелства били квалифицирани в поканата като неоказване на съдействие за дейността на дружеството и действия против неговите интереси. На проведеното събрание ищецът чрез своите пълномощници възразил срещу гореизложените факти, но въпреки това с гласа на другия съдружник били взети решенията по обявения дневен ред. Според ищеца решението за изключването му като съдружник противоречало на императивния закон, тъй като не били налице действия/бездействия, които да се квалифицират като нарушения на задълженията му като съдружник. На първо място, ищецът оспорва да е извършвал парични преводи без основание, а на следващо сочи, че 1 всички описани в поканата деяния биха могли да са извършени от него в качеството му на управител или трето на дружеството лице, но не и като съдружник, и поради това не можели да обосноват изключването му. Решението за поемане на дяловете му пък било незаконосъобразно поради неспазване на процедурата, изискваща да се извърши намаляване на капитала със стойността на дяловете на изключения съдружник и след това – увеличаване, при което дяловете да бъдат записани от другия съдружник.

Незаконосъобразността на решението за изключване водела и до незаконосъобразност на решението за приемане на учредителен акт. Ето защо ищецът моли съда да отмени оспорените решения и да му присъди разноски. Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът „С.Б.“ ООД оспорва исковете. Поддържа, че не можело да се прави разграничение между различните качества, в които действал ищецът, включително защото задълженията на съдружниците и управителите частично съвпадали по съдържание и предмет – напр. задължението за съдействие за осъществяване дейността на дружеството и забраната да се действа против неговите интереси тежали както върху съдружника, така и върху управителя, а в случая – върху едно и също лице, съвместяващо двете качества.

Извършвайки превод от сметката на дружеството в своя полза без правно основание, ищецът нарушил задължението си за съдействие, което имал и в качеството си и на управител, и на съдружник, тъй като лишил дружеството от парични средства, необходими за извършване на дейността му. Нарушение било и бездействието, изразяващо се в невръщане на заетата и на получената без основание сума, защото така се поддържало вече създаденото състояние на финансова невъзможност за дружеството да осъществява търговска дейност. Извършването на неправомерен превод на сумата от 80 000 евро от сметката на другия съдружник пък рушало доверието между съдружниците и същевременно лишавало Д. от възможността сам да подкрепя финансово дейността на дружеството.

Ответникът поддържа също, че нямало изискване за намаляване на капитала, за да бъдат поети дяловете на изключения съдружник, а последното важало само в хипотезата на кадуциране на дела при изключване поради неплащане на вноската. Имуществените отношения, които следвали изключването, също нямали отношение към възможността за поемане на дяловете от останалия в дружеството съдружник. Въз основа на всичко изложено ответникът моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски.

Възразява за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Помагачът Х.М. К Д. , конституиран на страната на ответника, оспорва исковете по съображения, идентични с поддържаните от подпомаганата от него страна.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

Общоизвестно като вписано в търговския регистър е, че към 15.06.2021 г. ищецът С. и помагачът Д. са били съдружници в ответното дружество, притежавайки равни дялове.

Същите са били и управители – всеки със самостоятелна представителна власт.

2

Безспорно е, че с отправена от управителя Д. покана е свикано и проведено на 15.06.2021 г. общо събрание, на което са присъствали лично Д., заедно със свой пълномощник, и пълномощници на ищеца. Събранието е проведено по обявения в поканата дневен ред, а именно: 1. Изключване на С. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ; 2.

Поемане от Д. на дяловете на изключения съдружник; Приемане на учредителен акт.

Като фактически основания за изключването в поканата, имаща характер и на предупреждение, са посочени следните обстоятелства: 1. На 07.02.2014 г. ищецът в качеството си на управител без правно основание е наредил паричен превод в размер от 100 000 евро от сметката на дружеството по своя лична сметка, като е посочил за получател на превода другия съдружник; 2. Ищецът не е изпълнил задължението си да върне неоснователно получената по т. 1 сума; 3. Ищецът не е изпълнил договорното си задължение да върне на дружеството и предоставената му по силата на договор за заем от 07.02.2014 г. сума в размер от 100 000 евро, чийто падеж е настъпил на 07.02.2021 г.; 4. На 17.02.2014 г. ищецът, ползвайки неправомерен достъп до банковата сметка на другия съдружник, е превел на себе си 80 000 евро.

Посочените действия са квалифицирани като нарушаване на задължението на съдружника да съдейства за осъществяване на дейността на дружеството и като действие против дружествените интереси (с невръщане на получената без основание сума и на сумата, предадена в заем, ищецът е лишил дружеството от възможността да развива търговската си дейност, а с третия превод е лишил другия съдружник от възможността да подкрепя финансово дружеството).

На събранието от името на ищеца е изразено несъгласие с изложените в поканата фактически твърдения, като доводите му са счетени за неоснователни от другия съдружник и с неговия глас е взето решението за изключване на С. като съдружник.

Доказва се от събраните писмени доказателства, че на 07.02.2014 г. са подписани две съглашения за предаване в заем от дружеството на всеки от съдружниците на сума в размер на по 100 000 евро срещу задължението за връщането й в срок от седем години. Съгласно издаденото от обслужващата банка удостоверение, в деня на подписване на договорите са извършени два парични превода от сметката на дружеството – всеки за сумата от 100 000 евро, като за получатели на преводите са посочени съдружниците, но средствата са преведени по една и съща банкова сметка, чийто титуляр е ищецът. Ищецът е посочен и като потребител на профила за онлайн банкиране, от който са наредени преводите.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че са се осъществили послужилите като основание за изключване факти по т. 1 и т. 2 от предупреждението – ищецът е наредил по своя сметка сумата от 100 000 евро, посочвайки като получател другия съдружник, т.е. без основание за превода в своя полза, както и е в забава на задължението си за връщане на получената в заем сума от 100 000 евро. Третото обстоятелство не се доказа.

Следва да се даде отговор на въпроса попадат ли под хипотезата на чл. 126, ал. 1, 3 т. 1 и т. 3 ТЗ горепосочените факти, т.е. съставляват ли те правно основание за изключване на ищеца като съдружник. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 124 ТЗ въвежда като задължение на съдружника в дружество с ограничена отговорност да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност, а частен случай на това задължение е въздържането от действия, с които се накърняват интересите на дружеството. Въвеждането на задължението за съдействие е израз на персоналния елемент в капиталовото дружество, който е специфичен за дружеството с ограничена отговорност и почива на относително личните отношения, довели до сдружаването (за разлика от акционерното дружество, в което такъв персонален елемент не е налице и отношенията са единствено капиталови). Когато съдружникът е едновременно и управител, както е в настоящия случай, върху него могат обаче да тежат и други задължения, различни от задълженията за оказване на съдействие (и въздържане от действия против интересите на дружеството) – това са всички конкретни задължения, произтичащи от мандатното отношение, вкл. свързаните с надлежното упражняване на представителната власт в рамките на предоставения й обем. Наред с това е възможно отношенията между дружеството и съдружника да се развият на плоскостта на чисто облигационната връзка – когато по силата на договорни или извъндоговорни факти между тези лица възникнат вземания или други права.

Във всички тези случаи се поставя въпросът кога едно деяние, извършено от съдружника, може да послужи като основание за изключването му – дали трябва то да съставлява действие/бездействие, извършено от съдружника именно в това му качество, или е достатъчно да е действие/бездействие на конкретното лице (съдружник), стига резултатът от него да може да се окачестви като „неоказано съдействие“/“действие против интересите“ на дружеството.

Този въпрос е поставен за тълкуване в т.д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС и към настоящия момент същият не е решен по задължителен за съдилищата начин. Въпреки това преобладаващата практика възприема становището, че действията, които могат да послужат като основание за изключване, трябва да са извършени от лицето в качеството му на съдружник (освен цитираната от ищеца, вж. също определение № 329/2017 г. по т.д. № 1951/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което този въпрос се приема за константно решен; решение № 196/2013 г. по т.д. № 665/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.) и обратно – ако тези действия са извършени от него само в качеството му на управител/в друго, различно от съдружническото качество, то същите могат да доведат до различни санкционни последици (напр. отговорност за вреди), но не и до последицата „изключване“. Този подход следва да бъде възприет не само поради преобладаващия му в практиката характер, но и доколкото може да послужи за ясен отграничителен критерий за определяне вида и границите на отговорността, която може да се ангажира за едно противоправно поведение.

Безспорно, основен принцип на правото е съответствието между противоправността и вида и степента на реакция срещу нея – отговорността, която нарушителят поема, трябва да е съответна на извършеното от него нарушение както по вид, така и по интензитет.

4

През призмата на гореизложеното следва да се приеме, че ако противоправните действия/бездействия са извършени от лицето в качество, с което законът свързва специфични правни последици, следва да се предпочете тяхното прилагане, доколкото те са законодателно преценени като съответни на деянието. Така например, ако деянието съставлява нарушение на мандантните задължения, то специфичната за него санкционна последица е отговорност за вреди по мандатния договор и право за насрещната страна да го развали. Ако деянието съставлява неизпълнение на друг договор, специфичната санкция е принудителното задължаване към изпълнение, ведно с отговорност за вреди, или разваляне на договора, а ако в резултат от деянието е настъпило неоснователно обогатяване на нарушителя, специфичната санкция е задължаване към възстановяване на положението отпреди обогатяването.