Решение № 15247 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15247 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110113205 по описа за 2026 година

Предявени са от ищеца С. Д. Г., ЕГН **********, срещу ответника ***************, ЕИК *********, искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителност на Договор за заем № ***** от 02.03.2022 г.

Ищецът С. Д. Г., ЕГН ********** твърди, че в качеството й на заемател на 02.03.2022 г. е подписала Договор за заем № *****, с ответника *************** в качеството му на заемодател, по силата на който последният е предоставил в заем сумата от 511,29 евро срещу задължението да погаси сумата по кредита в срок от 42 седмици, при ГЛП в размер на 40.06% и ГПР в размер на 38,93%. Поддържа, че съгласно чл. 12 от договора било уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 1147,95 лева. Счита процесният договор за изцяло недействителен. Поддържа, че неустойката би трябвало да се вземат предвид в общата стойност на ГПР, като част от всички други разходи по кредита. Счита, че тази практика е прикриване на разходи. Твърди, че Договорът за кредит е недействителен, поради неточно посочване на ГПР на основание чл. чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК. Поддържа, че клаузата на чл. 12 от договора заобикаля чл. 33 , ал. 1 ЗПК, нищожност на клаузата за неустойка, поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК , счита, че договорът е нищожен, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, като чл. 26, ал. 4 ЗЗД е 1 неприложима в конкретния случай според ищеца. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************** депозира отговор на исковата молба, с който оспорва в цялост предявените искове. Оспорва същите като неоснователни по подробни съображения, развити в отговора.

Изрично заявява, че единственият разход, включен в ГПР е възнаградителната лихва по чл. 3, ал. 9, т. 1 от договора. Представя справка за извършени плащания от ищеца по договора за кредит, с която са представени данни поотделно по пера, какви суми са погасени с постъпилите плащания. Моли за отхвърляне на исковете.

При така установената фактическа обстановка от правна страна, настоящият състав намира следното:

За уважаване на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че на 02.03.2022 г. между страните е бил сключен Договор за заем № *****, с посоченото съдържание, както и че същият е недействителен на посочените основания противоречие с посочените в исковата молба материалноправни законови разпоредби.

В хода на производството са отделени за безспорни обстоятелства, че на 02.03.2022 г., между страните е подписан Договор за потребителски кредит № *****, по който ответникът е отпуснал сумата от 511,29 евро. В договора била предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в размер на 586,94 евро (1147,95 лева), чиято стойност не е била взета предвид при определяне на ГПР. Съгласно предвидените договореност, срокът на заема е 42 седмици при 21 погасителни вноски, предвиден лихвен процент в размер на 40,06 % и ГПР по договора в размер на 38,93 %. Съгласно чл. 12 от договора , заемателят се задължава в срок от три дни след сключване на настоящия договор да осигури трето лице / поръчител или солидарен длъжник/ или банкова гаранция.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора, страните се съгласяват, че при неизпълнението на задължението на заемателя, посочено в този член, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 586,94 евро ( 1147,95 лева). Страните се съгласяват, че в случай че постигната в ал. 4 неустойка стане дължима от страна на заемателя, същият следва да я заплати на части 2 съгласно уговорения погасителен план, посочен в чл. 12, ал. 6 от договора.

С Решение на Съда на ЕС от 13.03.2025 г. по дело № С – 337/23 е прието, че член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. Съдът счита, че вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

Основателно от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че е налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. В конкретния случай не са 3 необходими специални знания, за да приеме съдът, че размерът на ГПР, без да се включва в същия неустойка за непредоставяне на обезпечения, е 38,93 %, а при включване на същата размерът на ГПР многократно надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като възнагражденията за допълнителни услуги не са включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.

Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че неустойката бъде включена, то процентът на разходите надхвърля многократно допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. В този смисъл Решение на СЕС от 20.09.2018 г. по дело С-448/17.

Воден от горните съображения, съдът приема, че предявеният главен иск за нищожност на договора за кредит, поради противоречие на същия с посочените императивни материалноправни разпоредби на закона е основателен и следва да бъде уважен на това основание.

По разноските:

Ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 272,32 евро, платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025 г. и разписка от 03.07.2026 г. Възражението за прекомерност е основателно. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но 4 преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет , срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 евро с вкл. ДДС.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 49,10 евро за държавна такса.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от С. Д. Г., ЕГН ********** срещу ответника ***************, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **************************** иск с правна квалификация чл.

26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на Договор за заем № ***** от 02.03.2022 г., сключен между тях, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****************, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: **************************** да заплати С. Д. Г., ЕГН ********** сумата от 199,10 евро ( сто деветдесет и девет евро и 10 евроцента) – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5