Решение № 570 от 05.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Русе, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200830 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „ГЮНЕШ-ЕЛИФ“ ЕООД против Наказателно постановление № 18-2400028 от 10.04.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от КТ на дружество-жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 3000 лева за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ.

В жалбата се ангажират твърдения за неправилност на обжалваното наказателно постановление, като в тази връзка се моли последното да се отмени.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Б. Б. от Адвокатска колегия-Русе, последният в качеството му на упълномощен защитник, който поддържа изложеното в жалбата, като го доразвива от фактическа и правна страна в хода на пледоарията си.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се представлява от юрисконсулт Павлина Стоилова-Йорданова, която моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, като претендира и юрисконсултско възнаграждение Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление препис от наказателното постановлението е получен от управителя на дружествотожалбоподател на 12.04.2024 г., а жалбата е подадена на 26.04.2024 г., поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от дружеството-жалбоподател фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Във връзка с постъпило писмо от ОД на МВР-Русе с вх. номер 24021343/01.03.2024 г. била изпратена чрез БГ Пощи до „ГЮНЕШ-ЕЛИФ“ ЕООД, в качеството му на работодател, призовка, в която било упоменато, че на основание чл.

45, ал. 1 от АПК в тридневен срок от получаването представител на дружествотожалбоподател следвало да се яви в 09:00 часа в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, находяща се на ул. „Александровска“ № 53, където да представи изисканите документи.

Призовката била връчена на 11.03.2024 г. на адреса, явяващ се седалище на дружеството-жалбоподател, а именно – гр. Русе, ул. „Витиня“ № 34, на лице, представило се като Х.С.-управител на дружеството-жалбоподател, като това било удостоверено с положен саморъчен подпис от последното и ръкописно изписване на имената му. Така изложеното било обективирано в известие за доставяне /л. 8 от делото/.

На 14.03.2024 г. в указания тридневен срок в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“-Русе не се явил представител на дружеството-жалбоподател.

Гореизложеното било обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2411515 от 22.03.2024 г.

Съобразявайки така изложеното, свидетелката П. П. приела, че с бездействието си дружеството-жалбоподател е осъществило нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, като в тази връзка съставила АУАН № 18-2400028 от 22.03.2024 г., който бил връчен на лице, представило се като Х.С.-управител на дружествотожалбоподател. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН дружеството-жалбоподател не се възползвало от предоставената му от закона възможност да представи възражения.

Въз основа на съставения АУАН, Директор на Дирекция „Инспекция по труда“Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в 2 същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 3 от Кодекса на труда било наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ.

От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите и ръкописният текст „Х.С.“, положени на известие за доставяне на Наказателно постановление № 182400028 от 10.04.2024 г., известие за доставяне на Акт за установяване на административно нарушение № 18-2400028 от 22.03.2024 г. и известие за доставяне на призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК № 24017869/18.03.2024 г., не са изпълнени от Х.Х.С..

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – Акт за установяване на административно нарушение № 18-2400028 от 22.03.2024 г., Наказателно постановление № 18-2400028 от 10.04.2024 г., Протокол за извършена проверка № ПР2411515 от 22.03.2024 г., извлечение от Търговския регистър, призовка, писмо, доклад и известие за доставяне, гласни доказателства, събрани чрез разпит в хода на съдебното следствие на свидетеля П. Е. П., както и заключението по изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

Съдът кредитира заключението по изготвената съдебно-почеркова експертиза, като обосновано, обективно, съответстващо на събрания по делото доказателствен материал и изготвено от вещо лице с експертни знания в съответната област.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 399 от КТ наказателните постановления се 3 издават от териториално компетентната дирекция към Изпълнителна агенция „Главна инспекция на труда“ към министъра на труда и социалната политика. В процесния случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – служител при Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе на длъжност главен инспектор, а НП е издадено от компетентен АНО – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.

34 от

ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и извършената им оценка следва да бъде изведен единствения възможен от правна страна извод, а именно, че „ГЮНЕШЕЛИФ“ ЕООД не е осъществило от обективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда, за което е ангажирана и административнонаказателната отговорност на последното.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от АПК административният орган може да призове страна 4 в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприети действия, както и когато специален закон предвижда това.

Разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ въвежда задължение за работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

Съглано чл. 415, ал. 3 от КТ който не оказва съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 100 до 500 лева или имуществена санкция в размер от 2500 до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.

По делото не е налице спор, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е било адресат на предвиденото в чл.

402, ал. 2 от КТ задължение да окаже съдействие, като в тази връзка била изготвена и изпратена процесната призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК на адреса, явяващ се седалище и адрес на управление на последното. Не е налице спор, че посоченото в призовката не е било изпълнено, доколкото на указаната дата и място не се е явил представител на дружеството-жалбоподател, който да представи изисканите документи. От наличното по делото извлечение от Търговския регистър се установи, че Х.С., в качеството си на управител на дружеството-жалбоподател, е разполагал с представителна власт. Видно от така изложеното, действително при получаване на процесната призовка от последния и неизпълнение на дадените указания би се стигнало до осъществяване от обективна страна на състава на нарушението, във връзка с което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател. Същевременно от заключението по изготвената съдебнопочеркова експертиза, неоспорено от страните, се установи, че саморъчно поставения подпис и ръкописно изписаните имена „Х.С.“ не са били изготвени от последния. В тази насока настоящият съдебен състав намира, че дружеството-жалбоподател не е било надлежно уведомено за дължимото съдействие, което е следвало да окаже, поради което и за последното не е възникнало задължение по смисъла на чл. 402, ал. 2 от КТ, чието неизпълнение да доведе до съставомерно нарушение на горепосочената разпоредба.

Съобразявайки гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената от „ГЮНЕШ-ЕЛИФ“ ЕООД жалба се явява основателна, а обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно.