Решение № 260241 от 09.12.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София,09.12.2020г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

АДРИАНА

АТАНАСОВА

При участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Димитър Хаджийски, след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 2977 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 12.07.2019 г., постановена по н.о.х.д. №12511/2013г. на СРС, НО, 18-ти състав е признал подсъдимия А.А.Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.198 ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, поради което го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което е отложено за срок от три години.

Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия, в която се оспорва правилността на първоинстанционния съдебен акт, като се посочват всички основания, визирани в чл.348 ал.1 от НПК. В допълнението към жалбата се излагат доводи в подкрепа на твърдените пороци на първостепенния съдебен акт.

В открито съдебно заседание защитникът на подсъдимия моли атакуваната присъда да бъде отменена и подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Алтернативно се прави искане за връщане делото на предходната инстанция поради допуснати съществени процесуални нарушения или първоинстанционната присъда да бъде изменена, като наложеното наказание бъде намалено.

Представителят на държавното обвинение застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и допълнението към нея. Моли те да бъдат оставени без уважение, като първоинстанционната присъда бъде потвърдена като правилна.

Подсъдимият Д. в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният съд подложи на собствена преценка събраните доказателства и не намери основания да промени съществено приетата по делото до момента фактическа обстановка, която е следната:

Подсъдимият А.А.Д. е роден на *** ***, с ЕГН: **********, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с адрес София, кв. ******.

Подсъдимият Д. и свидетелят

М.И.(подсъдимият, спрямо когото производството е приключило с одобряване на споразумение за решаване на делото от друг състав на съда) работели заедно.

Късно вечерта на 08. срещу 09.04.2012 г. двамата се срещнали и решили да отидат към ж.к. Студентски град, гр. София. Около 01:30 часа, на 09.04.2012 г. двамата се намирали до блок 2 в посочения жилищен квартал, където подсъдимият Д. и свидетелят И.забелязали свидетеля К.И.Б.. Те се отправили към него, като му казали да си даде портмонето и един от тях опрял остър предмет в гърба на Б., казвайки му, че ще го наръга.

След това подсъдимият Д. и свидетелят И.взели от джоб на якето на Б. мобилния му телефонен апарат марка „Сони Ериксон“ с пазарна стойност 35 лева и парична сума в размер на 15 лева, а след това двамата нападатели избягали.

Малко по-късно на

09.04.2012 г., докато се отдалечавали от предната си жертва, около 01:45 часа в гр. София, ж. к. Студентски град, между бл. 1 и бл. 2, подсъдимият Д. и свидетелят И.забелязали свидетеля А.Т.Т..

Подсъдимият Д. го избутал в храстите и заедно със свидетеля И.му казали да даде парите и всичко, което има. В резултат на това Т. им дал сумата в размер на 25 лева, като свидетелят И.бръкнал и в джоб на свидетеля Т., като взел флаш памет марка „Adata”, 8 гигабайта, с пазарна стойност 9,50 лева. След това Д. и М.И.се оттеглили от мястото с така взетите вещи.

На 04.05.2012 г. вечерта подсъдимият Д. и свидетелят И.отново се срещнали и отишли в района на ж.к.

Студентски град, гр. София. Около 00:10 часа до паркинга на хотел „Витоша“ двамата забелязали свидетеля К.и се отправили към него. Един от двамата ударил свидетеля К.в областта на лявото слепоочие. Пострадалият се опитал да се защити, но бил повален на земята от нападателите. Въпреки това успял да се изправи и бил попитан дали има пари. След това свидетелят И.го избутал към оградата на тенис кортове, където двамата извършители започнали да претърсват джобовете на пострадалия К.. Последният, за да предотврати откриването и вземането на още и други вещи, дал сумата от 20 лева и мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Е72“, с пазарна стойност 35 лева, след което нападатели с така получените вещи избягали.

Взетите парични суми били поделени между И.и Д., а мобилните апарати и флаш паметта останали у свидетеля И..

В резултат на съответното нападение пострадалият К.започнал да се страхува да върви сам по улицата и се наложило да приема във връзка със страховите си преживявания медикаменти, както и да бъде прегледан от специалист.

Пред въззивната инстанция не бяха събрани нови доказателства, поради което съдът изгради фактическите си и правни изводи на база събрания доказателствен материал в хода на първоинстанционното съдебно следствие, а именно гласни доказателствени средства – показания на свидетелите К.М., М.В., Д.В., А.Т. и К.Б. дадени пред друг съдебен състав и приобщени на осн. чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК; показания на свидетеля М.И.и на свидетеля Д.К.(както и приобщените му показания от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 4, вр ал. 1, т. 1 и 2 от НПК); писмени доказателства и доказателствени средства – протоколи за претърсване и изземване, справки от мобилните оператори, справка за съдимост и други приобщени по реда на чл. 283 НПК; както и заключението на изготвените по делото съдебнооценителни експертизи.

Въззивният съд след служебна проверка на атакуваната присъда констатира, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е настъпила промяна в съдебния състав с оглед изтичане мандата на съдебните заседатели, с които е започнало разглеждането на делото. Въпреки че не е имало пречка с оглед разпоредбата на чл. 69, ал. 3 от ЗСВ същите съдебни заседатели да продължат участието си, същите са заменени. След промяна в съдебния състав първоинстанционният съд не е призовал и разпитал отново свидетелите К.М., М.В., Д.В., А.Т. и К.Б., а със съгласието на страните е приобщил дадените от тях показания пред предходния съдебен състав на основание чл. 281, ал.

5 вр. ал. 1, т. 5 от НПК. Следва да се отбележи, че районният съд неточно е посочил основанието за приобщаване на показанията на посочените свидетели, доколкото хипотезата на чл.281 ал.5 от НПК се отнася единствено до показания, депозирани в хода на досъдебното производство. Основанието за приобщаване на показания, дадени пред друг съдебен състав е уредено единствено в ал. 1 на чл.

281 от НПК. Въпреки факта ,че първия съд не е провел непосредствен разпит на посочените свидетели след смяната на съдебния състав и погрешното позоваване на основанието за прочитане на техните показания, настоящата инстанция приема, че показанията на тези свидетели са били законосъобразно приобщени към доказателствената съвкупност.На първо място,както както прокурорът, така и подсъдимият и защитникът му са изразили изрично съгласие за приобщаване на посочените показания чрез прочитането им.На следващо място,по време на разпита им пред предходния съдебен състав страните по делото са взели пълноценно участие, като всяка една от тях е имала възможност да задава своите въпроси с цел проверка достоверността на споделените разкази,включително подсъдимия и неговия защитник. С оглед изложените съображения , въззивния съд прецени, че правата на подсъдимото лице не са нарушени като е спазен принципа на състезателното начало.

Не същото важи за приобщените показания на посочените по-горе петима свидетели депозирани в хода на досъдебното производство.

Показанията на свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство, който не се е явил в съдебно заседание, могат да бъдат приобщени единствено със съгласието на защитата, каквото не е било дадено. Въпреки отказът на подсъдимия и защитника му да бъдат прочетени показанията на свидетелите от предходната фаза на процеса, първоинстанционният съд ги е приобщил. Хипотезите визирани в тази разпоредба касаят изключения от принципа за непосредственост, поради което съдът следва стриктно да следи, дали са налице съответните законови предпоставки да бъдат прочетени или не конкретните показания. Въпросът относно наличието на някоя от хипотезите по чл. 281 от НПК се решава във всеки отделен случай в съответното открито съдебно заседание. Докато в заседанието от 18.05.2015 г. свидетелите са били разпитани непосредствено от съда и са били налице основанията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК при отказ на защитата техните показания да бъдат приобщени, то в заседанието от 05.10.2015 г., когато е бил променен съдебният състав, не са били налице предпоставките на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В заседанието от 05.10.2015 г. свидетелите не са били разпитвани непосредствено от съда, поради което е било недопустимо на осн. чл. 281, ал. 4 вр ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК техните показания от досъдебното производство да бъдат приобщавани.

Настоящата инстанция констатира и допълнителен аргумент за изключване от доказателствената съвкупност на показанията на свидетелите К.М. и М.В.. Разпитите на М.и В.са били извършени от полицейски орган, без да са били налице основанията за това. Съгласно чл.

52, ал. 1, т. 3 от НПК и чл. 194, ал. 4 от НПК полицейските органи могат да извършват действия по разследването единствено по чл. 212, ал. 2 НПК или когато такива са им били възложени от прокурор, следовател или разследващ полицай. В материалите от досъдебното производство са налични три протокола за разпит на свидетелката М.– по трите образувани досъдебни производства с пострадали съответно свидетелите Т., Б. и К..

Въпреки че са съставени три протокола, разпитът е бил един, който извод следва от дата и часа на провеждането им. И в трите протокола е отразено, че разпитът е проведен на 15.05.2012 г. в 12:50 часа. Съобразявайки датата на разпита, трите досъдебни производства са били вече образувани, поради което разпитът на свидетелката М.по обяд в сградата на районното управление не сочи на неотложност, поради което да е проведен от полицейски орган. Из материалите от досъдебното производство не се установява и постановление, с което на полицейски орган да е било възложено да разпита свидетелката. Подобни са съображенията и относно разпита на свидетеля М.В.. Проследявайки хронологично извършените процесуално-следствени действия в хода на досъдебното производство, въззивния съд констатира, че разпитът на М.В., проведен от полицейски орган, е осъществен по време на извършено с разрешение на съда претърсване и изземване в дома на М.В. и Д.В.. Претърсването и изземването, както и разпитът на В.са осъществени от разследващ полицай. Няма данни на полицейския орган да е било възложено да разпита свидетеля В., поради което незаконосъобразно разпитът не е бил воден от разследващия полицай.

С оглед гореизложените съображения съдът счита, че разпитите на свидетелите К.М., М.В., Д.В., А.Т. и К.Б. от досъдебното производство, приобщени от първата инстанция на осн. чл. 281, ал. 4 вр ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

Въпреки невъзможността да бъдат използвани приобщените от досъдебното производство показания, настоящата инстанция счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е събран достатъчен по обем доказателствен материал, въз основа на който могат да се направят категорични изводи относно времето, мястото и начина на осъществяване на деянието и участието на подсъдимия Д. в него. В хода на първоинстанционното съдебно следствие като свидетел е разпитан М.И., спрямо когото наказателното производство е приключило със сключено споразумение. Показанията на И., разгледани съвкупно с останалия събран по делото доказателствен материал, изясняват по категоричен начин обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Същите са били подложени на внимателен анализ от районния съд, който в мотивите към атакуваната присъда е изложил съображения защо приема показанията на посочения свидетел за достоверни, установявайки че същите се подкрепят от редица доказателства събрани по делото. В тази връзка неоснователни се явяват възраженията на защитата, че първоинстанционният съд не е отговорил на възраженията, наведени в хода на съдебните пледоарии. Защитната реч е била фокусирана върху невъзможност осъдителна присъда да бъде постановена единствено на база показанията на свидетеля И., който е бил подсъдим по същото дело, но е сключил споразумение. Следва да се отбележи, че свидетелят И.съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК няма пречка да дава показания, след като производството спрямо него е приключило. Същият дава показания в качеството на свидетел, поради което върху него лежи задължението да каже истината по делото под страх от реализиране на наказателна отговорност по чл.