Решение № 226 от 16.03.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Пловдив , 16.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина А. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330200472 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „АР Маркет“ ЕООД, ЕИК: 202198839, със седалище и адрес на управление: с. М, ул. "***" №*, представлявано от управителя Т. Д. А., ЕГН: *** против Електронен фиш серия Г № 0004399 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 от Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. С допълнителни мотиви към жалбата, приложени от лист 12 до лист 15 от делото, се излагат подробни възражения за незаконосъобразност на ЕФ, като се твърди да се допуснати съществени нарушения на процедурата по установяване на нарушението с мобилно АТСС и по санкциониране на деянието чрез издаването на ЕФ. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 5-6 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на нарушението и размерът на имуществената санкция. Поддържа нарушението да е установено 1 с одобрен тип средство за измерване. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искането на жалбоподателя за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от „АР Маркет“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 30.12.2020 г., установено от разписка на лист 21 от делото, а жалбата е подадена на 11.01.2021 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.06.2019 г. в 15:45 ч. в град Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ до № 142 с автоматизирано техническо средство – пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011, било заснето движението на товарен автомобил с марка и модел „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***. Собственик на автомобила бил жалбоподателят „АР Маркет“ ЕООД. Превозното средство било регистрирано на територията на Република България с рег. № *** и към 14.06.2019 г. не било спряно от движение. Към момента на заснемането му от мобилната система за видеоконтрол m*SpeeDet 2D с фабр. № SD2D0011 за процесния товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № *** нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като последно сключеният договор бил прекратен на дата 24.05.2019 г.

За това деяние и на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя „АР Маркет“ ЕООД бил издаден електронен фиш серия Г № 0004399, с който му била наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

За използването на мобилната система за видеоконтрол тип m*SpeeDet 2D не бил попълнен протокол съгласно приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр. 6 от 16.01.2018 г.).

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа 2 на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 и допълнение с № 18.07.5133.1 към него се установява, че процесното техническо средство тип m*SpeeDet 2D е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5133.

От писмо с вх. № 6566/12.02.2021 г. от Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 20 от делото) се установява, че за използването на дата 14.06.2019 г. на процесното техническо средство m*SpeeDet 2D с фабричен № SD2D0011 не е съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към дата 14.06.2019 г. Установява се още, че сключената застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 24.04.2019 г. и крайна дата на покритие 24.04.2020 г. е била прекратена, считано от 24.05.2019 г.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото е собственост на „АР Маркет“ ЕООД и не е спряно от движение към 14.06.2019 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на описаните в ЕФ време и място – на 14.06.2019 г. в 15:45 часа в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ до № 142, е бил управляван процесният товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***, който е регистриран на територията на Република България и не е спрян от движение, но без собственикът - жалбоподателят „АР Маркет“ ЕООД, да е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното моторно превозно средство.

Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по осъществяване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се санират едва във въззивното производство, а същевременно влекат незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и обуславят неговата отмяна.

На първо място в електронния фиш е посочено, че имуществената санкция се налага на основание чл. 638, ал. 4 от КЗ, която разпоредба гласи, че „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно 3 средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1“.

Действително неблагоприятните правни последици при неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и предпоставките, при които те се налагат, са предвидени в приложената разпоредба на чл. 638, ал. 4 от КЗ, поради което несъмнено тя се явява относима. Самият размер на санкцията обаче е регламентиран с разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която не е посочена в електронния фиш при определянето на нарушените законови разпоредби. Към липсващата, но необходима разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ препраща и приложената в електронния фиш санкционна разпоредба.

Съдът приема, че в случая е допусната непълнота при определянето на санкционната норма. В резултат от правна страна липсва посочено в ЕФ нормативно основание за налагането на имуществена санкция именно в този размер от 2 000 лева. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, за да бъде едно деяние административно нарушение, то трябва да е обявено за наказуемо.

Квалифицирането на процесното деяние като „обявено за наказуемо“, но не само общо и абстрактно, както прави разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ, а с конкретно предвидена по размер имуществена санкция изисква от правна страна да бъде направена привръзка с разпоредбата на чл. 638, ал. 1 т. 2 от КЗ.

Следователно надлежната санкционна норма е чл. 638, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ. Констатираната непълнота не може да се санира в производството пред съда и влече незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

Досежно разпоредбата на чл. 461, т. 1 от КЗ настоящият състав намира, че нейното посочване при правната квалификация на нарушението не е задължително, но ако бъде направена такава привръзка, то това би било единствено за пълнота и по никакъв начин не би ограничило или нарушило правата на жалбоподателя.

На следващо място по делото се доказа, че не е попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., което представлява самостоятелно нарушение на процедурата по установяване на нарушението с мобилно техническо средство за контрол и неговото санкциониране с електронен фиш. От своя страна по необходимост това влече и следващ порок – липса на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради което кумулативните изисквания за законосъобразно използването на мобилно АТСС не са спазени по делото. Не всеки реквизит от протокола е със съществена значимост, но отсъствието въобще на протокол води до извод за недоказано административно нарушение. След като използваното АТСС е мобилно, а разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не предвижда изключения, то следва, че отсъствието на протокола е съществен пропуск – така изрично Решение № 1979 от 04.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2214/2020 г. на Административен съд – Пловдив.

С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведено императивно задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно АТСС да съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол 4

(чл. 10, ал. 2), като при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът трябва да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда (чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки съществуващото процесуално задължение за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., то за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол не е бил съставян, което се доказа по категоричен начин по делото. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса. Липсата на редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на нарушението чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Същевременно доказателствената тежест в процеса се носи единствено от административнонаказващия орган, поради което той следва да понесе и последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му винаги ще съставлява процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав приема, че това нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така опорочената процедура. Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица обстоятелства, които имат съществено значение за преценката за законосъобразното провеждане на производството, но не могат да бъдат установени по друг начин.