Решение № 436 от 07.11.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. ХАСКОВО, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря С. Г. Д. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500545 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С решение № 248/26.03.2024 г., постановено по гражданско дело № 1508 по описа на съда за 2023 г. РС – Хасково е приел за установено, на основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, по отношение на „С. 16“ ЕООД, ЕИК 204126265, със седалище и адрес на управление – гр.***, че дължи на „Д.Н.“ ЕООД, ЕИК 126048665, със седалище и адрес на управление – гр.***, сумата от 2 829.60 лева - главница, представляваща неизплатени задължения за извършени услуги за боядисване на детайли, за които са издадени фактури № 0000115976/18.01.2023г. и № 0000115977/18.01.2023г.; сумата от 63.73 лева – лихва за забава за периода от 26.01.2023г. до 06.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 292/10.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 697/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.

Със същото решение съдът осъжда „С.16“ ЕООД, ЕИК 204126265, със седалище и адрес на управление – гр.***, да заплати на „Д.Н.“ ЕООД, ЕИК 126048665, със седалище и адрес на управление – гр.***, на основание чл.78, ал.1 о т ГПК, сумата от 1013.24 лева, от която 655.37 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 357.87 лева, 1 представляваща направени разноски по Ч. гр. д. № 697/2023г. по описа на РС – Хасково.

Недоволен от така постановеното решение останал въззивникът „С.16“ ЕООД, който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, оплаквания, свързани с постановяване на решението в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, оплаквания, касаещи и необосноваността на постановения от РС-Хасково съдебен акт.

Във въззивната жалба е направен подробен анализ на доказателствата по делото, които според въззивника сочат на извод, различен от този, който е направил първоинстанционният съд. Счита, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване претендираното вземане, както и неговия размер.

Направен е анализ на събраните по делото гласни доказателства, които според въззивника касаят обстоятелството, че исковата претенция се явява напълно неоснователна. В тази връзка се излагат съображения по неправилността на заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза и определените от съда средни пазарни цени, които ответното дружество е осъдено за заплати на ищеца.

Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на РСХасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна „Д.Н.“ ЕООД, чрез пълномощника й, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност. Прави се искане въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково, претендира се присъждане на разноски по делото.

Пред настоящата инстанция липсват направени доказателствени искания относими към предмета на спора и нови доказателства не са събирани.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

РС-Хасково е бил сезиран с иск предявен от „Д.Н.“ ЕООД-гр.*** против „С.16“ ЕООД-гр.*** с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено в отношенията между страните, че ,,С.16“ ЕООД-гр.*** дължи на ,,Д.Н.“ ЕООД-гр.*** сумата от 2 829.60 лв. за главница неизплатени задължения за извършени услуги за боядисване на детайли, за които са издадени фактури №0000115976/18.01.2023г. и №0000115977/18.01.2023г., с 63.73 лева законна лихва от 26.01.2023г. до 06.04.2023г. и законната лихва върху главницата от 06.04.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 57.87лв. платена държавна такса и 300лв.

2 адвокатски хонорар, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. г. д. № 697/2023г. по описа на РСХасково. Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между страните валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, в изпълнение на задълженията по което ищецът извършил услуги за боядисване на предоставени от ответника детайли за мебели, като от страна на ответника не бил осъществен дължимия насрещен резултат за плащане.

За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена Заповед № 292/10.04.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 697/2023 г. по описа на РС-Хасково, срещу която длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, от което се извежда правния интерес от предявяване на посочените искове в законоустановения едномесечен срок.

Към първоинстанционното делото е приложено ч.гр.д. № 697/2023 г. по описа на РС-Хасково.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер и се моли за тяхното отхвърляне.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, както и експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

В началото на месец ноември 2022 год. между страните по делото е сключен договор изработка, по силата на който ответникът в качеството му на възложител е възложил на ищеца в качеството му на изпълнител да извърши срещу възнаграждение изработка - фрезоване и боядисване на отделни детайли за мебели. Детайлите представлявали врати за гардероб за къщата на св.Ф.В., който възложил цялостната му изработка на ответника ,,С.16‘‘ ЕООД с предмет на дейност производство на мебели.

Детайлните за изработка били транспортирани с бус от св. П.Н., заемащ длъжността *** в ,,С.16‘‘ЕООД, и доставени в цеха на ищцовото дружество в с.***. Свидетелят Н. разтоварил детайлите с помощта на свидетелите Х. М. и С.И. – работници в ,,Д.н.‘‘ ЕООД, а управителят на същото описал площта на доставените елементи и конкретната изработка по всеки от тях. Практиката в ответното дружество ,,С.16‘‘ЕООД била св.Н. само да извърши превоза на съответните елементи за изработване и не бил ангажиран с документалната част на работата, както и не получавал информация за постигнатите договорености. Така е било и в конкретния случай, тъй като свидетелят не съставил никакви писмени документи при предаването на елементите, както и не знаел конкретните параметри на доставяните елементи и уговорената за тях цена. Известно му било единствено, че следва да се фрезоват и боядисат.

Свидетелят Х.М., машинен оператор в ,,Д.н.‘‘ ЕООД, бил ангажиран 3 с работата по фрезоване, което за около 15кв.м. площ отнело близо 3 часа, тъй като за всеки отделен детайл в програмата се въвеждала операцията, която трябва да се извърши и според зададените форма и вид фрезовата машина осъществявала обработката. Със следващия етап от изработката бил ангажиран свидетелят С.И., шлайфист и опаковчик в ,,Д.н.‘‘ ЕООД, който грундирал и след това боядисал всички елементи. На края след като не констатирал забележки, св.И. опаковал изработените елементи и ги предал на св. Н.

След извършването на услугата, св. Н. получил детайлите в готов вид, опаковани и ги транспортирал до къщата на св. В., където извършил монтажа. Свидетелят В. не останал доволен от изработката на вратите и поискал от „С.16“ ЕООД да бъдат заменени с други. Във връзка със заявеното от св. В., свидетелят М. се обадил на управителя на ,,Д.н.‘‘ЕООД. Последният изразил готовност да ги приеме за корекция, но посочил, че не може да се ангажира с конкретен срок. В крайна сметка детайлите не били върнати за отстраняване на твърдените от ответника недостатъци.

За извършените услуги за боядисване на доставените врати за гардероб ищецът издал фактури с №0000115976 от 18.01.2023 г. на стойност 1 137,60 лева с ДДС и №0000115977 от 18.01.2023 г. на стойност 1 692 лева с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, а като постановено по същество на заявената защита - допустимо и правилно.

При разглеждане на делото и при постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, като не е нарушил процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с исковете защита съдът е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото по см. на чл.

140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна с допустими по см. на ГПК доказателства, които са относими към подлежащите на доказване и правнозначими за изхода на делото факти.

При гореизложените данни настоящата инстанция намира, че предявените искове са основателни и доказани по основание и размер, до какъвто извод е достигнал и контролирания съд в атакуваното решение.

Въззивният съд споделя подробно установената фактическа обстановка от контролираната инстанция и направените въз основа на нея обосновани изводи. Освен това районният съд е събрал всички поискани от страните, относими и допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа 4 страна. Въззивният съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт, като с оглед оплакванията във въззивната жалба и на основание чл. 236, ал. 2 ГПК излага и свои мотиви.

Съгласно чл. 258, ал. 1 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Според съдебната практика на ВКС недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. В този смисъл са решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 183/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.

Едно от основните задължения на поръчващия /възложителя/ е да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2 от ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 от ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на възнаграждението. Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждението за изпълнената работа възниква след приемането й, поради това ако недостатъците се открият при приемането, той може да откаже да приеме работата до нейното поправяне или да я приеме, като заплати възнаграждението в намален размер. Ако недостатъците не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по - късно, възложителят може да упражни всяко от правата по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД в срока по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД - до шест месеца от приемането, съответно пет години, когато се касае до строителни работи.