Определение № 5228 от 14.11.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 2525/2025
- Вид
- Определение № 5228
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Мария Иванова, Бисера Максимова, Даниела Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 32, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 38 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5228 гр. София, 14.11.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002102525 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от С. Г. И., действащ чрез адвокат П. С.-М., касационна жалба срещу въззивно решение № 103 от 04.02.2025 г., поправено с решение № 515 от 09.05.2025 г., постановени по в. гр. д. № 1577/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд.
С посочените решения въззивният съд, след цялостна отмяна на решение № 1875/23.05.2024 г. по гр. д. № 429 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, е отхвърлил предявения от С. Д. Я. против С. Г. И. иск за унищожаемост на упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание с рег. № ***, съответно № ***/19.06.2023 г. на нотариус Е. Ш., поради това, че към момента на упълномощаването на пълномощника С. Г. И. упълномощителят С. Д. Я. не е могла да разбира и да ръководи действията си, на осн. чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД, както и предявения от С. Д. Я. против С. Г. И. иск да бъде признат за недействителен договорът за продажба на недвижим имот от 17.07.2023 г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. ***, дело № ***/2023 г . на помощник-нотариуса по заместване С. Д.-Х. на нотариус П. Д., по силата на 1 който С. Д. Я., действаща чрез пълномощника си С. Г. И., продава на С. Г. И. собствения си недвижим имот - апартамент с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, с площ от 39,18 кв.м, поради липса на представителна власт у пълномощника и при отказ да бъде санирана сделката, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД.
С посоченото въззивно съдебно решение съдът е уважил предявения евентуален иск като е обявил за недействителен, като сключен във вреда на представляваното лице, договорът за продажба на недвижим имот от 17.07.2023 г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег. ***, дело № ***/2023 г. на помощник-нотариуса по заместване С. Д.-Х. на нотариус П. Д., по силата на който С. Д. Я., действаща чрез пълномощника си С. Г. И., продава на С. Г. И., собствения си недвижим имот - апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с адрес в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, с площ от 39,18 кв.м, построен в сграда с идентификатор *** по ККТ и КР на [населено място], находяща се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], ведно с прилежащото му избено помещение № 50 с площ от 2.20 кв.м. и 1.2232% ид.ч от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 12 000 лв., на основание чл. 40 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е необосновано. Изразява становище, че предвид наличието на ОФГ, е разгледан непредявен иск. Подробни съображения са изложени във връзка с така уважения иск по чл. 40 ЗЗД.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като формулира следния въпрос:
1. След като въззивния съд приема, че пълномощното, с което е действал упълномощителя не е нищожно, и същото това пълномощно не съдържа ограничения по отношение на купувач, цена и начин на плащане, правилно ли Варненският окръжен съд е преценил, че искът по чл. 40 от ЗЗД е основателен и го е уважил?
В същото време се твърди, че решението е постановено в противоречие с т. 1 от ТР № 5/2014 от 12.12.2016 година по т. д № 5/2014 г. на ОСГТК, тъй 2 като, според касатора, пълномощникът не е действал извън пределите на представителната си власт.
Постъпил е отговор на касационната жалба от насрещната страна - С. Д.
Я., действаща чрез адвокат Д. Б., в който се изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Изложени са съображения по наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и се излагат доводи, че в конкретния случай нито касационната жалба, нито основанията за допускане съдържат оплаквания в насока за неправилност на съдебния акт по въпроси, свързани с предмета на предявения иск, а именно - въпроси за нееквивалентността на престацията и представлява ли тази нееквивалентност вреда или не. Претендират се разноски в касационното производство.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.
1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което формално са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
Въззивният съд, след като е очертал предмета на въззивното производство с оглед постъпилата въззивна жалба и наведените в нея съображения, е приел, че първоинстанционното производство е било образувано по предявен от С. Д. Я. от [населено място] срещу С. Г. И. от [населено място] иск с правно основание в чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание с рег. № ***и ***/19.06.2023 г. на нотариус Е. Ш., поради това, че към момента на упълномощаването упълномощителят не е могъл да разбира и да ръководи действията си и иск с правно основание чл. 42 от ЗЗД за прогласяване за недействителен по отношение на С. Д. Я. договор за продажба на недвижим имот от 17.07.2023 г., обективиран в НА № ***, том ***, рег. ***, дело № ***/2023 г. на нотариус П.
Д., по силата на който С. Д. Я., действаща чрез пълномощника С. Г. И., е продала на С. Г. И. собствения си недвижим имот - апартамент, представляващ 3 самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, целият с площ от 39,18 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение № 50 с площ от 2.20 кв.м, и 1.2232% ид.ч от общите части на сградата и от правото на строеж, поради липса на представителна власт у пълномощника и при отказ да бъде санирана сделката; - в условията на евентуалност - иск с правно основание в чл. 40 от ЗЗД за прогласяване недействителността по отношение на С. Д. Я. на сделка от 17.07.2023 г., обективирана в НА № ***, том ***, per. № ***, дело № ***/2023 г. на нотариус П. Д., с която С. Д. Я., действаща чрез пълномощника си С. Г. И., продава на С. Г. И. собствения си недвижим имот - апартамент, като сключена във вреда на представляваното лице.
Въззивният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: установено е, че с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***, том*** peг. № ***, дело № ***/2023 г. на С. Д.-Х., помощник-нотариус по заместване на нотариус П. Д., на 17.07.2023 г. продавачът С. Д. Я., представлявана от пълномощника си С. Г. И., е продала на купувача С. Г. И. собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, целият с площ от 39,18 кв.м, ведно с прилежащото му избено помещение № 50 с площ от 2.20 кв.м. и 1.2232% ид.ч от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 12 000 лева, за която е посочено, че пълномощникът потвърждава, че е получена от продавача напълно по банков път, преди сключване на договора. Съдът е констатирал, че данъчната оценка на продавания имот е в размер на 11 765.40 лева.
Съдът е отбелязал, че според цитирания по-горе нотариален акт пълномощникът на продавача С. Д. Я., а именно С. Г. И., се е легитимирал с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание peг. № ***/19.06.2023 г. и рег. № ***/19.06.2023 г. по описа на нотариус Е. Ш. с район на действие РС-С., от текста на което се установява, че И. е упълномощен с доста широк кръг правомощия, в т.ч. да извършва действия на разпореждане с апартамент № 50, с идентификатор ***по КК и КР на [населено място], с адрес [населено място], жк Вл. В., [жилищен адрес] като от нейно име и за нейна сметка сключва всякакви договори, каквито намери за необходимо - да продава, дарява, заменя, да подписва поправки на нотариални актове, както и 4 всякакви други сделки на разпореждане, като договаря техните условия по негова преценка, за цена и купувач по негова преценка, включително и да договаря сам със себе си и с трети лица, които също представлява съгласно чл.
38 от ЗЗД, а също така да получава от нейно име изцяло договорената парична сума в брой и/или по банков път, включително и ако новите собственици купуват имота чрез ипотечен кредит; да я представлява пред всички банки на територията на страната и да се разпорежда с нейните банкови сметки; да я представлява пред всички административни и съдебни инстанции.
Съдът е посочил, че ищцата С. Д. Я. е собственик към 19.06.2023 г. и към датата на сделката - 17.07.2023 г. на недвижимия имот въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № ***от 2008 г. на нотариус М. Д.; че от извлечение от банкова сметка в Банка Д. АД с титуляр С. Д. Я. за периода 01.06.2023 г. до 08.08.2023 г., се установява, че на 22.06.2023 г., С. Г. И. е внесъл на каса в банката сумата от 12 000 лева, с основание - „за пок. ап. ***К..***[населено място], [жк], ап. 50“, а на 26.06.2023 г. въз основа нареждане на С. Г. И. и пълномощно рег. № ***/19.06.2023 г. е бил извършен вътрешен банков кредитен превод на сумата от 11 950.00 лева към банкова сметка с титуляр С. Г. И..
Съдът е обсъдил твърдението на С. Д. Я., че е дала в заем на С. Г. И. сума в размер на 30 000 лв. и е констатирал представените от страната 4 бр. разписки, издадени от E. P., за извършени парични преводи от С. Г. И. в полза на С. Д. Я., в общ размер на 19 500 лева.
Въззивният съд е посочил, че с постановление за образуване на наказателно производство от 15.11.2023 г. по пр. пр. №10918/2023 г. по описа на ВРП, е образувано досъдебно производство за това, че за времето от месец юни 2023 г. до месец юли 2023 г., в [населено място], с цел да набави за дееца или за другиго имотна облага, е възбудено и поддържано у С. Д. Я. заблуждение и с това е причинена имота вреда - престъпление по чл. 209, ал.1 НК като досъдебното производство е образувано под № 542/2023 г. по описа на ОДМВР - В..
Съдът е посочил факта, че синът на С. Д. Я. - П. И. В. е починал на 16.06.2023 г., но като датата на смъртта му в НБД е посочено 17.06.2023 г. и че П. И. В. има две деца - син и дъщеря.
Въззивният съд подробно е описал показанията на свидетелите, 5 разпитани в първоинстанционното производство. Отбелязал е, че св. И. сочи, че майка му живее във входа, в който се намира и апартаментът на С. Я.; че тя живеела заедно със сина си П., който починал през 2023 г.; че присъствал на погребението на сина на ищцата; че преди ритуала, докато все още се намирали в жилището на Я., последната била в много тежко състояние постоянно плачела, ходела от една стая в друга, излизала на балкона и влизала в жилището, като повтаряла: „П., къде си, П., мама, върни се“ и „П., П., ела“; че никакъв разговор не можело да се води с нея; че С. започнал да й обяснява, че иска да я вземе при себе си в С., малко да стои при него, да не е сама; че обяснил, че има стая за ремонт, но нямал пари да извърши ремонта и че баба С. тогава казала: „Аз имам пари, събрани“ и се съгласила да ги даде на С., за когото племенникът на ищцата му казал, че не го е виждал от 15-20 години; че след ритуала неочаквано нямало помен, а баба С. веднага отпътувала за С. със С., където останала около месец; че скоро след като се върнала се разбрало, че апартаментът вече не е неин, а е продаден на С.; че ищцата не е знаела, че е правила пълномощно и е ходила при нотариус да разписва някакви документи; че докато била в С., С. я качил в джипа и я завел някъде, подписала, но не знаела какъв е документът и защо се е подписала.