Решение № 179 от 10.10.2023, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Габрово, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20234200500256 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. фондСофия и насрещна въззивна жалба на П. И. Г., подадена чрез адв.К. срещу постановеното решение по гр.д.№105/2021г. на РС-Севлиево.

И двете жалби са процесуално допустими.

Жалбоподателят Г. фонд обжалва решението на РС-Севлиево в неговата осъдителна част.

В жалбата се излагат твърдения, че в осъдителната си част решението е незаконосъобразно и необосновано. Прави се позоваване на ТР№1/2018г. на ОСНГТК и се навеждат доводи, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на изключителност на връзката между бабата и нейната внучка , извън обичайната и традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност , и доказаност на активната материалноправна легитимация на ищцата. Оспорва се и размерът на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, като завишен.

Жалбоподателят счита , че присъденото обезщетение не съответства на критеря за справедливост по чл.52 ЗЗД, цитирайки и практика на ВКС.

Излагат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата . Жалбоподателят твърди , че е доказал , че са налице предпоставките на чл.557, ал.3, т.2 КЗ.

1

Претендира се да бъде отменено обжалваното решение в неговата осъдителна част и предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

В депозираната насрещна въззивна жалба се оспорва законосъобразността и обосноваността на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, с която не е уважена изцяло претенцията на ищцата П. Г.. Излагат се доводи , че с оглед доказаните търпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка, следва да бъде присъдено обезщетение в претендирания по частично предявения иск размер от 25 000лв., като се сочи и съдебна практика. Оспорват се изводите на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като пътник в автомобила без поставен предпазен колан.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и присъждане допълнително на ищцата на обезщетение от още 11 000лв., ведно със законната лихва , считано от 14.10.2020г.

Въззивният съд , като взе предвид наведените във въззивните жалби доводи и доказателствата по делото ,прие за установено следното :

Предмет на обжалване е постановеното от РС-Севлиево решение по гр.д.№105/2021г., с което ответникът Г. Ф. е осъден да заплати на ищцата П. И. Г., на основание чл.557,ал.1, т.2 ,б“а“ КЗ , сумата от 14 000лв. по предявен частичен иск от обща сума от 50 000лв., обезщетение за неимуществени вреди ,претърпени от ПТП на 08.03.2020г., причинило смъртта на внучката й И.К.Х., ведно със законната лихва ,считано от 14.10.2020г. , и искът е отхвърлен в останалата част – за разликата над 14 000лв. до предявения размер от 25 000лв., ведно със законната лихва от 14.10.2020г.

За да уважи частично исковата претенция първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала материалноправната си легитимация , като попада в кръга на лицата , имащи право на обезщетение съгласно приетото с ТР №1/2016 и че справедливият размер на това обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната внучка , вследствие процесното ПТП , е 20 000лв., като отчитайки 30 % съпричиняване от пострадалата поради това, че се е возила в автомобила без поставен предпазен колан, е присъдено обезщетение от 14 000лв. В останалата част – до предендираня размер по частичния иск за сумата от 11 000лв., съдът е приел, че претенцията е неоснователна и недоказана .

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Безспорно установено по делото е родствената връзка между ищцата и И.К.Х. – баба и внучка, както и че смъртта на И.К.Х. е настъпила в резултат на ПТП на 08.03.2020г., причинено от водача на лек автомобил „Н.“ Л. Б. М. , за което деяние е постановена влязла в сила присъда по нохд.№35/2021г. на ОС-Габрово. С нея водачът на лекия автомобил е признат за виновен в това , че е извършил престъпление по чл.343,ал.3 ,б“б“, пр. първо във вр. с ал.1 ,б „в 2

„ във вр. с чл.342,ал.1 НК , като на 08.03.2020г., около полунощ , при управление на лек автомобил „Н.“ без регистрационни номера , нарушил чл.20,ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на возещата се на предна дясна седалка в автомобила И.К.Х. от с.Д., общ. С. , като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества и деецът е избягал от местопроизшествието.

Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцата извънсъдебно е предявила пред ответника претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по образувана щета

№20210188/28.07.2020г , по която ГФ е отказал плащане .

Спори се дали ищцата е материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената при процесното ПТП смърт на нейната внучка И. Х., както и какъв е справедливият размер на обезщетението, ако такова следва да бъде присъдено.

В исковата молба се твърди, че , ищцата е баба на И.К.Х. и смъртта на последната й е причинила неописуема мъка, душевни болки и страдания.

Била е изключително близка със своята внучка и двете прекарвали заедно всеки удобен момент; ищцата е помагала активно в грижите за малката И. , в резултат на което помежду им съществувало особено силно чувство на обич , уважение, взамина подкрепа и всеотдайност. Не може да приеме и преодолее случилото се , мъката й е огромна. Прекършени са всички мечти и надежди на бабата, свързани с нейната внучка, изчезнал е смисълът на живота й.

Несвоевременната , неочаквана и безвъзвратна загуба на И. Х. , е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя живота на ищцата.

Ответникът по иска Г. фонд е оспорил правото на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 08.03.2020г. , при което е загинала нейната внучка И.К.Х. , като в писмения отговор е изложил доводи, на които основава това възражение – липсата на доказателства за връзка, която да е изключително силна и то до степен надхвърляща естествената житейска привързаност между баба и внучка, което да обосновава приложимо изключение, от разрешението, залегнало в ППВС№4/1961г. и №5/1969г.

С определение №255 от 25.05.2021г. първоинстанционният съд е поставил въпроси на ищцата по реда на чл.176 ГПК, като е задължил същата да се яви лично в следващото съдебно заседание, за да отговори на тях ,като е указал на страната и последиците от неявяване или отказ да даде отговор на тези въпроси.

Ищцата не се е явила в първоинстанционното производство в с.з. и не е дала отговор на поставените й въпроси по реда на чл.176 ГПК . В протокола от проведеното с.з. на 23.11.2022г. по гр.д.№105/2021г. по описа на РС-Севлиево е вписано като констатация на съда, че ищцата П. И. Г. не се е явила да отговори на поставените въпроси от ответника по реда на чл.176 3

ГПК, като не е налице основателна причина за това неявяване.

В случая изисканите обяснения от ищцата по реда на чл.176 ГПК за това къде е живяла и отглеждала детето нейната внучка , къде живее ищцата и кога се е завърнала И. от Г. ,не са единственото доказателствено средство по делото за установяване на тези обстоятелства, въз основа на което и при приложение на чл.176,ал.3 ГПК да се приемат за доказани. За тези обстоятелства са събрани гласни и писмени доказателства по делото.

Пред първоинстанционния съд е разпитана св.М. И.. От показанията й се установява, че отдавна познава ищцата, която е баба на И., Г. и Х..

Познава цялото семейство от много малка. Свидетелката живее в с.Д. и са съседи. И. е едниствена внучка на ищцата. Били в добри отношения . Баба й я отгледала. Държали се двете една за друга. Ищцата била като майка за И..

Родителите на И. били в Г.. Били малки, случвало се да остават при бабата.

Работели сезонно , идвали си и си заминавали. Вземали си децата. Ищцата е ходила с тях , всички заедно. Ищцата е ходила с децата, цялото семейство.

Имало период, в който ищцата се грижела за децата. Ищцата разчитала много на И., като пораснала. Те много си споделяли . Казвала, че разчита на нея ,както за нея, така и за братята й. Много тежко приела смъртта на И.. След погребението ищцата заминала за Г., говорят си с майката на ищцата - Г. , но се измъчват като говорят за нея. Преди ищцата била по-весела. Вече не е така.

И. била скромна ,весела, работела, грижила се за детето си.

Във въззивното производство е разпитана свидетелката В. В.. Същата твърди, че познава ищцата и И.. От едно село са, били са съседки. Ищцата живеела на ул.“Р.“, като не знае номера . Дълги години свидетелката живеела на ул.“Р.“ ***. Ищцата живяла при майка си и баща си, като родителите й са починали. П. и И. били в много добри отношения. Ищцата била винаги като майка за И., грижела се много добре за внучката. Живеели заедно.

Родителите на И. били в чужбина , в Г., и П. отгледала И.. Ищцата не е имала здравословно проблеми до инцидента. Като станал не била в добро състояние.

Била много тъжна , унила, съкрушена, ужасно зле, променила се и не е вече същия човек. По-рано била весел човек, контактувала с хората , но от инцидента спряла да има контакти , не била тя , била тъжна. И. била на 2 години, откакто ищцата започнала да се грижи за нея. Родителите й били в Г.. И. имала дете, което било на 2 години, когато починала. Детето е родено в Г.. Свидетелката не си спомня колко време е стояло детето там. И. си дошла с детето и почнала работа в птицеферма .В България си дошла година преди катастрофата, така мисли свидетелката, но не си спомня колко време. П. помагала на И. за детето, после си дошла майката на И. – Г., след като починала И.. Родителите на И. са живяли в къщата на свекървата на Г. в с.Д..

П. е живяла в друга къща, тази на нейните родители. Там живеела с баща си , майка й починала много рано. П. е ходила в Г., когато Г. и К. си дошли и взели децата. Свидетелката не знае на колко години тогава са били децата, но били малки. Всички тръгнали за Г. , заедно с П.. Там ищцата се грижила за 4 децата – за И. и за близнаците. Ищцата работила съвсем малко в Г. . Г. си идвали всяка година, заедно с децата. Когато си идвали , живеели в с.Д. , децата живеели при Г. и К., и П. отишла да живее при Г. , напуснала къщата си в с.Д. , в която живеела и отишла да живее при Г.. Децата завършили образованието си в Г..

От писмените доказателства се установява, че И.К.Х. има двама братя, а ищцата освен Г. Р.- майка на загиналата, има и други деца. Във всички документи ищцата е с посочен постоянен адрес в гр.С.. Този адрес е посочен и в исковата молба . Нейната внучка И.К.Х. е с постоянен и настоящ адрес в с.Д., ул.В.“*** съгласно данните в съобщение за смърт л.10 , който адрес е вписан и в КП за ПТП /л.8 /. От приложените материали от ДП№93/2020г. на РУ-Севливо - в протоколите за разпит на родителите на И. Х. ,и за двамата е вписан като адрес, на който живеят в с.Д. , ул“В.“*** / протокол от 18.05.2020г. л.178 и от 18.08.2020г. л.182 /, като този адрес е посочен и в протокла за разпит на нейния брат Г. Х. , а в протокола за разпит от 18.08.2020г. на П. И. Г. /л.181/ е вписано : „живуща в гр.С., ж.к. „***“*** Ценени в съвкупност гласните и писмени доказателства установяват, че внучката на ищцата е родила в Г. и там е отглеждала детето си преди да се върне в България. От свидетелските показания не се установява кога точно се е завърнала И. с детето си преди инцидента на 08.03.2020г. С оглед на това и на основание чл.176,ал.3 ГПК съдът приема, че това е било началото на 2020г.

От писмените и гласни доказателства не се установява ищцата и внучката й да са живяли само двете в едно домакинство и само ищцата да е полагала грижи за нея непрекъснато продължителен период от време, вместо нейните родители . От свидетелските показания се установява, че родителите на И. са взели децата си при тях в Г. ,когато са били малки , а ищцата ходила с тях в Г. , където се грижила за децата. Всяка година дъщеря й Г. си идвала с децата в с.Д.. Тогава децата живеели при родителите си, в къщата на свекървата на Г. в с.Д. / св.В./, като обстоятелството ,че са живели на един адрес в с.Д. се потвърждава и от вписаните данни в протоколите за разпит на ДП№93/2020г. на РУ-Севливо , посочени по-горе и в КП за ПТП и съобщението за смърт.