Акт от 16.10.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№............ гр.Плевен, 16.10.2019 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в публично заседание на 19.09.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №3301 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба от Б.А.Т., адрес: ***, ЕГН **********, чрез адв. В.В. АК-Плевен със съдебен адрес: ***, ***против Г.Д. „П.Б.И З.Н.Н.” М. адрес ***, в която се твърди следното : през процесния период от 22.05.2016г. до 31.03.2019г. ищецът работил на длъжност „***“ в РС„П.б и з.н.“ гр. Плевен при Областна дирекция „П.б и з.н.“ гр.Плевен - Г.д. „П.б.и з.н.н.“*** МВР. Трудовата си дейност осъществявам по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187 ал.З от ЗМВР.

На основание чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете, преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

В съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

За процесния период от 22.05.2016г. до 31.03.2019г. положил нощни дежурства както следва:

За 2016 г. м. 05.- 48ч. м. 06. - 48 ч. м. 07. - 32 ч. м. 08. - 56 ч. м. 09. - 48 ч. м. 10. - 0 ч. м. 11. - 0 ч. м. 12. - 152 ч.

Общо-384 ч.

За 2017 г. м. 01. - 56 ч. м. 02. - 56 ч. м. 03. - 48 ч. м. 04. - 40 ч. м. 05. - 56 ч. м. 06. - 40 ч. м. 07. - 24 ч. м. 08. - 56 ч. м. 09. - 32 ч. м. 10. - 24 ч. м. 11. - 56 ч. м. 12. - 56 ч.

Общо - 544 ч.

За 2018 г. м. 01. - 48 ч. м. 02. - 56ч. м. 03.- 40 ч. м. 04. - 40 ч. м. 05. -56 ч. м. 06. - 24 ч. м. 07.- 32ч. м. 08. - 56ч. м. 09. - 56 ч. м. 10. - 32ч. м. 11. - 40 ч. м. 12. - 56 ч.

Общо - 536 ч.

За 2019 г. м. 01.- 56 ч. м. 02. - 56 ч. м. 03.- 56 ч.

Общо - 168 ч.

Общо 1632 ч. нощен труд.

В съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работното време. В конкретния случай, за периода от 22.05.2016г. до 31.03.2019г. съм положил общо 1632 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 233 часа, който е трябвало да ми бъде заплатен допълнително.Съобразно заплатата ми,часовата ставка е в размер на 8.04 лв. или за 233 часа труд се дължи сумата от 1873.32 лв.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1873.32лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 22.05.2016г. - 31.03.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С отговора се оспорва иска и се твърди следното:

Относно претенцията за трансформиране на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент и заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд като извънреден такъв за процесния период от 22.05.2016 г. до 31.03.2019 г.

По отношение на искането за трансформирането на нощния труд в дневен чрез умножаване с коефициент следва да се обърне внимание върху следните факти:

Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд, положен от него през периода 22.05.2016 г. - 31.03.2019 г., в размер на 233 часа, които часове той е получил при умножаване на общия брой изработени по график часове с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата. За да обоснове претенцията си, той се позовава на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно тази разпоредба при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ищецът излага аргументи, че липсва изрична норма за трансформирането на положения от служителите в МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Според ищеца, поради липсата на специална уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи общата НСОРЗ.

Претенцията на ищеца е неоснователна, защото НСОРЗ се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ е регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл. 140, ал. 1, изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, от което следва, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.

Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.

187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-чаеова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Периода, за който ищецът търси допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 е от 22.05.2016 г. до 31.03.2019 г.

През този период са действали последователно две наредби, които уреждат въпросите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР:

- Наредба № 8121з—592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №5450/2016 г., обнародвано на 29.07.2016 г., ДВ, бр. 59) (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.);

- Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР Обн. - ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. (Наредба № 8121з- 776/29.07.2016 г.).

В чл.3, ал.3 и на двете наредби е регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”, което съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР.

В ЗМВР в чл. 187, ал. 3, законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова считам, че не е налице празнота, а има специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.

От изложеното дотук следва, че няма основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа : 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е равно на 1,143.

За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з - 791/28.10.2014 г. (приложена като доказателство) на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час.

В този смисъл, че не е необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд, е било и виждането на Министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., възприето от Докладната записка per. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, която представям като доказателство. Действително за период от около девет месеца, който е извън процесния, през който е действала Наредба № 8121з—407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се е извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което е било в несъответствие с ЗМВР. Това е поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход е възприет и при създаването на сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г.