Определение № 2201 от 04.09.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2201 гр. София, 02.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20231000500080 по описа за 2023 година Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по молба на въззивника, ответник в първоинстанционното производство – Прокуратурата на РБ с вх.№ 14996/27.06.2023 г., с искане за изменение на постановеното по делото на 14.06.2023 г. съдебно решение № 816 по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските.

В срока за отговор насрещната страна - въззиваем и ищец в първоинстанционното производство, С. Й. А. не взема становище по молбата.

Въззивният състав намира, че Молбата на Прокуратурата на РБ с вх.№ 14996/27.06.2023 г. за изменение на постановеното по делото на 14.06.2023 г. съдебно решение № 816 в ЧАСТТА за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С постановеното по настоящото гр. д. № 80/2023 г. съдебно решение № 8 1 6 о т 14.06.2023 г. Апелативен съд-София, 12-ти граждански състав е отменил решение № 375 от 08.11.2022 г. по гр. д. № 170/2022 г. на СОС в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на С. Й. А. сумата над 3000 лв. до размера от 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с наказателно преследване по ДП ЗМ № 205/2011 г. на РУ МВР – Самоков, пр. пр. № 596/2011 г. на РП-Самоков и вместо това е отхвърлил предявения иск за сумата над 3000 лв. до присъдените с първоинстанционното решение 10000 лв. на посоченото основание. Със същото решение съдът е потвърдил решението в останалата обжалвана част.

Съобразно с изхода на спора ответната страна Прокуратура на РБ на 1 основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА е осъдена да заплати на адв. З. Д., представлявал ищеца във въззивното производство, сумата от 360 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на въззивника-ищец.

Настоящият въззивен състав намира, че разноските в решението са определени правилно с оглед изхода на спора и на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК във вр.с чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 38, ал. 2 от ЗА, като изцяло препраща към мотивите на решението – законосъобразно в полза на процесуалния представител на въззиваемата страна на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и във връчка с чл. 38, ал. 2 от ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от обжалваемия интерес, т.е. 3/10 от минималното адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При изложените мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника, ответник в първоинстанционното производство Прокуратурата на РБ с вх.№

14996/27.06.2023 г., за изменение на постановеното по делото на 14.06.2023 г. съдебно решение № 816 по реда на чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2