Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2409 от 03.07.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16855/2022
Вид
Решение № 2409
Подписан
03.07.2023
В сила
28.07.2023
Състав
Елена Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1, предл. трето · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл. 5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. Варна, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20223110116855 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх.№ 89138/22.12.2022 г. на ищеца А. В. М. от гр. Варна, ЕГН **********, живущ в гp. В. срещу ответника „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА" ООД, ЕИК 103002253 със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. "Прилеп" №33 с искане с правно основание чл.124, ал.1, предл. трето ГПК да бъде признато за установено между страните, че ищцата, в качеството си на наследник на починалата на 18.07.2017 г. наследодателка С. А. М. ЕГН ********** не дължи на ответника сумата в размер на 4108,30 лв. /четири хиляди сто и осем лева и тридесет стотинки/ представляваща 1/3 от припадащата й се наследствена част от общо дължимата сума в размер на представляващи сбор от:

Сумата от 1526,88 лв. /хиляда петстотин двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/ представляваща 1/3 /една трета/ от припадащата ми се наследствена част от общо дължимата сума от 4 580,65 лв. /четири хиляди петстотин и осемдесет лева и шестдесет и пет стотинки/ представляваща главница за ползвани и неплатени от наследодателя С. А. М. ЕГН ********** ВиК услуги по партида на абонатен №1160989 за периода от 25.02.2002г. до 09.01.2013г. за обект, находящ се в гр.В.;

Сумата от 2421,75 лв. /две хиляди четиристотин двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ представляваща 1/3 /една трета/ от припадащата й се наследствена част от общо дължимата сума в размер на 7265,24 лв. /седем хиляди двеста шстдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща лихва за 1 забава за периода от 25.02.2002г. до 09.01.2013г.;

Сумата от 45,00 /четиридесет и пет/ лева, представляваща 1/3 /една трета/ от припадащата й се наследствена част от общо дължимата сума от 135,83 лв./сто тридесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ - държавна такса за образуване на делото.

Сумата от 114,67 лв. /сто и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляващи 1/3 /една трета/ от припадащата й се наследствена част от общо дължимата сума в размер на 344,00 /триста четиридесет и четири/ лева юристконсултеко възнаграждение по Ч.Г.Д. № 526/2013г. по описа на XVII-ти състав на ВРС, и които суми са предмет на изпълнение по изпълнително дело №20198940400078 по описа на ЧСИ Ивета - Луис Ернаидес с рег.№ 894, с район на действие ОС-Варна,

В молбата се излага, че всички предприети действия от взискателя „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- ВАРНА"ООД, ЕИК 103002253, свързани с образуваното изпълнително дело №0198940400078 по описа на ЧСИ Ивета Луис Ернандес с рег. №894, с район на действие ОС-Варна и тези делегирани на частния съдебен изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ от страна на Взискателя са от категорията на изпълнителните действия, които не прекъсват давността. Изпълнителното дело било образувано на 14.01.2019г. и прекратено с Постановление от 19.12.2019г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на наследодателката С. А. М. ЕГН **********.

Преди образуване на делото при ЧСИ Ивета Луис Ернандес, на основание същия издаден изпълнителен лист от 14.03.2013 г. от PC-Варна - гражданска колегия XVII състав на основание чл.416 във вр.с.чл.410 от ГПК и на основание Заповед за изпълнение № 877/07.02.2013г. по Ч.ГР.Д. №1526/2013г. взискателят с молба от 14.04.2014г. образувал изпълнително дело №770/2014г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с рег. №808, с район на действие ОС-Варна. Това изпълнително дело било прехвърлено по молба от 22.01.2019г. на Взискателя при ЧСИ Ивета Луис Ернандес и образувано под №20198940400078.

Твърди, че образуваното пред ЧСИ Захари Димитров е перемирано още на 14.04.2016 г., когато е следвало и да бъде прекратено от ЧСИ. Навежда твърдения, че от датата на издаване на изпълнителния лист 14.03.2013г. и в следствие на служебното прекратяване на изпълнителното дело и обявяването на всички действия, извършени от взискателя след 14.03.2013 г. като незаконосъобразни и нищожни, се приема, че в този срок от 14.03.2013г. до подаване на исковата молба, няма законосъобразни действия предприети в легитимно изпълнително съдебно производство, по събиране на вземането от страна на кредитора.

Твърди, че с оглед изминалия период от повече от пет години от издаването на 2 изпълнителния лист до момента, то вземането на ответника е погасено по давност.

Отделно сочи, че има влязло в сила съдебно Решение №3608 от дата 22.11.2022г., издадено по гр.д. №4578 от 2022г. по описа на ВРС 25-ти състав на ВРС спрямо наследника Николинка В. М..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

На първо място ответникът излага, че ищецът е поискал извънсъдебно уреждане на възникналия спор, като въпреки направеното изявление от страна на ответника за срок до края на м. Януари 2023г. за коригиране на партидата, некоректно исковата молба е депозирана при наличие на проведена електронна кореспонденция от дата 21.12.2022г. в посока удовлетворяване искането на ищеца за отписване на задълженията.

Независимо от горното счита твърдението на ищеца, че всички предприети действия по образуваното под нов номер изпълнително производство по описа на ЧСИ Ернандес по ИД 20198940400078, както от взискателя „В и К Варна" ООД, така и от съдебния изпълнител по възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, не прекъсват давността, за невярно, като излага следното:

На 14.04.2014г. въз основа на издаден в полза на Дружеството изпълнителен лист от дата 14.03.2013г. по ЧГД № 1526/2016г. по описа на ВРС 17-ти състав, било образувано изпълнително производство по изп.дело № 770/2014г. срещу Снежанка Андреева М. (наследодател на ищеца), по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег.№ 808 с предмет парично задължение за заплащане на гореописаните суми, за които ищецът претендира недължимост. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят ВиК Варна ООД е посочил изпълнителни способи, които желае да бъдат приведени в изпълнение при събиране вземането по принудителен ред.

На 17.11.2014г. била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника, въз основа на Постановление на ЧСИ за налагане на възбрана, вписана в АВ-Варна.

На 09.06.2014г. е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 10795/16.04.2014г. по ИД 770/2014 по описа на ЧСИ рег.№ 808 лично на длъжника С.

А. М. (стр.11 от ИД 770/14 с нов № 78/2019).

На 27.01.2017г. взискателят е поискал извършване на принудителни изпълнителни действия срещу движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжника.

С молбата за образуване на изп. производство взискателят - настоящ ответник е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ЗЧСИ. Изп. дело по описа на ЧСИ Захари Димитров, рег. № 808 било образувано под нов номер ИД 20198940400078 по описа на 3

ЧСИ Ернандес, рег.№ 894 с Протокол от 14.01.2019г. на основание чл. 427, ал. 5 от ГПК. Позовава се на т. 10 от TP №2/2013 г. на ОСГТКВКС, според която в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Твърди, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, спират да текат за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение. Сочи, че според §13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44 от 13. 05 2020 г., сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник" и следователно за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. давността е била спряна на посоченото основание.

Отделно от горното твърди, че давността е била спряна на основание чл. 432 ал.1 т.3 вр. с чл.229 ал.1 т.2 от ГПК, поради настъпилата на 18.07.2017г. смърт на длъжника, т.е. за периода от дата 18.07.2017г. до 19.12.2019г. - датата на издаденото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК Постановление от ЧСИ рег.№ 895.

Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Изискан е и е приложен по делото препис от ИД №20198940400078.

От материалите по ИД се установява, че въз основа на молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД от 14.04.2014г. и издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №1526/2013г. по описа на ВРС е образувано ИД№20148080400770 по описа на ЧСИ №808- Захари Димитров срещу С. А. М.. На 09.06.2014г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. На 08.09.2014г. е издадено разпореждане за налагане на възбрана върху 5/8 ид.ч. от имот в гр.В., вписана на 17.11.2014г. в СВВарна. С молба от 27.01.2017г. взискателят е отправил искане за извършване на опис, оценка и продажба на движими вещи собственост на длъжника, находящи се в жилището му.

С молба от 09.01.2018г. взискателят е отправил искане до ЧСИ за 4 преустановяване на всички изпълнителни действия, като на 08.06.2018г. е направено искане за прехвърляне на ИД на ЧСИ№894 - Ивета Ернандес, при която ИД е образувано под №201989440400078. По същото е извършена справка в НБД, от която се установява, че С. М. е починала. С постановление от 19.12.2019г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Представена е от ответника електронна кореспонденция между него и Н. В. М., която съдът намира за неотносима към предмета на спора с оглед страните в настоящото производство.

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото разглеждане, е наличие на правен интерес за ищеца за разрешаване със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание.

Съдебно установеното вземане се погасява с изтичане на пет години от влизане в сила на съответния съдебен акт съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, като давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение на вземането съгласно чл.116, б. "в" ЗЗД.

Съобразно утвърдената съдебна практика- Решение № 31/09.09.2010г., постановено по т.д. №400/2009г. по описа на ВКС II т.о. и Решение №325/13.01.2016г., постановено по гр.д. №2783/2015г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. за прекъсването на давността при образувано изпълнително производство е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години.

По делото се установява, че ответникът има вземане срещу наследодателя на ищците по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №1526/2013г. по описа на ВРС въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. След извършена служебно справка в електронната деловодна система на ВРС се установява,че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 27.02.2013г. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД срокът на новата давност на съдебно установено вземане е пет години и същата съгласно чл.116, б. "в" се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение.