Решение № 343 от 11.05.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Казанлък, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20255510102017 по описа за 2025 година

Предявени са установителен иск за нищожност на сделка с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл.26 ЗЗД съединен в условията на евентуалност с установителен иск за обявяване нищожност на клаузи от сделката и осъдителен иск за парично вземане с пр. осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата П. Б. П. с ЕГН ********** моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № ***** от 21.04.2021 год. сключен между К. Т. И. ЕГН ********** като кредитополучател, П. Б. П. ЕГН ********** като солидарен длъжник и "Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК 175074752 като кредитор е изцяло недействителен.

В условията на евентуалност в случай, че съдът не обяви договора за недействителен, моли съда да признае за установено, че клаузите съдържащи се в раздел VI. „Параметри от договор за потребителски кредит № ***** от 21.04.2021 год.“ сключен между П. Б. П. ЕГН ********** и "Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК 175074752, с които се предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст“ в размер на 300 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Флекси“ в размер на 600 лева, са нищожни на основание чл.26. ал.1 ЗЗД. вр. чл. 22, вр. с чл.10а, вр. с чл.11, чл. 19, чл.ЗЗ ЗПК., както и по чл. 143. ал. 1 от ЗЗП.

Моли съда да осъди "Профи Кредит България" ЕООД с ЕИК 175074752 1 да й заплати на основание чл.55 ал. 1 от ЗЗД - липса на основание поради нищожност на клаузите на договора, недължимо платената от нея в полза на кредитора сума в размер на 3323 лв. по договор за потребителски кредит № ***** от 21.04.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.09.2025 година до окончателното й изплащане.

Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Твърди, че заедно с основния длъжник и кредитополучател К. Т. И., която усвоила пълния размер на кредита, е солидарен длъжник по договор за потребителски кредит № ***** от 21.04.2021 год., сключен с "Профи Кредит България" ЕООД.

Съгласно раздел VI. „Параметри на договора за потребителски кредит“ трябва да върне сумата по кредита в размер на 1353.80 лева, при сума на получаване в размер на 1000 лева, при ГПР 48.66%, годишен лихвен процент 41.00 %, и срок на кредита от 18 месеца, като трябва да заплати възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 300 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 600 лева, разпределени на 18 месечни вноски, по 125.212 лева. По този начин общата сума, която следва да заплати била в размер на 2253.80 лева. Счита клаузите, съдържащи се в VI. „Параметри на договора за потребителски кредит“ №*****, сключен с "Профи Кредит България" ЕООД, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 300 лева и заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 600 лева за нищожни на основание чл.26. ал. 1 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби /Р №4/2009 г. по т.д. №395/2008г., Р №1270/2009 г. по гр.д.

№5093/2007 г., Опр. № №877 по т.д.№662/2012 г./.

Целта на принципа на добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В случая възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в чл.10а, ал.1 ЗПК (ДВ. бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) и законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по своето естество са част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят до заобикаляне ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ 2 лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с разпоредбата на чл.10а от ЗПК. Услугите „Фаст“ и „Флекси“ представляват по своята същност такси за усвояване и управление на кредита. Услугите с възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на падежа, по своята същност са дейности по управление на кредита. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, реално не е предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните. Така уговорените клаузи съдържащи се в VI. „Параметри от договора“, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и услуга „Фаст“ са нищожни като противоречащи на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП.

Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.

С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси" в размер на 300 лева и 600 лева се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и би следвало да са включени в годишния процент на разходите видно от чл.19, ал.1 от ЗПК.

Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочените задължения в левове и във валута определена с ПМС №426/2014 г. Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузите за допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на член 4. параграф 1 от Директива 93/13/ЕО.

Твърди, че е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, според която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Счита клаузите, регламентиращи допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от договор за кредит за нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

3 вр. с чл.24 от ЗПК, тъй като не се явяват индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, защото са част от едни стандартни и бланкетни, от напред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора./ в т. см. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

Съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел заобикаляне на закона е нищожна. Противоречието между процесиите клаузи в VI.Параметри от договора, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и услуга „Фаст“ от договора и добрите нрави е налице още при сключването на процесния договор от което следва, че не е налице валидно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие.

Съгласно чл.22 ЗПК. когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1. чл.1 I ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9. договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл.23 ЗПК. когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Към датата на подаване на исковата молба в съда независимо, че договорът е недействителен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11 ал.1 т. 10 ЗПК, твърди, че тя - П. Б. П. е изплатила изцяло задължението като солидарен длъжник по договор за потребителски кредит № ***** от 21.04.2021 год.

Твърди, че е заплатила на „Профи кредит България“ ЕООД общо сума в размер на 4323 лв. за погасяване задължения на ответницата К. И. по договор за заем №ДЗ ***** от 21.04.2021 год. като дължима счита единствено главницата по заема, а надвнесените суми в размер на 3323 лева следва да й се възстановят от "Профи Кредит България" ЕООД.

Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:175074752, седалище: гр. ******, моли съда да отхвърли изцяло предявените от П. Б. П. искове, като неоснователни и недоказани.

Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 450,00 лева.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, в случай че същото надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, като моля да вземете предвид и измененията на Наредба 1, направени с ДВ. бр.45 от 4

15.05.2020 г.

Моли съда да определи същото в минимален размер на основание материалния интерес, а не цената на всеки от предявените искове по отделно.

Заявява, че оспорва всички изложени доводи и съображения в исковата молба като неправилни и неоснователни поради следните съображения:

Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която ищцата П. Б. П. не е възразила в срок, заповедта е влязла в сила и не е налице правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена за главница, договорно възнаграждение и лихви. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува – позовава се на определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС.

Със Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. д. № 2544/2022 г., заповедният съд е извършил служебна проверка за неравноправност на договорните клаузи.

Приема се и че принципът за ефективна съдебна защита, за да компенсира неравнопоставеността не може да доведе до цялостно компенсиране на пълната пасивност в процеса на кредитополучателя и последващо преразглеждане на приключил правен спор, (C-32/14 от 01.10.2015 г., Erste bank Hungary).

Когато страната не се е възползвала от процесуалните средства за защита срещу издадената Заповед за изпълнение, правилно е делото да бъде прекратено.

Твърди, че оспорването на вземането от длъжника, за което срещу него е издадена заповед за изпълнение, по общия исков ред без да е използван специалният ред, предвиден в глава 37 ГПК, е недопустимо. Поради характера си тези разпоредби изключват прилагането на общите разпоредби на ГПК, включително възможността за оспорване по исков ред на задълженията по издадената заповед за изпълнение.