Решение № 445 от 17.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. Велико Търново, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Радка Цариградска

Илина Гачева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20234100500022 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Предмет на подадената от Д. М. А. с ЕГН ********** и от П. С. А. с ЕГН **********, чрез адв. В. Н. - САК, въззивна жалба, е Решение № 574/01.11.2022г. по гр. д. № 1067/2022г. на РС - Горна Оряховица, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от въззивните жалбоподатели срещу "Е.М." ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "..." , ул. " ..." № .., представлявано от законните си представители, чрез пълномощника адв. Д.К., установителни искови претенции по чл.439, ал.1 ГПК- за сумата от 6492,89 евро /шест хиляди четиристотин деветдесет и две евро и осемдесет и девет евро цента/ дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 30.04.2008г., ведно лихва в размер на 451,11 евро, дължима за периода 16.04.2009г. - 11.03.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.03.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 793,24 лв. съдебни разноски. Въззивниците посочват, че обжалват постановеното първоинстанционно решение в отхвърлителната му част. Излагат се доводи за наличие на пороци, обуславящи отмяната му. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от вземанията по сключения 1 договор за текущо потребление между праводателя /цедент/ и въззивната страна са били погасени по давност, като се излагат подробно съображения свързани с приложимия давностен срок, както и с прилагането на правилата за неговото спиране и прекъсване по отношение на единия от въззивниците П. С. А. с ЕГН **********. Поддържа се още, че образуваното изпълнително производство за принудително събиране на процесните вземания е следвало да бъде прекратено поради настъпила перемпция по см. на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като на това основание проведеното изпълнително производство се явява незаконосъобразно. Отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно съдебно решение в обжалваната част, като неправилно, както и като постановено в нарушение на правилата на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и искане за присъждане на сторените и пред двете съдебни инстанции, разноски. С подадената въззивна жалба, не се представят доказателства, както и не се отправят доказателствени искания.

Препис от подадената въззивна жалба е редовно връчен на другата страна на 19.12.2022г., като в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК, е постъпил отговор, чрез процесуалния представител на ответната страна - адв. Д.К..

Въззиваемата страна, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в цялост, като излага подробни съображения. С отговора не се представят доказателства, както и не се отправят доказателствени искания.

В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание, въззивниците не се явяват лично, не се явява и надлежно упълномощения им процесуален представител - адв. В.Н., като от името и за сметка за въззивните жалбоподатели чрез пълномощника им, е постъпила писмена молба с вх.№ 2519/13.03.2023г., с която се изразява становище, че липсват процесуални пречки ход на делото да бъде даден в отсъствие на въззивниците, като се излагат съображения по съществото на правния спор и се отправя искане за присъждане на сторените в производството, разноски.

Въззиваемата страна се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител - адв. Д. К., която заявява, че изцяло поддържа доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Заема се становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, както и доводи по съществото на правния спор. Отправя се искане постановеното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея, съображения, както и с оглед становищата им, заявени в хода на проведеното открито съдебно заседание, при преценка на събраните в хода му - писмени и гласни доказателства, настоящата съдебна инстанция намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното: Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Подадена е искова молба от Д. М. А. с ЕГН ********** и от П. С. А. с ЕГН **********. Ищците твърдят, че по образуваното на 04.10.2010г., при ЧСИ Р.К., с район на действие към ОС - Велико Търново, изпълнително производство, на основание издаден срещу тях в качеството им на длъжници /съдлъжници/ по договор за потребителски кредит, изпълнителен лист за вземане на Банка “ДСК” ЕАД, на дата 29.10.2010г., ЧСИ изпратил запорно съобщение до работодателя на ищцата А., като това било последното осъществено изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност за процесните вземания, както и че реално не са постъпили суми от удръжки на получаваното от ищцата трудово възнаграждение, и поради обстоятелството, че в течение на две години действия по изпълнението по образуваното изпълнителното производство не били извършвани, то към 29.10.2012г., същото по силата на закона се е прекратило на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Ищците твърдят, че процесните вземания, предмет на производството, се погасили с общата петгодишна давност, считано от 29.10.2010г., т.е. към 29.10.2015г. вече са били погасени.

Новообразуваното изпълнително производство за същото вземане по молба за образуване на изпълнително дело от 09.10.2020г., подадена от новия взискател “ОТП Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК .../по силата на извършена цесия от първоначалния взискател/, при същото ЧСИ, е било образувано за вземания, погасени по давност и поради това неподлежащи на принудително събиране по реда на индивидуалното принудително изпълнение.

С подадената искова молба, ищецът отправя искане съдът да признае със сила на пресъдено нещо, че същият не дължи на ответника “Е.М.” ЕООД, с ЕИК ... /придобил вземанията по силата на сключен договор за цесия с “ОТП Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК .../, вземанията по издадения изпълнителен лист поради това, че същите са погасени по давност.

В постъпилия отговор на исковата молба, ответникът “Е.М.” ЕООД, с ЕИК ..., оспорва твърдението на ищеца, че процесните вземания са били погасени по давност. Поддържа, че по време на първоначално образуваното изпълнителното производство пред ЧСИ, са били извършвани действия по изпълнението и след твърдяната от ищците като дата, на която според тях било извършено последното действие по изпълнението, годно да прекъсне давността за вземанията, както и че от 25.06.2014г. до дата 26.06.2015г.

/когато е влязло в сила ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с което с действие занапред, е отменено действащото ППВС №3/08.11.1980г. на ВС/ давността е била спряна, като същата е продължила да тече, считано от 26.06.2015г., занапред. С подаването на молбата за 3 образуване на ново изпълнително производство от 09.10.2020г., с която ответникът- взискател е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо ищците - налагането на запор, на основание чл.116, буква “в” ЗЗД, давността за процесните вземания отново е прекъсната.

Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с твърдения, за погасени по давност в хода на изпълнително производство, парични вземания за главница и лихви по договор за потребителски кредит, за които е издаден изпълнителен титул - изпълнителен лист.

След преценка на събраните по делото доказателства и твърденията на страните, изложени в подадената искова молба и отговора на същата, настоящата съдебна инстанция намира от фактическа и правна страна следното:

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка е подробна и в пълнота възпроизвежда установените, релевантни за правния спор, факти.

Същата изцяло се споделя и от настоящата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК, изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт в тази тяхна част.

Съобразно с приетите за установени от първата инстанция и възприети изцяло от настоящата, фактически положения, като съобрази приложимата нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция намира, че предявените от ищеца отрицателни установителни искови претенции, са частично основателни.

Съобразно приетото с ТР №3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на вземанията, за които е било образувано изпълнително производство преди приемането на ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, каквото в настоящата хипотеза безспорно се явява образуваното такова при ЧСИ към РС - Елена, погасителната давност не тече.

Същата е започнала да тече с настъпването на перемпцията на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, когато по силата на закона, образуваното изпълнително производство се счита прекратено - 13.02.2019г.

Едва с повторното образуване на изпълнително производство за същите вземания срещу ищците- с молба от 09.10.2020г., погасителната давност за тях е била прекъсната и е започнала да тече нова такава. За да приеме, че с подаването на молбата за образуване на ново изпълнително производство за същото вземане, е налице прекъсване на давността за вземането, настоящата съдебна инстанция съобрази т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, където е изрично посочено, че когато с молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е направил искане за приложение на конкретен изпълнителен способ, давността за вземането се прекъсва, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В настоящата хипотеза от подадената от взискателя “ОТП Ф.Б.” ЕАД, с ЕИК ..., е видно, че по отношение на ищците, от страна на взискателя са посочени конкретни изпълнителни способи. Резултатът от тяхното провеждане е без значение за преценката относно обстоятелството дали е прекъсната давността за вземанията, тъй като с изричното посочване на конкретни изпълнителни 4 способи, взискателят е осъществил активно поведение за принудителното им събиране.

Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира така подадената въззивна жалба за неоснователна, поради което първоинстанционният съдебен акт, в частта му, предмет на настоящото производство, следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

С оглед изхода по същество на правния спор, но при липсата на изрично отправено от процесуалния представител на въззиваемата страна, искане за присъждане на сторените в производството пред въззивната съдебна инстанция, разноски, настоящата съдебна инстанция намира, че няма правно основание за присъждането им.

Предвид горното и на основание чл.272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 574/01.11.2022г. по гр. д. № 1067/2022г. на РС - Горна Оряховица, в обжалваната му част.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, чрез Окръжен съд - Велико Търново, при наличието на предпоставките за допустимост по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, както и при основанията, посочени в чл.281, т.1-3 ГПК.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5