Решение № 103 от 26.10.2023, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Никопол, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20234420100245 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба предявена от С. В. К., чрез адв.Й.Д. против

„Дженерали Застраховане“ АД гр.*****, с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати обезщетение в размер на 10 000лв., за претърпени неимуществени вреди, в резултат от ПТП настъпило на 16.03.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.10.2020г. В исковата молба ищеца излага твърдения, че на 16.03.2020г., на път III -3004, находящ се между селата Г. и И., обл. Плевен е пострадал вследствие на ПТП, като пътник в автомобил, „Опел Синтри“ с рег. № ЕН 8311 ВН, управляван от Анжело Еленков Величков. Твърди, че освен ищеца в автомобила пътувал още и Сашо Сандов. Твърди, че автомобилът, чийто водач има вина за ПТП, е застрахован при ответното дружество. Ищеца излага че в следствие на е ПТП са му причинени травматични увреждания, изразяващи се в неимуществени вреди от 1.травма на гръден кош и горни крайници – разстройството на здравето причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни; 2. множество охлузвания и кръвонасядания по тялото разстройството на здравето, заради които е била откаран в ЦСМП –гр.Г., в безпомощно състояние, с оплаквания от силни болки в областта на гръдният кош и крайниците си, за което му е било приложено медикаментозно лечение.

Бил освободен от лечебното заведение , като са му били дадени препоръки за спазване на хигиенно – диетичен режим и лечение в амболаторни условия – прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Въпреки проведеното лечение, ищеца не се чувствал добре, изпитвал остри болки в травмираните зони по тялото си, замаяност, сънливост, непрекъсната тревожност и затруднено диша.След ПТП станал неспокоен и 1 раздразнителен.Поради непоносимите болки които изпитвал, движенията му станали невъзможни, острите болки и чувството на скованост, го карали да се чувства безполезен.

Представя писмени доказателства.Претендира разноски.

Ответното дружество е депозирало писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез своя процесуален представител, в който оспорва иска по основание по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата , като развива доводи, че той също е нарушил ЗДвП, като е пътувал без поставен обезопасителен колан. Оспорва причинно следствената връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици, за което развива подробни съображения. Моли предявеният иск като неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

Съдът, след съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено, следната :

Безспорно, по делото е, че към датата на процесното ПТП, увреждащият л.а.

“*****“, с рег.№ *****, е притежавал валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ сключена с ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №BG/08/119002480876, със срок на действие от 27.08.2019г. до 26.08.2020г.

От материалите по НАХД № 235/2020г. по описа на НРС, което е приобщено към настоящото дело, се установява, че с влязло в законна сила Решение № 260014 от 17.12.2020г. водачът на лекия автомобил “*****“, с рег.№ ***** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ вр чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 16.03.2020г. път III -3004, находящ се между селата Г. и И., обл. Плевен, при управление на същото МПС , нарушила правилата за движение по пътищата установени в чл.20, ал.1 и 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на С. С. С. от с.Гиген, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три ребра, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около1,5 – 3 месеца и счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, за срок от около 12м.

Видно е от представената по делото медицинска документация, а имено 2 бр. фишове за спешна медицинска помощ № 354/16.10.2020г. и № 5666/ без дата/, издадени от ЦСМП –филиал Г., се установява, че, в първият е отразен, разкъсно- контузна рана в областта на главата/капитис/ на ищеца, за което му е поставена инжекция против тетанус, а във вторият са установени, травматични увреждания на главата.

По делото не се спори между страните, въпреки, че доказателства в тази насока не са представени, че ответникът е предложил на ищеца, заплащане на обезщетение в размер на 800лв., но същият е отказал да я получи т.к. смята размера на същото за недостатъчен.

В заключението си по назначената СМЕ, което се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, ВЛ д-р.

П.Т. е посочил, че ищеца в резултат от процесното ПТП, е получил разкъсно – контузна рана/и на главата, която е довела до болки в продължение на месец и възможно страдание 23 месеца.

ВЛ е дало заключение, че останалите органи и системи не са

2 увредени.Увреждането е в следствие от ПТП, при което е травмирана главата на ищеца в части от салона на колата. ВЛ е дало заключение, също, че няма данни пострадалият да е имал психични проблеми след инцидента, които да са потвърдени и лекувани от психиатър.

ВЛ е установило ще, че няма данни от преглед, дали ищеца е ползвал колан и следи от него, както и дали същият е спазвал назначеното му лечение.Няма данни за черепно – мозъчна травма.

По делото е изготвена и САТЕ от ВЛ – В.П., която съдът кредитира също с доверие, като обективна и безпристрастна, видно от която ВЛ е дало заключение за механизма на ПТП и наличните системи за безопасност на процесния автомобил , конкретно обезопасителния колан, както и за начина на тяхното действие. Според ВЛ, процесният автомобил е бил оборудван с обезопасителни колана, който в зоната на контакт с тялото, при удар на автомобила, би предизвикал частични кръвонасядания или охлузвания. ВЛ е заключило, също, че водача и пътниците в процесният автомобил, са пътували без да използват обезопасителни колани.

И двете експертизи, не са оспорени от страните.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка “Гражданска отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Предвид горното, за успешното провеждане на прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото ги лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените вреди.

В настоящият случай, безспорно се установи, единствено, че към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил, в който е пътувал ищеца, е имало действаща застраховка ”Гражданска отговорност”, сключена с ответника, като водача на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание.

Наред с това обаче, не се установиха всички елементите от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено виновно противоправно деяние, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат-увреждане на здравето на ищцата в резултат от пътнотранспортно произшествие настъпило на 16.03.2020г. С влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство по НАХД № 235/2020 г. по описа на НРС, се установява единствено противоправното поведение на водача на процесният автомобил, при което обаче не се 3 установи да са настъпили каквито и да било травматични увреждания на ищеца, а единствено и само такива на друг пътник от л.а. – С. С. С..

По несъмнен начин от приетата по делото медицинската документация, от заключенията на вещите лица по назначените СМЕ и САТЕ, не се установи, ищците да е претърпели неимуществени вреди, по начина изложени и претендирани в ИМ - 1.травма на гръден кош и горни крайници – разстройството на здравето причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни и 2. множество охлузвания и кръвонасядания по тялото разстройството на здравето, както и да е използвал по време на ПТП, обезопасителен колан, с който процесният автомобил е бил оборудван.

Установената от СМЕ разкъсно – контузна травма на главата, на ищеца, по време на ПТП не се претендира, да бъде обезщетена от ищеца, в настоящото производство, видно от ИМ и от постановеното от ПлОС по в.гр.д. № 281/2023г. решение, при първоначалното разглеждане на делото.

Ето защо като съобрази гореизложеното и вида на претендираните увреждания, се налага извода, че претенциите за заплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 10 000лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в 1.травма на гръден кош и горни крайници – разстройството на здравето причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни; и 2. множество охлузвания и кръвонасядания по тялото разстройството на здравето, в резултат от ПТП настъпило на 16.03.2020г., е недоказано по основание и размер и следва да бъде отхвърлено.

Предвид отхвърлянето на главният иск, на отхвърляне подлежи и претенцията за лихва.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят съдебно деловодни разноски съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК в размер на общо 500лв./ от които 200лв. за САТЕ, 200 за СМА и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК/.

Във връзка с освобождаването на ищците от заплащане на държавни такси и разноски, и на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да плати дължимата за производството държавна такса, чиито размер е 400лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. В. К. с ЕГН ********** иск за осъждане на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049 за заплащане на застрахователно обезщетение, в размер на 10 000лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в 1.травма на гръден кош и горни крайници – разстройството на здравето причинило физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни; и 2. множество охлузвания и кръвонасядания по тялото разстройството на здравето, в резултат от ПТП настъпило на 16.03.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 16.10.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, като неоснователен и 4 недоказан.

ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с ЕИК 030269049, сумата от 500.00лв., представляващи направените разноски по делото.

ОСЪЖДА С. В. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на НРС сумато то 400.00лв., представляваща дължимата д.т. за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________

5