Решение № 260006 от 01.03.2022, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№260006

Гр.Русе, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

С. ПАВЛОВА при секретаря НЕДЯЛКА

НЕДЕЛЧЕВА като разгледа търговско дело №302 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“

АД, ЕИК000694959, чрез юрисконсулт А.Т. е предявила иск против „ЕЛ ЕН ДЖИ СИСТЕМИ“ ЕООД гр.Русе, ЕИК203558172, с който претендира в качеството на пристъпил към изпълнение заложен кредитор на „Полисан“

АД гр.Русе, ответника да му заплати обезщетение в размер на 100000лв., частично от 2993107.06лв., за претърпени имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от изчезването на тежко котелно гориво-3685.423СВМ при 15 С, равняващо се на 3672.524 МТ при 15 С, находящо се в резервоар R301, което било предадено на ответника в качеството му на купувач, комуто е възложен имота, ведно с резервоарите в него. Твърди, че като пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ заложен кредитор на „Полисан“ АД, считано от 27.04.2018г., на основание чл.32, ал.3 ЗОЗ е легитимиран да извършва действия на разпореждане като продаде заложеното имущество. Към момента на пристъпване към изпълнение, въз основа на неколкократни измервания е установено наличие на приблизително 3672.524МТ тежко /котелно/ гориво в резервоар R 301. Според експертно заключение по изпълнително дело №677/2018г. на ЧСИ М.М., пазарната цена на тон котелно гориво е 652.58лв., поради което общо дължимото обезщетение е 2547360лв. Твърди, че заложеното имущество се намирало в резервоар R 301, находящ се бивша база на „Полисан“ АД в гр.Русе, бул. „Тутракан“ №100, а на 14 и 15 март 2019г., то било предадено в държане и на отговорно пазене на купувача на имота-ответника, въз основа на постановление за възлагане №1155/28.02.2019г. по изп.дело №422/18г., ведно с находящите се в него съоръжения, резервоари, вкл. и заложените в полза на банката горива. При въвода във владение на ответника, била извършена съвместно с представител на ТД към Дирекция Митници, проверка на актуалните количества налични горива в данъчния склад, за което бил съставен протокол от 14.03.2019г.

Ответникът приел без възражения владението на предаденото му имущество, вкл. и държането на 3672.524 МТ тежко котелно гориво в резервоар R 301. Твърди, че три седмици по-късно, на 05.04.2019г. било установено, че резервоарът е празен, а заложеното в полза на банката гориво не е налично. Последното било установено при съвместна проверка на представители на банката, ответника и служители на Агенция Митници, като замерването било извършено от „СЖС България“ООД. Твърди, че ответника, комуто бил възложен имота, вкл. и резервоар R 301 е бил наясно, че в него се намира чуждо имущество, предмет на принудително изпълнение, както и за наложените обезпечителни мерки, поради което бил длъжен да вземе всички мерки за опазване на запорираното имущество в състоянието, в което то му е предадено, което той не сторил чрез бездействие. Горивото не би могло да бъде отклонено от резервоара без да се премахнат поставените от Агенция Митници и ЧСИ М. пломби на изпускателните и нагнетателни клапани и кранове, което е допуснато да стане от ответника. Касае се до посегателство, извършено посредством поредица от действия, предполагащи специални знания, човешко присъствие в обект с ограничен достъп, а собственикът-ответник бил длъжен да констатира и предприеме мерки за предотвратяването им с цел опазване на повереното му имущество. Ответникът бил длъжен да осигурява и техническата изправност на изградената в данъчния склад система, както и да спазва специфичните нормативни изисквания, вкл. наложените ограничения с оглед намиращото се в имота чуждо заложено и запорирано имущество. Имотът бил придобит от ответника заедно с изградената в него система за контрол на измервателни уреди /СКИУ/, състояща се поне от интегриращо комуникационно устройство за управление и контрол и самостоятелна преносна мрежа /индустриална/ мрежа и той е длъжен да съхранява и води отчетност на документацията по чл.8 и 9 от Наредба Н-1/22.01.2014г. Твърди, че неизпълнението на тези нормативно установени задължения на ответника са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с източването на процесното гориво. Няма как ответника да не е констатирал отчетено от сензорите движение на гориво през време на източването му, но той не предприел нищо. Твърди, че вредите които претърпял се изразяват в липсата на заложено имущество и невъзможност да се удовлетвори като привилегирован кредитор чрез продажбата му и са в размер на пазарната стойност на същото.

Претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата 100000лв., частично от 2993107.06лв. /размер, увеличен с молба на л.587/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законна лихва от предявяване на иска, както и направените разноски по делото.

Ответникът е подал в срок отговор на исковата молба. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че нито по силата на закона, нито чрез надлежно възлагане от комепетентен орган с негово съгласие е задължен да опазва процесното гориво в резервоар R 301. Твърди, че няма разпоредба, която да го задължава в качеството на собственик на резервоара да пази и носи отговорност за съхранението на гориво, намиращо се в него, при условие, че то е собственост на трето лице и не е вложено в неговата вещ по силата на договореност. Постановлението за възлагане на недвижим имот №1155/28.02.2019г. по и.д.№422/18г. на ЧСИ В.М. поражда само и единствено вещни права, но с него не може и не се възлагат задължения за пазене на чужда вещ. Съдебния изпълнител не е предал за пазене горивото. Твърди също, че преди да закупи базата, както по отношение на процесното гориво в резервоар R 301, така и по отношение на това в други резервоари-R302, R111 и R112 е назначена денонощна и непрекъсната охрана, в т.ч. и по искане и на разноски на ищеца, която била осъществявана както през целия период 14.03.2019г.-05.04.2019г. /когато ищецът твърди, че е установил, че горивото липсва/, така и след този момент, поне до 31.05.2019г. Охраната била възложена от двама различни съдебни изпълнители на два различни и независими един от друг субекти. Предвид това, сочи, че не носи отговорност за твърдяното липсващо гориво.

Твърди, че не са налице и останалите елементи от фактическия състав на деликта, наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното поведение и твърдените вреди. Твърди, че не бил субект на задълженията по Наредба Н-1/22.01.2014г. и Наредба Н-7/19.09.2016г., тъй като не бил лицензиран складодържател, поради което не е длъжен да поддържа цитираната система. Сочи, че системата, монтирана в процесната база от предишния собственик не функционира, като след въвода във владение било констатирано, че някой е увредил контролното табло. Претендира отхвърляне на иска.

Предявява насрещен осъдителен иск срещу ищеца за сумата 141191.54лв., частично от 860471.54лв., представляваща общ размер на обезщетение за лишаване от ползване на собствените му резервоари R301, R302, R111 и R112 за периода 08.03.2019г.-31.01.2020г., като частично претендираната сума е за периода 08.03.2019г.-30.04.2019г.

Претендира и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.

Твърди, че по силата на постановление за възлагане на недвижим имот №1155/28.02.2019г. по изп.д.№422/2018г. по описа на

ЧСИ В.М., влязло в сила на 08.03.2019г., е собственик на резервоари за гориво R301, R302, R 111 и R 112, находящи се в производствена база в гр.Русе, бул. „Тутракан“№100, бивша собственост на „Полисан“ АД. На 27.04.2018г. „ОББ“ АД пристъпило към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на горивата, намиращи се в резервоарите, което не е приключило и особения залог, обременяващ резервоарите продължава да е вписан. С писмо от 22.03.2019г. банката ги уведомила за висящото изпълнение, признала, че същото пречи на нормалното ползване на имоти и моли за разбиране, с уверение, че в скоро време изпълнението ще бъде преустановено, за да могат ползват резервоарите, ангажимент, който не е изпълнен и към момента. В резултат на поведението на ответника са лишени от възможността да ползват резервоарите по предназначение-за съхранение на собствени горива, респ.-за отдаване под наем, поради което търпят загуби, изразяващи се в пропуснати ползи. Многократно канили ответника да освободи резервоарите, да преустанови изпълнението по реда на ЗОЗ или да им заплаща наем за ползването, но не било предприето нито едно от тези действия. Увреждането от страна на ответника се изразява в ползите, от които са лишени за времето, през което не могат да ползват процесните резервоари и се определя като прихода, който биха получили, ако можеха да ги отдадат под наем. Поведението му е неправомерно, тъй като с действията си е блокирал ползването на чужди вещи, без да има право и без тяхно съгласие.

Твърденията на ответника за липса на заложено в негова полза гориво, за премахване на пломби не променя горното и е неотносимо, тъй като пречката да ползват собствените си резервоари не са пломбите, а вписания особен залог и пристъпване към изпълнение по него. Докато това изпълнение не бъде приключено, не може да ползва резервоарите нито лично, нито от трето лице с тяхно позволение, защото рискува изпълнението да се насочи към вложени в тях горива, за удовлетворяване вземането на банката към „Полисан“ АД. Твърденията в първоначалната искова молба за опит на ЧСИ М.М. да премахне пломби, поставени от нея и позоваването на протокол от 28.06.2018г. счита неотносими към спора. Не е уведомен за това действие на ЧСИ и не е бил надлежно представляван, тъй като посоченото в протокола лице Ц. Ц. не е техен служител, бил е техен пълномощник по повод само въвода във владение на имота, с приключването на който пълномощията му са изчерпани.

Заявява, че общо претенцията му касае периода 08.03.2019г.-31.01.2020г., като обезщетението което ответната банка дължи за лишаването от ползване на процесните резервоари, е в размер на пазарния месечен наем за ползване на резервоари като процесните, както следва: за резервоар R301-35000лв., за R302-35000лв., за R111-4960лв, за R112-4960лв., или общо 79920лв. на месец за всички резервоари. Частичната претенция от 141191.54лв. се формира от обезщетението за периода 08.03.2019г.-31.03.2019г.-61271.54лв. и това за м.април 2019г.-79920лв. Претендира съдът да осъди ответната банка „ОББ“ АД да му заплати сумата 141191.54лв.-обезщетение за лишаване от ползване на процесните четири броя резервоари за периода 08.03.2019г.-31.04.2019г., частично предявен от общо 860471.54лв., дължимо за периода 08.03.2019г.-31.01.2020г., ведно със законна лихва от подаване на насрещния иск до окончателното изплащане, както и разноските.

Ищецът по първоначалния иск, ответник по насрещния „ОББ“ АД е подал допълнителна искова молба и отговор на насрещния иск. Поддържа твърдението, че заложеното в негова полза гориво било в държане на ответника, поради което той носи отговорност за своите действия и бездействия, още повече, че то било прието от него без възражения. Счита възражението за назначена охрана за неоснователно, не спори, че ответника търпи ограничения в имота си и не може в пълнота да упражнява правата си. Оспорва основателността на насрещния иск. Оспорва твърдението, че резервоари R111 и R112 са ползвани от банката, т.к. те са били празни и експлоатацията им не е препятствана. Оспорва твърдението, че пречка за ползването на резервоарите не били пломбите, положени от съдебните изпълнители и Агенция Митници, а наличието на вписан особен залог. Исканията на ищеца за предприемане на действия по заличаване на особения залог са в разрез със законните интереси на банката, с оглед евентуално упражняване на правата на заложен кредитор по повод установените липси съгласно чл.10, ал.1, т.3 вр. чл.16, ал.3 от ЗОЗ. Поканите от ищеца за сключване договор за наем са необосновани. В качеството на привилегирован взискател по изп.д.№677/18г. на ЧСИ М.М., банката поискала от последната да свали пломбите от процесните резервоари, а ищеца не го допуснал до базата. На следващо място, твърди, че заложеното имущество в нито един момент не е предавано на заложния кредитор, поради което и банката не би могла да сключи договор за наем, дори и в резервоарите да било налично гориво.