Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 559 от 21.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 443/2022
Вид
Решение № 559
Подписан
21.04.2022
В сила
10.06.2022
Състав
Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. София, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20221000500443 по описа за 2022 година

Разгледа в съдебно заседание на 21.03.22г. /с участието на секретаря Колева/ въззивно гражданско дело № 443/22г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. /и с решение от 10.01.22. – постановено в хипотезата на чл. 247 от ГПК/ по г.д. № 8163/20г. е уважен /частично – до размера на сумата 20 000 лева/ иск с правно основание чл. 432 от КЗ на Н. Н. против ЗК „Лев инс“ АД.

Решението на СГС се обжалва от Н. Н. /в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до 40 000 лева/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и пред САС/:

Жалбата е частично неоснователна:

Първоинстанционният съдия е изложил /в контекста на правилата по чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД/ конкретни съображения /мотиви/ и настоящият съдебен състав препраща частично /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС. В допълнение:

Събраните по делото /пред първоинстанционния съд/ доказателства – писмени, гласни и експертни /преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 09.03.20г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото – ищецът е претърпял физически увреждания – травми /като следствие от това: физически болки и психически страдания - неимуществени вреди/. Конкретните /вид и естество/ на процесните /претърпените от Н. Н./ физически увреждания са установени подробно /надлежно/ от приетите /в рамките на първоинстанционното производство/ писмени доказателства /медицински документи/, медицинска експертиза и гласни доказателства. Конкретните /вид и естество/ на претърпените от ищеца психически неудобства и страдания /следствие от причинените на Н. Н. физически травми/ са установени подробно /надлежно/ с гласни доказателства /събрани в производството пред СГС/. В същата връзка /досежно последното обстоятелство/: наличието на психическа травма следва /дори и да не е установена конкретно в процеса/ да се презумира /физическата болка, следствие от физическа травма - винаги причинява психическо страдание/. Произшествието е причинено от А.

1

Х.. Всички обстоятелства /част от състава на чл. 432 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинноследствената връзка между деянието и резултата, вината на А. Х. и наличието на застрахователно правоотношение /по договор за з-ка „ГО“ между А. Х. и ЗК „Лев инс“ АД/ вече /в това число и в хипотезата на чл. 300 от ГПК – с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд/ са установени /в рамките на производството пред СГС/. Същите обстоятелства не се явяват и спорни между страните /към момента; на този етап от производството/.

Досежно възраженията на ответника /заявени в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/:

От една страна /досежно първото възражение на дружеството/:

Липсват надлежни и конкретни доказателства /в тази насока са констатациите на приетата от СГС техническа експертиза/ ищецът да е допринесъл /с действията или бездействията си – при управление на МПС-во/ за настъпването на ПТП-е /напротив: според вещото лице – пострадалият е управлявал автомобила си в съответствие с правилата на ЗДвП и то при ограничена видимост – поради спрели автомобили и чакащи пешеходци в района на инцидента, а към момента, когато Н. Н. е имал обективна възможност да забележи приближаващата опасност – вече не е имал време да реагира/.

От друга страна /досежно второто възражение на дружеството/:

Действително: вещите лица /от медицинската и от техническата експертиза; в това число и обясненията на експертите от съдебните заседания/ не формулират пряк извод относно наличието /или липсата/ на поставен предпазен колан от страна на пострадалия. Констатациите /преценени в съвкупност/ на експертите обаче /досежно вида и естеството на получените физически травми и досежно механизма за настъпването им, а именно – от удари в части от автомобилното купе/ обосновават /макар и косвено/ извода, че - ищецът е бил без поставен обезопасителен колан в момента на ПТП-е. Това обстоятелство /заедно със следващите съображения, изложени в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД/ също предполага редуциране /при условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ на заявеното обезщетение /но до размера на сумата 30 000 лева/.

Досежно размера на иска:

Събраните по делото доказателства /писмени – медицински документи, гласни и основно в тази насока – експертни/ установяват конкретно и подробно /надлежно/: вида и естеството на получените /претърпените/ от Н. Н. /вследствие на ПТП-е/ физически травми /увреждания/; продължителността на възстановителния /лечебния/ процес; настоящото здравословно състояние на пострадалия, перспективата за възстановяването /лечението/ му.

Всички тези /изброени/ обстоятелства /преценени в контекста и на възрастта на Н. Н./ обосновават определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в размер на сумата 30 000 лева /т.е. с настоящото решение в полза на ищеца следва да бъде до-присъдена сума в размер на още 10 000 лева – допълнително към вече присъдените от СГС 20 000 лева/.

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – изменено частично.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски следва /при условията на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК/ да бъде – преразпределена /за производствата пред двете съдебни инстанции/.

Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно /заявеният от ищеца адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба №1; поради това претендираната сума следва да бъде редуцирана до размера на 1 130 лева и присъдена – съразмерно на уважените искове/.

Доказателства за сторени от ответника /в рамките на производството пред САС/ съдебни разноски – липсват.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. /и решение от 10.01.22. – постановено в хипотезата на чл. 247 от ГПК/ по г.д. № 8163/20г. в частта, с която искът по чл. 432 2 от КЗ за неимуществени вреди на Н. А. Н. против ЗК „Лев инс“ АД е отхвърлен за разликата на 20 000 лева до 30 000 лева и в частта, с която Н. А. Н. е осъден да плати на ЗК „Лев инс“ АД съдебни разноски над 200 лева.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на Н. А. Н. ЕГН ********** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лева към присъдените от СГС 20 000 лева /на основание чл. 432 от КЗ/; заедно със законната лихва върху тази сума за периода от 27.07.20г. до цялостното й изплащане и 565 лева – съдебни разноски /за производството пред САС; съразмерно на уважените искове; при приложение на правилото по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД да плати на адв. Я. Д. допълнителен адвокатски хонорар /по чл. 38 от ЗА/ в размер на още 565 лева /за производството пред СГС/; да плати по сметка на СГС допълнителна държавна такса в размер на още 400 лева и допълнителни съдебни разноски в размер на още 100 лева .

ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-13 състав от 03.08.21г. /и решение от 10.01.22. – постановено в хипотезата на чл. 247 от ГПК/ по г.д. № 8163/20г. - в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3