Решение № 11 от 09.01.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. гр. Добрич, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева в присъствието на прокурора М. Ат. Л. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500785 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.

№17476/06.10.2023 г. на С. Ф. Д., ЕГН **********, от с.С.К., община В.д., обл. В., чрез упълномощения адвокат, срещу решение №722/25.09.2023г. по гр.д.№1249/2023г. на Добричкия районен съд, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане промяна на личното, бащиното и фамилното му име от С. Ф. Д. на С.Ф.Д..

Според посоченото в жалбата решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и неправилно, процесуалния закон.

Въззивникът се аргументира с доводи по същество на спора-установено било наличието на важни обстоятелства по смисъла на чл.19 от Закона за гражданската регистрация, при данните, че е роден през ***г. с имената С.Ф.Д., че под натиск на своите близки ги променил през 2022г. Не предприел действия за смяна на документите си за самоличност,дъщеря му била записана с презимето С.. Промяната на имената му създавала само пречки и неудобства.

Иска отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което молбата му за допускане на промяна на имената да бъде уважена.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

1

Конституираната в производството Община В. не е изразила становище по жалбата.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по подадена от С. Ф. Д. молба по чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация да бъде допусната промяна на собственото, бащиното и фамилното му име, като занапред същият да се именува С.Ф.Д..

Посочено е, че при раждането си молителят получил имената С.Ф.Д. които носил до 2022 година. Тогава против неговото желание и под натиск на родители и роднини, променил имената си на С. Ф. Д.. Съпругата му също подала молба за смяна на имената си, тъй като искали да носят имена с еднакво звучене,очаквали първото си дете.Молителят считал,че детето следва да носи еднакви имена, а не български и турски такива.Впоследствие неговата съпруга се отказала от решението да промени имената си. Въпреки наличието на съдебно решение за промяна на имената, молителят не сменил личната си карта, в която бил записан със старите имена. Извършената смяна на имената му създавала неудобство, не можел да свикне с българските си имена. Според него разликата в имената,с които е записан, и тези, с които е известен, му създавала проблеми в работата и в обществото.

Видно от представеното в първоинстанционното производство копие от дубликат на Удостоверение за раждане №7-239 от 19.04.2010 г. на община В., издаден въз основа на акт за раждане №I-427/18.04.***г. на община В. молителят е роден на 14.04.***г. и при раждането е записан като С.Ф.Д.. Съгласно този документ молителят произхожда от родители С.М.А. (майка) и Ф.Д.А. (баща). По делото е приложен и заверен препис от Решение №144/15.09.2022 г. по гр.д. №344/2022 г. на Районен съд Д., влязло в сила на 15.09.2022 г. От съдебното решение се установява,че е допусната промяна на имената на молителя от С.Ф.Д. на С. Ф. Д..

Разпитана по делото като свидетел е С.Б.А- –без родство с молителя.

Свидетелката е посочила, че той не успял да приеме промяната на имената си, не можел да свикне с тях. С български имена намирането на работа в Германия било по-лесно, но сега нещата се променили и нямало значение какви имена носи лицето. Детето му било записано с турските си презиме и фамилия, цялото му семейство били с турски имена.

Съвкупният анализ на писмените и гласни доказателства не дава основание за извод, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от Закона за гражданската регистрация за промяна имената на молителя.

2

Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Правото на име е субективно, лично, неотчуждимо и неотменимо право от категорията на естествените права.Промяната на името е регламентирана като потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания и се упражнява по предвидения в ГПК ред (така и Решение № 256 от 29.04.2004 г. по гр.дело № 513/2003 г. на ВКС, ІІ г.о.) Такава се допуска ако името е позорящо или ако важни обстоятелства налагат това. В закона не се съдържа отговор на това кои обстоятелства са важни. В съдебната практика се приема, че „важни” по смисъла на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация са тези лични и обществени обстоятелства, които биха направили името лично или обществено неудобно и/или неподходящо. В конкретния случай това не е налице-имената на молителя не са нито оскърбителни, нито позорящи. Създалото се за него неудобство след тяхната промяна се дължи единствено на неговото поведение, тъй като същата е извършена по негово искане.

Молителят е бил на двадесет и пет години, когато сам е решил да промени имената си от С.Ф.Д. на С. Ф. Д..Нещо повече- в молбата за допускане тяхната промяна, въз основа на която е образувано производството по гр.д. №344/2022 г. на РС Д., той е посочил че от малък харесва името С., с което име искал да се обръщат към него, а също и че винаги е искал да носи български имена, понеже бил роден в България.Молителят твърди, че тогава е действал поради натиск от родители и роднини. Според съда тези твърдения по отношение на един пълнолетен, двадесет и пет годишен мъж сочат, че същият е податлив на външно давление, което да го доведе до нова молба за промяна на имената му, което е недопустимо.

Не такава е целта на закона.

Недоказано по делото остана твърдението че българските имена на молителя му създават затруднения в личния живот и обществото, както и че му причиняват дискомфорт.

Изнесените от свидетелката С.Б.А- твърдения за наличие на такива трудности не са подкрепени по никакъв начин. По делото не се установи дали това са лично констатирани от нея обстоятелства, или пресъздават това, което и е разказвано. Следва да се отбележи още, че Германия, където молителят живее и работи, е държава, в която живеят и работят лица с различен етнически произход и различно гражданство, като етническият произход и гражданството не винаги съвпадат. Като се има предвид това и при липсата на други убедителни доказателства, не може да се приеме твърдяното от молителя, че срещал затруднения и неразбиране при приемането му от обществото, именно поради българските си имена и тяхното несъответствие с неговия произход. Недоказано остана и твърдението му,че тези имена са му създали пречки за намиране на по-добра работа и че заради тях бил подлаган на ненужни проверки в чужбина.Също така следва да се отбележи,че имената на 3 молителя не съставляват никаква пречка за изповядваната от него мюсюлманска религия, нито че наличието на турски имена е задължителна предпоставка за нейното практикуване.

Имената са постоянно словесно обозначение на физическите лица. Те служат за тяхната идентификация и индивидуализация спрямо останалите физически лица и за установяване на правнолеревантните им семейни и родствени връзки. Поради това промяна на имената се допуска само по изключение и при наличието на действително важни обстоятелства.

Субективното желание на молителя така е известен сред да носи имената С.Ф.Д., поради това, че според него близките си хора и приятелите си, не представляват важни обстоятелства по смисъла на визираната правна норма. Колкото и да са хуманни тези съображения и да почиват на моралната преценка на ищеца, промяната на имена се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно- така и Решение № 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1164/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 936 от 15.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 536/2008 г., III г. о.

В случая не са налице важни обстоятелства, които да обосновават исканата промянаимената на С. не са осмиващи, позорящи или обществено неприемливи. Наред с това, касателно бащиното и фамилно име на молителя следва да се посочи още и, че такива, каквито са, те са формирани изцяло в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл.14 от Закона за гражданската регистрация, като липсва важна причина те да бъдат променени в отклонение на предвиденото в правната норма.

От изложеното следва, че молбата за допускане исканата промяна на имената на молителя е неоснователна. Така приетото от първоинстанционния съд е правилно и обжалваното решение, отхвърлящо неоснователната молба, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №722/25.09.2023г. по гр.д.№1249/2023г. на Добричкия районен съд.

Решението е окончателно на осн.чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5