Решение № 51 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20221110213334 по описа за 2022 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. П. Д. от гр. С срещу наказателно постановление (НП) №239/05.08.2022 г. на началника на 03 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи (РУ-СДВР), с което на основание чл.116, ал.2 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) е наложено административно наказание глоба в размер на 50 (петдесет лева) лв. за осъществено административно нарушение, с което е осъществен състава на чл.99 от ЗГР.

С жалбата се изразява несъгласие срещу наложената глоба, като се излага, че на адреса лицето не живее, а като управител на фирма „ВИТ 007“ ЕООД, ползва адреса като офис и извършва търговска дейност. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа жалбата си.

По същество излага, че това е офисът на фирма „ВИТ 007“, която се занимава със стаи под наем и работното време е 24 часа, постоянно, поради което нямало определено време, през което да затваря офиса.

За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание е се 1 явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество пледира да бъде оставено процесното НП в сила, жалбоподателят е присъствал по време на проверката и когато му е връчен акта, като не вписал възражения, ако това било фирмата следвало във възраженията да го посочи, актосъставителят в разпита си сочи, че е останал с впечатление, че това е жилище, а не фирмено помещение. Прилага писмени бележки, които поддържа и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР в минимален размер.

От съотносимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Съгласно справки от Агенция по вписванията, Търговски регистър се установява, че „ВИТ 007“ ЕООД е действащо със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Княз Борис I“ №129, чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателя Б. П. Д..

През лятото, м. юли 2022 г., свидетелят Й. посетил адрес: гр. София, ул.

„Княз Борис I“ №129, където установил жалбоподателя и други лица, като адресът бил обособен като жилище за живеене. Изискани били лични документи и доколкото адресната регистрация е упомената в личната карта, то на жалбоподателя е бил посочен друг адрес, а не този, на който бил установен.

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателят на 21.07.2022 г., за това, че на същата дата около 07:20 часа в гр. София на ул. „Княз Борис I“ №129 при полицейска проверка лицето не предоставя актуална адресна регистрация, което е с посочена правна квалификация чл.99 от ЗГР.

Съставеният АУАН на 21.07.2022 г. е от К. С. Й. ПИ при 09 РУ – СДВР.

Жалбоподателят не е посочил възражения при връчване на акта. Свидетелят Й. е съставил и докладна записка по случая.

Въз основа АУАН началникът на 03 РУ – СДВР, който е преназначен на тази длъжност и е изпълнявал същата към дата 05.08.2022 г., видно от удостоверение, издадено от началник отдел „Човешки ресурси“ - СДВР е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства: удостоверение, справки от търговски регистър при 2

Агенцията по вписванията, както и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Й., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие. Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите от предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. Като следва да се посочи, че докладната записка не се явява доказателствено средство по смисъла на НПК, към които норми препраща за неуредените случаи разпоредбата на чл.84 от ЗАНН.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок и от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление, като същата се явява и основателна, поради следното:

Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на законосъобразността на административно-наказателната процедура и във връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за съставянето им, намира следното:

Както акта, така и НП са съставени, съответно издадени от съответните компетентни длъжностни лица, за което е налице и съответно оправомощаване при спазване на изискванията за териториална и материална компетентност.

АУАН съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа задължителните реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Но съдът констатира служебно, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати многобройни и съществени процесуални нарушения.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението, 3 обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени. Следва описанието на нарушението да е съответно на неговата правна квалификация. Изхождайки от тези задължителни изисквания се установи, че в съставения на жалбоподателя АУАН е налице несъответствие между словесното описание на административното нарушение и посочената му правна квалификация. Разпоредбата на чл.99 от ЗГР, която се сочи като нарушена има шест хипотези разписани в отделните й алинеи, като не се сочи в акта, която от тях е нарушена. Като нормата на чл.99, ал.1 от ЗГР има следното съдържание: „Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.“ Но съдът не може да предполага, тъй като е недопустимо да се тълкува актосъставителя дали е имал предвид тази разпоредба за нарушена или някоя от останалите пет алинеи на нормата. Това е така, доколкото е описано като административно нарушение следното: „при полицейска проверка лицето не предоставя актуална адресна регистрация“, което не се припокрива с нито една от хипотезите, посочени в алинеите на чл.99 от ЗГР.

На следващо място този порок е пренесен и в издаденото НП. В същото като административно нарушение е описано, че „лицето пребивава на адреса без адресна регистрация повече от 30 дни“, а като правна квалификация отново се сочи разпоредбата на чл.99 от ЗГР, без да е посочена съответната алинея на същата като правно основание за осъществяване на възведено административно нарушение. Както и при съставянето на акта, така и при издаване на процесното НП нито една от хипотезите на чл.99 от ЗГР не се припокрива от описаното словесно, за първи път по начин, който се различава от това в акта, административно нарушение.

Предвид което в акта и НП не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени и не става ясно какво е конкретното нарушение, както и дали също може да се приеме, че съставлява такова по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

На следващо място и в хода на административнонаказателното производство е налице процесуално нарушение, което е съществено по смисъла на закона, тъй като води до нарушено право на защита на подведеното под административнонаказателна отговорност лице, а именно:

Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН: „Актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и 4 свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението“, а в тази на чл.40, ал.3 от ЗАНН е предвидено, че „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.“ Следва да се посочи, че тези императивни разпоредби на ЗАНН не са спазени при съставянето на акта, тъй като в същия се сочи един свидетел, за който не е отбелязано дали е очевидец или е присъствал само при съставянето на акта. В последния случай акта е следвало да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели.

Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, поради следното:

От събраните и кредитирани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства не се установи реализирането на нито едно от предвидените в разпоредбата на чл.99 от ЗГР административно нарушение.

На първо място се установи от разпита на свидетеля Й. единично посещение на адреса, на който е извършена полицейска проверка на жалбоподателя, а именно: гр. София на ул. „Княз Борис I“ №129. Не се установи, че в рамките на 30 дни жалбоподателя е пребивавал и живял на този адрес, което да е установено в хода на поне две извършени полицейски проверки с посочване на датите на същите. Не на последно място се установи, че адреса, който е бил посетен от полицията на 21.07.2022 г.: гр. София на ул. „Княз Борис I“ №129 е такъв посочен в търговския регистър като адрес на управление и седалище на юридическо лице, чийто управител и едноличен собственик на капитала е жалбоподателя Б. П. Д.: „ВИТ 007“ ЕООД. Поради което не се установи да е осъществено административно нарушение от подведеното под административнонаказателна отговорност лице.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН като незаконосъобразно, с произтичащите от това правни последици.

С оглед крайния изход на производството се следват разноски на жалбоподателя, но доколкото такива не се претендират до приключване на делото в първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към 5 която препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то и съдът не се произнася по същите.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №239/05.08.2022 г. на началника на 03 РУ-СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6