Решение № 250 от 01.12.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. С., 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михайлова Маринова

Членове:

Никола Г. Маринов

Мария Кр. Донева при участието на секретаря Илка Й. Илиева в присъствието на прокурора В. Д. Б. като разгледа докладваното от Мария Кр. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252200600649 по описа за 2025 година Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Г. Д. от АК-С., като защитник на подсъдимия С. К. М. и въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – С. срещу присъда № 7/27.06.2025г., постановена по НОХД № 154/2023г. по описа на Районен съд - К..

С атакуваната присъда подсъдимият С. К. М. е признат за виновен в това, че на 28.12.2021 г. в с. Г., общ. К., по ул. „С. В.“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер ...... в едногодишният срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 17-0261 000388/01.09.2017 г., издадено от Началник на РУ – гр. Е. при ОДМВР Я. (влязло в законна сила на 26.02.2021 г.) за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, във връзка чл. 54 от НК му е наложено наказание „една година“ лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „общ режим“ и глоба в размер на 500 лв.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 28.12.2021 г. в с. Г., общ. К. по ул. „С. В.“, в качеството си на водач при управление на МПС - лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.“ с регистрационен номер ......, противозаконно пречил на органи на властта – полицейски служители в участък „Г.“ в РУ - К. при ОДМВР- С. – командир на отделение И.К.Ц., пол. Г.И.Ц. и пол. Г.В.А., да изпълнят задълженията си по чл. 30, ал. 1, 1 т. 5 от Закона за МВР (осъществяване на проверки за спазване правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортни произшествия), като нарушил задълженията си по чл.

170, ал. 4 от ЗДвП (контролираните лица съдействат и осигуряват безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия) - не оказал съдействие на контролиращ орган, а именно при своевременно подаване на ясен сигнал със стоп – палка по МВР образец за спиране за извършване на проверка от органите за контрол, е осуетил извършването на проверката, като не спрял и чрез активно бягство, отказвайки да изпълни нарежданията на полицейските органи, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението в извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП във вр. с чл.305, ал.6 във вр. с чл. 301, ал. 4 НПК са му наложени административни наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба от 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража по настоящото производство, по реда на НПК и по реда на ЗМВР, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ или „задържане под стража“.

Подсъдимият е осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 149,73 лв. в полза на ОДМВР С., както и направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 78,90 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К..

Във въззивната жалба и допълнението към нея се поддържа, че наказателното преследване за деянието по чл. 343в, ал.2 НК е погасено по давност. Сочи се, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на подсъдимия, е извършено през 2015г., а наказателното постановление е издадено на 01.09.2017г., т.е. след изтичане на две години от установяване на нарушението и съставяне на АУАН, като районният съд не е обсъдил това обстоятелство. Съгласно чл. 34, ал.1 ЗАНН наказателното постановление се издава в шестмесечен срок от съставянето на акта. Излага аргументи, че административното производство би следвало да бъде прекратено през 2019г., а деянието, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия е извършено на 28.12.2021г., т.е. две години след изтичане на абсолютната давност. Излага аргументи за приложението на чл.

81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.4 от НК по отношение на извършеното административно нарушение по силата на препращането на чл. 11 ЗАНН към давностните срокове по НК. За да е съставомерно деянието по чл. 343в, ал.1 НК според жалбоподателя деецът следва да управлява МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право, след като е бил наказан по административен ред, а в настоящия случай издаденото НП е нищожно.

Поддържа, че районният съд неправилно се е позовал на ТР № 1/07.06.2017г.

2 по тълк. дело № 1/2016г. и излага аргументи за липата на субективната страна от състава на престъплението, тъй като не е осъзнат едногодишният срок от налагането на административното наказание. Моли съда да отмени присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2 НК и да постанови нова, с която да го оправдае. Алтернативно, счита наложеното наказание за явно несправедливо, несъответстващо на обществената опасност на деянието и на дееца и моли да бъде намалено.

В протеста на прокуратурата и допълнението към него се поддържа, че в хода на производството са събрани достатъчно доказателства за признаване на подсъдимия за виновен за извършено деяние по чл. 270, ал.1 НК. Сочи се, че районният съд не е обсъдил показанията на свидетелите, че след подадения от свид. Ц. сигнал със „стоп“ палка подсъдимият е намалил скоростта, доближил се е до полицейския служител, който е помисли, че подсъдимият ще спре, при което подсъдимият е завъртял волана на автомобила и го е насочил към свидетеля, ускорявайки скоростта. Свид. Ц. отскочил настрани, за да не бъде блъснат от подсъдимия, който избягал с автомобила. В протеста се поддържа, че при тези действия районният съд неправилно е приел, че са засегнати единствено обществените отношения, свързани с регулирането на транспорта.

Моли съдът да отмени присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 270, ал.1 НК и да постанови нова осъдителна присъда.

Представителят на обвинението в съдебно заседание поддържа протеста и изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че от обективна и субективна страна е осъществен съставът на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК, като районният съд правилно е установил фактите и обстоятелствата по делото и въз основа на тях е извел своите правни изводи.

Сочи, че не е изтекла погасителната давност за търсене на наказателна отговорност на подсъдимия, доколкото аргументите на защитата касая административно наказателното производство, а не настоящото. Моли съда да потвърди присъдата в тази част като правилна и законосъобразна.

Що се отнася до оправдателната присъда, счита, че при правилно изградена фактология първоинстанционният съд неправилно е направил извод за несъставомерност на извършеното деяние по чл. 270, ал. 1 НК.

Подсъдимият освен че не е спрял на подадения сигнал със стоп-палка, но е насочил автомобила си към полицейския служител, като по този начин е възпрепятствал осъществяването на неговите правомощия, което е престъпление, а не само административно нарушение. Моли съда да отмени присъдата в тази част и да постанови нова осъдителна такава, като наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в срок от шест месеца след редукцията, като на основание чл. 23 НК се определи общо наказание от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа, че е налице 3 института на погасителната давност, тъй като административното нарушение е извършено през 2015г., а наказателното постановление през 2017г., т.е. извън 6-месечния срок по чл. 34 от ЗАНН. В случая е налице един нищожен акт, въз основа на който е недопустимо да е налице съставомерност по чл. 343в НК.

Поддържа, че не е налице пряк умисъл. Моли съда да отмени присъдата в осъдителната й част и да постанови нова оправдателна такава, алтернативно, наложеното наказание да бъде намалено. По отношение на присъдата в оправдателната й част, моли присъдата да бъде потвърдена.

Въззивната инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивнaта жалба и в протеста, като взе предвид наведените съображения и изявленията на страните, направени в с.з., като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 от НПК, намери че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен.

От фактическа страна:

Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по обвинителен акт срещу подс. М. за престъпления по чл. 343в, ал. 2 НК и по чл.

270, ал.1 НК. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК – страните са дали съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съдът с определение е одобрил изразеното съгласие на страните да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, като по реда на чл. 283 от НПК ги е прочел и приложил по делото.

Подсъдимият е неправоспособен водач. Същият не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).

На 28.12.2021 г., около 18, 00 часа в с. Г., общ. К., на ул. „С. В.” автопатрул на РУ - К. в състав св. Г.В.А., св. И.К.Ц. и св. Г.И.Ц. опитал да спре за проверка лек автомобил марка „Ф.“ модел „Г.” с регистрационен номер ......, управляван от неправоспособния водач С. К. М.. В автомобила пътували още Х.Л. и жените на Л. и М.. Автомобилът бил собственост на подсъдимия М..

Полицейските служители в участък „Г.“ в РУ - К. при ОДМВР - С. изпълнявали задълженията си по чл. 30, ал. 1, т. 5 от Закона за МВР /осъществяване на проверки за спазване правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия/. Служителите на МВР забелязали лекия автомобил още докато бил паркиран пред магазин ЕТ „Б.“ и видели, че на шофьорското място се качва подсъдимият С. М.. Подсъдимият М. нарушил задълженията си по чл.

170, ал. 4 от ЗДвП /контролираните лица съдействат и осигуряват безпрепятствен достъп на представителите на службите за контрол до 4 обектите за контрол при осъществяване на техните правомощия/, не оказал съдействие на контролиращия орган, а именно при своевременно подаване на сигнал със стоп-палка по МВР образец за спиране за извършване на проверка от органите за контрол (свидетелят И. Ц., който взел палката от патрулната кола, пресякъл улицата, за да излезе пред автомобила и му подал сигнал да спре), не спрял. Полицейските служители не предприели действия по неговото преследване. При извършената в информационната система проверка за редовност на документите служителите на РУ - К. установили, че водачът М. е неправоспособен.

За констатираното бил издаден Акт за установяване на административно нарушение серия АД № 110901/ 05.01.2022г. С мотивирана резолюция № 22 0287-М000003 от 17.02.2022г. административнонаказателното производство по този акт е прекратено.

При извършената проверка в Сектор „КАТ” при ОД на МВР - С. е установено, че обв. М. е наказван по административен ред с наказателно постановление №17-0261-000388/01.09.2017г., издадено от Началник РУ - гр.