Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11572 от 16.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14728/2024
Вид
Решение № 11572
Подписан
16.06.2025
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.71 · Наредба за трудоустрояване
  • чл.73 · Наредба за трудоустрояване

РЕШЕНИЕ

№ 11572 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110114728 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А. А.- Изпълнителен директор и И. Е.-Председател на Управителния съвет срещу Н. Б. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С......., общ. Столична, обл. София (столица).с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми в размер на 1 413,50 лева (хиляда четиристотин и тринадесет лева и 50 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С......., аб.№***** за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 143,36 лева (сто четиридесет и три лева и 36 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 04.07.2023 г., 59,66лева (петдесет и девет лева и 66 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 12,42 лева (дванадесет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 04.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 41171/2023г.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицата са клиенти на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на 1 ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове. Претендира разноски

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника с който взема становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа че стойността на доставената топлинна енергия надвишава предвидените в тарифите на КЕВР стойности. Оспорва начина на разпределение на количеството топлинна енрегия за общи части. Сочи че сумите са неправомерно начислявани.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на облигационната връзка.

Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител на доставената топлинна енергия.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

2

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Ето защо установяването на качеството на потребител на ответника зависи от две групи факти, установяването на сключен договор за доставка на топлинна енергия и/или от установяването на обстоятелството, че той е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот.

По делото е представено заявление-декларация, подадено от Н. Б. Н., до ищеца с която се иска откриване на партида на негово име.

Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.

По делото е представен и нотариален акт от 30.03.2012г. по силата на който Н. Б. Н. заедно с Б. Б. Н. придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот.

Ето защо съдът намира, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявените искове, а именно налице е облигационна връзка между страните.

По отношение на количеството доставена топлинна енергия и нейната стойност.

По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че Сградата на адрес .......... е с непрекъснато топлоснабдяване през период 05.2020г. - 04.2022г. "Т. С." ЕАД ежемесечно е извършвала отчети на общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал метрологичен контрол, отчислявани са технологични разходи за сметка на ищеца съгласно действаща методика. Дяловото разпределение, извършено от фирма „Д. Е." ООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Изравнителната сума за процесния период: +875.21лв. (за доплащане).

Общата сума за топлинна енергия, начислена от "Т. С." ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 637.78лв., от която 446.12лв. за отопление на имот и сградна инсталация общо и 191.66лв. за битово горещо водоснабдяване. Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота на Н. Б. Н., аб.***** са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за 3 топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период.

От представеното по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца.

Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен по отношение на този ответник.

По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.