Протокол № 1311 от 09.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1311 гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Елена Пенова

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20245220102230 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът А. А. С., редовно призован чрез процесуалния си представител, се явява лично и с адвокат П. Г., редовно упълномощена, с приложено по делото пълномощно.

Ответницата А. Г. Т. не се явява, редовно призована чрез назначения й от съда особен представител. За нея се явява адвокат Ц. Х. – назначена за особен представител на ответницата.

В залата се явява И.Б.К. – доведен от ищеца свидетел.

Същият беше изведен от съдебната зала.

АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото .

АДВ. Х.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуална пречка по хода на делото, доколкото страните са редовно призовани за днешното съдебно заседание, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото от фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам подадената искова молба. Представям и моля да 1 приемете по делото експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ –Пазарджик АД, гр. Пазарджик с № 92392/04.07.2024 г., което е новъзникнало обстоятелство по делото по смисъла на разпоредбата на чл. 147, т. 2 от ГПК, с препис за ответната страна. Ответницата със сигурност я няма в селото. Данните от призоваването й са, че се намира в Германия. Водя допуснатия свидетел, а именно: И.Б.К..

АДВ. Х.: Оспорвам иска като неоснователен. Да се приемат доказателствата към исковата молба. Поддържам писмения отговор. По днес представеното експертно решение считам, че тук спорът е относно това дали ответницата е изпълнявала поетите задължения по договор за гледане и издръжка, а не здравословното състояние на ищеца - още повече в решението пише без чужда помощ, което означава, че няма нужда от чужда помощ, пише, че работи също така. Това решение не е относимо към делото. То не доказва предмета на спора. Нямам искания по доказателствата.

АДВ. Г.: Относимо е това решение доколкото отразява обемът на необходимите грижи за ищеца.

Съдът, на основание чл. 146 от ГПК, докладва делото, съгласно мотивирания проект за доклад, обективиран в постановеното по делото Определение № 1797/06.06.2025 г.

АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада.

АДВ. Х.: Нямам възражения по доклада. Допусната е техническа грешка в изписването на ищец и ответник в доклада – на стр. 2-ра, трети абзац – 8-ми ред считам, че следва да е „ищецът не е посочил причини за това“ а не „ответникът“, както е посочено. По-надолу – след датата 22.08.1969 г. вместо „ищцата следвало да изпълнява“ да се чете „ответницата следвало да изпълнява“.

Съдът, с оглед становището на страните, намира, че следва да обяви за окончателен изготвения проект за доклад по делото, като нанесе в него корекции, доколкото действително на стр. 2, абзац 3-ти, изр. 3-то е допусната техническа грешка като в края на изречението вместо „ответникът не е посочил причини за това“ следва да се чете „ищецът не е посочил причини за това“. Съответно в същия абзац в изречение 6-то следва да се чете „Ответницата следвало да изпълнява задължението си за един сравнително дълъг период от време“ вместо „Ищцата следвало да изпълнява задължението 2 си за един сравнително дълъг период от време“.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА изготвения проект за доклад, обективиран в Определение № 1797/06.06.2025 г., за окончателен по делото, с така посочените корекции, а именно: на стр. 2-ра, абзац 3-ти, изречение 3-то да се чете: “Сочи, че исковата молба е предявена един месец след като ответницата е била напуснала дома на ищеца, като ищецът не е посочил причините за това“, както и на стр. 2-ра, абзац 3-ти, изр. 6-то следва да се чете „Посочва, че доколкото ищецът е роден на 22.08.196 9 г. се е предполагало, че краят на живота нямало да настъпи скоро, поради което ответницата е следвало да изпълнява задълженията си за един по-дълъг период от време“.

АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания на този етап.

АДВ. Х.: Аз съм особен представител и няма как да соча доказателства.

Съдът констатира, че с постановеното по делото Определение № 1797/06.06.2025 г. се е произнесъл по доказателствените искания на страните, като е допуснал писмените такива представени от ищеца, както и разпит на един свидетел на ищеца при режим на довеждане. Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за неговото ревизиране. Следва да се приемат като писмени доказателства по делото представените с исковата молба преписи от писмени документи, както и днес представеното експертно решение от 04.07.2024 г. издадено от ТЕЛК към МБАЛ –Пазарджик АД, доколкото съдът намира, че същото е допустимо, доколкото е нововъзникнало обстоятелство по смисъла на разпоредбата на чл. 147, т. 2 от ГПК, както и относимо към предмета на делото, доколкото отразява здравословното състояние на ищеца.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, както и днес представеното експертно решение № 92392/04.07.2024 г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ – Пазарджик АД, гр. Пазарджик.

ПРИСТЪПВА СЕ към разпит на допуснатите по делото свидетели на 3 ищеца.

В залата се явява лицето И.Б.К..

Снема самоличността на свидетеля, както следва:

И.Б.К.: На ..., от с. Виноградец, общ. Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без дела и родство със страните.

СВИДЕТЕЛЯТ: Желая да свидетелствам.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обеща да каже истината.

СВИДЕТЕЛЯТ И. К.: Познавам А. С. и А. Т.. С А. живеем в съседство в с. Виноградец - съседи сме и го познавам през целия ми живот.

Той е връстник на моите родители. А. Т. я познавам от тогава, когато дойде да живее у А.. Тя живя у А. до началото на миналата година. Оттогава не съм я виждал. В малките населени места всичко се знае и от съседи съм чул, че е заминала в държава в Западна Европа – в Германия. През периода в който те живееха заедно, А. не работеше никъде, не е имала странични доходи. А. работеше и получаваше пенсия по здравословни причини и доколкото знам това са им били доходите при съвместното им съжителство. Доходите са били от страна на А.. Сега А. живее сам и никой не се грижи за него. Преди окончателното й напускане на това домакинство имаше периоди, в които тя живееше при майка си по 2-3 седмици, след това се връщаше. Ходеше у майка си, за да не живее при А.. Доходите в тяхното домакинство са били само от страна на А.. Често се е случвало във Виноградец в „Изипей“ , който е позициониран в хранителен магазин и има кафене до него, когато сме пили кафе с А., се е случвало той да влиза в „Изипей“ да плаща ток, вода, телевизия.

Не съм виждал А. да го е правила това или ако го е правила това са били пари на А.. Мога да кажа, когато съм бил у тях по различни поводи – чувал съм, че А. няма книжка, няма кола и заръчвал ми е да му купя лекарства от Пазарджик, от Септември – той ми дава парите за лекарства. Канили са ме на кафе да поостана в рамките на половин час и не съм присъствал в ситуации тя да е готвила, чистила. Случвало се е да поднА. кафе. Поне 7-8 години живя там А.. Тя има дете - момиче Н. и нея я изгледа А.. В момента Н. ще е на около 20 години. Тя – А., има и други деца, но те не са били с нея. А. живееше у тях на семейни начала – така мога да го кажа. А. има проблеми с краката и периодично се е случвало да влезе в болница. Аз съм ходил поне два пъти при 4 него в болница, когато е бил. Не съм я виждал А. там, когато той е бил хоспитализиран. Ходил съм му на свиждане. Виждал съм А. да й дава пари на А.. Стоим с него, пием кафе и когато няма клиенти, магазинерката на лаптопа извършва плащането на сметки. Виждал съм да дава пари А. на А. да отиде да плати сметките. На него му е трудно ставането. Доколкото знам, А. е имала връзка с мъж, през социалните мрежи са се запознали. Причината да напусне А., доколкото знам - от жените в селото - била избягала с друг мъж. Не съм бил свидетел на някакви недоразумения между тях. Той много добре се е държал с нея, не я е нагрубявал, не й е посягал. Тя не е работила, откакто се настани при А. и заживя с него. По цял ден беше на центъра, в парка, с кафето и цигарата – така й минаваха дните. Нейните родители са дошли да живеят във Виноградец, като преселници отнякъде. А. си живееше във Виноградец. Майка й живее в ромската махала на Виноградец, баща й почина преди доста години. Само мога да гадая защо й е прехвърлил жилището срещу гледане и издръжка. Предполагам, че той е на определена възраст и го е направил, за да си подсигури старините. Когато тя вече системно го напусна, тогава разбрах за жилището. Не ми е казвал, предполагам го е било срам да каже. Тя го напусна и той с половин уста каза „направих грешка“.

АДВ. Г.: Нямам въпроси към свидетеля.

АДВ. Х.: Нямам въпроси към свидетеля.

Съдът освободи свидетеля и същия напусна съдебната зала.

АДВ. Х.: Имам въпрос към ищеца: от кога живеят заедно и кое е мотивирало ищеца в един по-късен момент от съвместното им съжителство да сключи този договор и прехвърли жилището си срещу гледане и издръжка?

АДВ. Г.: Не възразявам.

Съдът намира искането на адвокат Х. за даване на обяснения от страна на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК за допустимо и основателно, поради което следва да се допусне. Поради това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изслушване на ищеца по реда на чл. 176 от ГПК.

ИЩЕЦЪТ ПО РЕДА НА ЧЛ. 176 ОТ ГПК: От 2010 година заживяхме заедно с А., а през 2020 година прехвърлих къщата – тя все ми викаше, че 5 нищо няма, ако стане нещо с мен - ще остане на улицата. Казах, че ще й прехвърля къщата срещу гледане и издръжка. Отидохме при нотариус и направих договора. Направих го, за да е сигурна тя. Не бях благодарен, но какво да направя? Тогава беше ковид и така направих. Аз прекарах трудно Ковид. Направих го, без да мисля. Един-два дена, преди да настъпи Ковид говорихме да направим това нещо. То се говореше тогава за Ковид, тя ми викаше, че не била сигурна, ще остане на улицата и аз станах една сутрин и отидохме. Като семейство живяхме горе-долу, аз работих тогава.

АДВ.Г.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

АДВ. Х.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.

Съдът, с оглед липсата на доказателствени искания, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

АДВ. Г.: Уважаеми господин Председател, моля да постановите решение, с което уважите предявения от ищеца иск и да развалите, поради неизпълнение, сключения между ищеца и ответницата договор за гледане и издръжка за процесния недвижим имот. Моля да присъдите разноските, съгласно представен от мен списък на основание чл. 80 от ГПК, с препис от ответната страна. Представям и разписка за един от направените разходи за вписване на исковата молба. По иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД ищецът трябва да докаже, че той е сключил договора за издръжка и гледане, като не е длъжен да доказва, че ответникът не е изпълнил задълженията по него. От свидетелските показания на разпитания днес свидетел К. се оказва, че ответницата повече от една година не живее в едно домакинство с него, не полага грижи нито лично, нито чрез трето лице. Задължението за гледане и издръжка е алеаторен договор и изисква непрекъснато изпълнение от страна на длъжника.

Ако това изпълнение е непостоянно и непълно, то обосновава прекратяването и развалянето на този договор. С оглед здравословното състояние на ищеца и обстоятелството, че не живеят в едно домакинство, което не означава само да живеят в една къща, задължително води до извода за неизпълнение на поетия договор. Целта на алеаторните договори е да осигури един спокоен и нормален живот, като изпълнението на договора трябва да бъде ежедневно, 6 ежечасно и без прекъсване във времето. Неизпълнението на договора от страна на ответницата за известно време е достатъчно, за да се иска разваляне на договора, тъй като е равно на едно окончателно неизпълнение.