Решение № 297 от 25.08.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Гeоргиева

Иванка Шкодрова при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора М. Б. Д., Д. Анг. Д. и като разгледа докладваното от Румяна Илиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601215 по описа за 2024 година Производството е въззивно, по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по жалба на адв. Е. П., като повереник на частните обвинители М. Н. П., Е. Г. И. и Д. Н. П. срещу присъда по нохд № 5559/22 СГС. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимият Д. Б. И. е признат за виновен, в това че на 01.01.2022 г., в гр. София, умишлено умъртвил Н. К. П., като е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана и това се дължи на уплаха и смущение, поради което и на основание чл. 119, вр. члр. 115, вр. чл. 12, ал. 4 НК не го наказва, като го признава за невиновен и оправдава по обвинението за престъпление по чл. 115 НК. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явната й несправедливост. Счита, че не е налице неизбежна отбрана, нито превишаване на нейните предели от подсъдимия.

Подсъдимият е осъзнавал, че нанася с кухненски нож много на брой удари към жизненоважни места на човешко същество и то след като боят с пострадалия е приключил. Намира, че доказателствата по делото не са изследвани обективно, всестранно и пълно и не е разкрита обективната истина по делото.

Възраженията и доводите на повереника на частния обвинител не са обсъдени в задълбоченост, нарушено е и изискването на чл. 305, ал. 3 НПК. Обосновава довод за явна несправедливост на присъдата, с която не се налага наказание на виновен деец, извършил най-тежкото престъпление. Моли за отмяна на 1 присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 115 НК и му се наложи наказание над средния размер, предвиден в закона.

В допълнителни писмени изложения, депозирани по реда на чл. 320, ал.

4 НПК, счита, че не е налице непосредствено противоправно нападение от страна на жертвата, тъй като подсъдимият със собственото си поведение с псувни и закани е провокирал ответната реакция на пострадалия.

Подсъдимият е дърпал пострадалия към дома си и от тези му действия се разкрива възникналия в този момент умисъл за убийство. При нанасяне на първия удар с нож схватката е била преустановена и постр. П. е бил в статично положение. Подсъдимият насочва своите действия и спрямо близките на пострадалия след като последният паднал на земята. Позовава се на противоречия в заключенията на вещите лица по СППЕ, които се позовават на изнесени пред тях данни от подсъдимия, които не се подкрепят от доказателствата по делото и представляват негова защитна версия. Съдът схематично е приел, че подсъдимият е действал едновременно в състояние на неизбежна отбрана, уплаха и смущение и физиологичен афект, което е юридически невъзможно. Заявява искане за назначаване на комисионна /арбитражна/ СППЕ в състав от вещи лица, които не са участвали в изготвянето на приетите по делото експертизи. Моли за признаване на подсъдимия за виновен по първоначално предявеното му обвинение.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК жалба срещу присъдата е подал и адв. Н.

Д., като повереник на частната обвинитЕ. Д. К. М.. Счита, че обжалваната присъда е необоснована, постановена при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият Д. Б. И. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК и справедливо наказан.

В допълнителни писмени изложения изразява несъгласие с процесуалната дейност на съда, който не е оценил всички факти от значение по делото, довело до неправилното приложение на материалния закон.

Необосновано съдът не е приел, че хвърлена пиратка от малолетно дете на 01.01. не следва да се отчита за изключително и необичайно и повод за възникване на конфликт с тежки последици. Подсъдимият се е държал провокативно и агресивно, като е псувал, отправял закани към пострадалия и неговото семейство, дърпал пострадалия към дома си, в помещение, в което имало нож и брадва, с цел да го лиши от живот. Намира, че деянието е извършено в спокойно състояние, ударите деецът е нанасял хладнокръвно.

Изразява несъгласие със заключението по повторната КСППЕ, тъй като споделеното от подсъдимия пред експертите не е искрено и достоверно пресъздаване на събитията, а негова защитна версия. Свидетелите очевидци не са посочили нито един обективен признак, като индиция за състояние на афект. Изразява несъгласие с експертното становище, че увреденото зрение на подсъдимия допълнително е засилило чувството му на страх и объркване и е попречило на същия да се ориентира правилно в обстановката. Неоснователно 2 съдът е отхвърлил искане за назначаване на нова експертиза, която да се изготви от други вещи лица. Намира, че неправилно е приложен институтът на превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, тъй като подсъдимият се е намирал в дома си, в позната среда, където са били ножа и брадвата и именно към това място е издърпал пострадалия.

Нанесените удари не са хаотични, а хладнокръвни, цЕ.сочени в жизненоважни области на тялото. Счита, че поведението на подсъдимия трябва да бъде подведено под квалификацията на чл. 115 от НК. Моли за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на съдебен акт, с който подс. И. бъде признат за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 115 НК и му се наложи справедливо наказание.

Въззивното производство е инициирано и по жалба на адв. П. К., като служебен повереник на частните обвинители Х. К. П., Г. К. П., В. К. П., Г. К. Г. и А. К. М.. Счита обжалваната присъда за незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, при превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Извършената преквалификация на деянието е незаконосъобразна предвид многобройни доказателства в подкрепа на тезата за виновност и доказаност на повдигнатото с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 115 НК.

При условията на чл. 320, ал. 4 НПК обосновава довод за незаконосъобразност на присъдата, тъй като не е отчетен в нужната степен броя на ударите, тяхното местоположение в жизненоважните зони, замахванията с ножа и към св. Д. И. и св. Е. И., недопускане на хора в помещението, размахването на брадва и възпрепятстване оказването на първа помощ, което доказва целта да лиши от живот пострадалия Н. П.. Първата инстанция е подценила значението на показанията на преките свидетели Л. И., Е. И., Д. И.. Не е отчела, че подс. И. е виждал зоните на поражение, в които е нанасял ударите, при наличие на осветление е различавал силуети на човек и е осъзнавал това. Моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна такава, по обвинението, за което е бил предаден на съд.

В писмено възражение на подсъдимия, чрез служебния си защитник адв.

Б. Ц., се изразява несъгласие с позицията на частните обвинители Х. К. П., Г.

К. П., В. К. П., Г. К. Г. и А. К. М., чрез служебния им повереник адв. П. К., за неприложимост на института на неизбежна отбрана. Сочи, че подсъдимият не е инициирал нападението, нито пръв е употребил физическа сила, не се е снабдил предварително с ножа, а същият му е бил подаден от св. Л. И..

Подчертава, че допълнителната комплексна психиатрична и психологична експертиза на вещите лица К. и С. не установява данни за враждебност, негативизъм и агресия, като базисни характеристики на личността на подсъдимия. Намира, че нападението е противоправно, тъй като е поставило в опасност живота и здравето на подсъдимия, накърнени са негови права и интереси и не е било прекратено към момента на причиняване на вредите.

Поведението на подсъдимия е правомерно, тъй като целта му е била да 3 отблъсне нападението, като първоначално предприел неизбежна отбрана с ръце и след опитите на св. Д. И. и св. Е. Г. да издърпат пострадалия навън е поел инстинктивно внезапно подадения му от св. Л. И. нож, с който нанесъл защитни наранявания, в баланс срещу по-големия брой нападатели и нападението, ескалиращо по своя интензитет.

В писмено възражение на подсъдимия, чрез служебния си защитник адв.

Б. Ц., срещу жалба на адв. Е. П., като повереник на частните обвинители М. Н.

П., Е. Г. И. и Д. Н. П. се излага твърдение за нецЕ.сочено, панически и хаотично размахване на ножа, като е наранил смъртоносно пострадалия в шията и в гърдите. Позовава се на експертните заключения за изпадане на подсъдимия, след нападението, в такова психическо състояние, при което способността му да възприема и оценява правилно обстановката и да избира адекватно поведение, е била значително намалена. Намира, че само св. Е. Г. засвидетелства подсъдимият да е дърпал пострадалия към своя дом, липсват други подкрепящи доказателства, поради което не се съгласява за възникнал в този момент у подсъдимия умисъл за убийство. Преценява за невярно твърдението, че към момента на нанасяне на първия удар пострадалият бил в статично положение и схватката с подсъдимия била преустановена.

В писмено възражение на подсъдимия, чрез служебния си защитник адв.

Б. Ц., е изразено несъгласие и с доводите, развити в жалбата на адв. Н. Д., като повереник на частната обвинитЕ. Д. К. М.. Позовава се на липсата на доказателства подсъдимият да е инициирал конфликт и предварително да е имал за цел да лиши от живот пострадалия. Неоснователно е твърдението, че подсъдимият не е имал проблем със зрението, тъй като от предявения видео запис и заключението на експертите М. и И. се установява, че за да се придвижва и да заобикаля предмети му е необходимо насочване, а само при добро осветяване и значителен контраст между силуетите и заобикалящата околност, би могъл да различи силуети на хора в покой. От представените снимки и видеозапис е видно, че св. Л. И. ориентира подсъдимия за посоката, той е обърнат към нея, за да чува напътствията й, а докато той сам бута натоварена количка като тя го направлява с бяла палка, каквато използват слепите. Намира неоснователност на твърдението, че подсъдимият не е действал при уплаха и смущение и нанесените от него удари не са хаотични, като в тази насока се позовава на заключенията по тройната комплексна съдебно-медицинска експертиза, както и на експертните становища на вещите лица М. и И., така също и това на К. и С., установяващи, че към момента на деянието подсъдимият изпитвал силен страх, бил е в състояние на силна уплаха и смущение.

В съдебно заседание прокурорът счита, че констатациите на първостепенния съд почиват на обстоен анализ на доказателствата и не са допуснати съществени процесуални нарушения. Намира за правилно изяснено от фактическа страна, че пострадалият е предприел противоправно нападение, което се е проявило с нанасяне на удари върху подсъдимия, а моментът на прекратяване на нападението съвпада с нанасянето от подсъдимия на удар с 4 нож във врата на пострадалия. Счита за правилен извода, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като използваното от подсъдимия средство за защита не е било съразмерно на характера и опасността на нападението. Състоянието на уплаха и смущение, на което се дължи превишаването на неизбежната отбрана, правилно е основано с особеното психическо състояние на дееца. Пред въззивната инстанция вещите лица са аргументирали, че състоянието на подсъдимия ограничава в значителна степен възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в необходимите предели. Застъпва тезата, че при установените факти материалният закон е правилно приложен, поради което предлага присъдата да бъде потвърдена.

Частните обвинители Д. П., Е. И. и М. П. поддържат съображенията на повереника си, адв. Е. П., изложени в жалбата и допълнението към нея.