Решение № 15937 от 24.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15937 гр. София, 24.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от *** Гражданско дело № 20231110111043 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „***“ ЕАД съществуват вземания от С. Т. Н. за следните суми: за сумата от 1256.79 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 227, вх. 3, за сумата от 233.39 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 05.01.2022г., за сумата от 46.03 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 10.19 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.01.2019г. до 05.01.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 13.01.2022г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 1682/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била установена в чл. 22 от общите му условия. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху 1 цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответницата оспорва предявените срещу нея искове, оспорвайки между нея и ищеца да съществува облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия и оспорвайки в тази връзка доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. Поддържа, наред с това, че не живее в процесния имот, поради което обективно не е ползвала евентуално доставяната до него топлинна енергия. Счита за недоказани количеството доставена до имота топлинна енергия, както и начина на изчисляването и начисляването на дължимата за тази енергия цена. Поддържа, че не е надлежно поставена в забава за изпълнение на задължението за цената на услугата дялово разпределение. А в условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните задължения по давност. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „***“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

От приобщения като писмено доказателство и неоспорен от името на ответницата Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том X I I , дело № 1846/1981г. се установява, че на 08.05.1981г. съпрузите Анатоли Рангелов Николов и С. Т. Н. са прехвърлили правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр. София, ж.к. „***“, бл. 227, вх. 3, в полза на своята дъщеря Евелина Анатолиева Н., като същевременно, с този нотариален акт прехвърлителите са запазили в правните си сфери пожизнено правото на ползване върху имота. С оглед на това, при липсата на данни, а и на твърдения така учреденото в полза на ответницата вещно право на ползване върху имота да е погасено преди или по време на исковия период следва да се приеме, че същата като вещен ползвател на жилището е била потребител на доставяната до имота топлинна енергия съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отговорен 2 за заплащане на цената й. Последното е така, доколкото именно вещният ползвател, за разлика от т. нар. „гол собственик“, упражнява правомощието ползване на имота, а това, от своя страна, е основание за ангажиране на отговорността му за заплащане на паричните задължения, свързани с осъществяването на това правомощие, включено в сложното абсолютно вещно право на собственост, от което правомощие собственикът обективно е лишен, докато в полза на друго лице е учредено вещно право на ползване. С оглед на обстоятелството, че в случая прехвърленият имот е бил собствен на прехвърлителите при условията на съпружеска имуществена общност съобразно изричното отбелязване в този смисъл в договора за дарение от 08.05.1981г., следва да се приеме, че по арг. от нормата на чл. 32, ал. 2 СК вещните ползватели- съпрузи са солидарно отговорни за задълженията към топлофикационното дружество, поради което ответницата се явява легитимирана да отговаря за пълния размер на задълженията за исковия период.

Установява от надлежно приобщените писмени доказателства- договор с предмет извършване на дялово разпределение в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази сграда, както и списък на етажните собственици към него, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.

Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода през процесния период е извършвано от конституираното като трето лицепомагач на ищеца „***“ ЕООД.

Реалното изпълнение на задължението на топлофикационното дружество да достави топлинна енергия до процесния имот, както и нейната стойност за исковия период се установяват от представените от третото лице- помагач на ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза.

Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението през исковия период в имота е имало четири радиатора с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление), както и два водомера за топла вода, показанията на които са установявани в края на всеки от двата отчетни периода, включени в процесния период, за което са съставяни документи за главен отчет, носещи подписи за потребител. Последното по своята правна същност представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт с правно значение- че имотът е бил топлоснабден и че до него реално е доставено соченото в отчета количество топлинна енергия. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.

Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Въз основа на представените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че общият топломер в абонатната станция е преминавал редовни периодични метрологични проверки, приключвали със заключение за съответствие 3 с одобрения тип, въз основа на което е заключил, че за спорния период същият е бил годно средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 1218.30 лева, като е съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и се установява от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 12.2018г. до м. 04.2020г., именно в сочения от ищеца общ размер от 46.03 лева.

С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца вземания за стойността на предоставени топлинна енергия и услуга дялово разпределение на обсъждане подлежи своевременно релевираното от името на ответника възражение за погасяване на тези вземания по давност.