Решение № 1065 от 16.09.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№………./ .09.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в закрито съдебно заседание проведено на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА мл.с. ИВАН СТОЙНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Стойнов въззивно гражданско дело № 1681 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК, образувано по депозирана Жалба вх.№ 10881/30.07.2019 г. от Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20178950400304, срещу действия на

ЧСИ № 895 Людмил Станев, с които е насочено изпълнението върху имущество – ½ ид.ч. от Апартамент № 7, с идент.

*** находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет.

7, което длъжникът смята за несеквестируемо.

Жалбоподателят

Б.И.К. излага, че е собственик по наследство на ½ ид.ч. от горепосочения апартамент и той се явява негово единствено жилище. Твърди, че на основание чл. 444, ал. 7 ГПК вещта е несеквестируема и моли за отмяна на наложените възбрани, както и всички останали планирани изпълнителни действия.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят С.К.К. изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, че длъжникът се е разпоредил с ½ ид.ч от недвижимия имот в полза на неговия баща, поради което се е отказал от защитата си по чл. 444, ал.

7 ГПК. Сочи, че е провел успешно Павлов иск срещу длъжника и баща му, поради което се счита, че спрямо кредитора вещта никога не е напускала патримониума на Б.К. и същата може да бъде годен обект, върху който да се насочи принудително изпълнение. Допълнително излага, че длъжникът има и друго жилище на адрес гр. Варна, ***, ет. 7, ап. 35.36, поради което процесното не се явява единствено. Моли за оставяне без уважение на жалбата.

В писмените си мотиви ЧСИ Людмил Станев е описал извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност на жалбата.

Постъпилата жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 436 ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване действия и съдържа останалите необходими приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса. Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок, доколкото се обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, а не се обжалва конкретно изпълнително действие.

Жалбата се явява допустима въпреки неставането на публичната продан, доколкото за жалбоподателят е налице интерес да отмени действията на съдебния изпълнител, с които насочва изпълнението срещу несеквестируема вещ.

Настоящият състав, след като обсъди данните по изпълнителното дело и представените от страните доказателства, на основание чл.

437, ал. 3 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.д. № 20178950400304 по описа на ЧСИ № 895 Людмил Станев е образувано след изпращане на изп.д. № 20168080401017 по описа на ЧСИ № 808 Захари Димитров за продължаване на изпълнителните действия по подадена молба от взискателя С.К.К. въз основа на издаден в негова полза Изпълнителен лист от 15.06.2016 г. по ч.гр.д. № 1713/2016 г. на ВРС срещу длъжника Б.И.К., който е осъден да заплати суми по договор за продажба на дружествени дялове и разноски.

С молба вх. № 01119/25.01.2019 г. по изп.д. №

20178950400304 взискателят е поискал насочване на принудителното изпълнение спрямо ½ ид.ч. от Апартамент № 7, с идент. *** находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев“ № 94, вх. Б, ет. 7, собственост на длъжника, придобита въз основа на наследяване от починалия на 30.09.2018 г. баща Иван Петров К., който факт се установява от представеното удостоверение за наследници от 23.04.2019 г.

С молбата си взискателят представя още и Решение № 1923 от 20.12.2017 г. по гр.д. № 478/2017 г. на ВОС /влязло в сила на 22.02.2019 г./, от което се установява, че е обявен за относително недействителен по отношение на С.К.К. сключения между Б.И.К. и Иван Петров К. договор за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на ½ ид.ч. от Апартамент № 7, с идент. *** находящ се в гр. Варна, ***, вх. Б, ет. 7, който договор е обективиран в НА № 79, т. I, рег. № 2903, дело №

62 от 06.08.2015 г. на нотариус Николай Дюлгеров, на основание чл. 135, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Въз основа на молбата ЧСИ Людмил Станев е изпратил на длъжника призовка за принудително изпълнение чрез насрочване на опис и оценка на недвижимия имот и с Разпореждане 01.07.2019 г. е насрочил публична продан за периода от 19.07.2019 г. до 19.08.2019 г., за която длъжника е уведомен на 15.07.2019 г. С Постановление от 20.08.2019 г. е обявена публичната продан за нестанала. С Разпореждане от 30.08.2019 г. е насрочена нова продан от 04.10.2019 г. до 04.11.2019 г.

Междувременно на 30.07.2019 г. длъжникът е подал настоящата жалба срещу насочването на принудителното изпълнение спрямо вещ, която счита за несеквестируема.

В разпоредбите на чл. 444, чл. 446 и чл. 446а ГПК лимитативно са определени имуществата и доходите, които законът счита за несеквестируеми. В разпоредбата на чл. 444, т. 7 ГПК е предвидено, че изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той или никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му /Така, Решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г., IV г.о. на ВКС/.

В съдебната практика и доктрината се приема, че за отпадане на несеквестируемостта може да се говори при разпореждане на длъжника с такава вещ, защото в този случай той сам се лишава от предоставената му от закона привилегия. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта.

Прехвърляйки вещта длъжникът сам се отказва от нея и я прави секвестируема. /В този смисъл Решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 1294/2009 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 357 от 11.05.2010 г. по гр.д. № 100/2010 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 300 от 20.05.2010 г. по т.д. № 689/2009 г. на ВКС/

По отношение на такова разпореждане може да се уважи иск по чл. 135 ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника (за кредитора по Павловия иск се счита, че то не е излизало) се увеличава обезпечението за последния. Кредиторът може да насочи принудителното изпълнение към това имущество, без длъжникът да може успешно да му противопостави възражение за несеквестируемост.

В тази връзка в Определение № 889 от 02.12.2016 г. по гр.д. № 3322/2016 г., IV г.о. на ВКС се приема, че след като длъжникът сам се е лишил от защитата по чл. 444 ГПК, за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД е без значение дали вещта, прехвърлена с отменената сделка, е единствено жилище на длъжника и на членовете на неговото семейство.

Видно от данните по изпълнителното дело в полза на взискателя е постановено Решение № 1923 от 20.12.2017 г. по гр.д. № 478/2017 г. на ВОС /влязло в сила на 22.02.2019 г./, с което е уважен предявения Павлов иск, поради което спрямо него се счита, че ½ ид.ч от процесният недвижим имот не е напускал патримониума на длъжника. Въпреки това, преди предявяване на иска длъжникът все пак се е разпоредил с имота в полза на баща си, поради което е налице доброволно отказване от защитата, която осигурява института на несеквестируемостта.

За да бъде жилището несеквестируемо, то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато възможност той сам се е лишил продавайки го на баща си и предоставяйки го за задоволяване на неговите жилищни нужди /В този смисъл и Решение № 855 от 04.12.2003 г. по гр.д. № 123/2003 г., II г.о. на ВКС/.

Спрямо взискателя С.К. длъжникът Б.К. е собственик на ½ ид.ч. от вещта на придобивното му основание преди прехвърлянето на баща му, а не въз основа на наследяване, каквото е действителното правното положение за всички други лица, необвързани от пределите на СПН на решението по Павловия иск.

В тази хипотеза ирелевантно е дали процесният имот е единствено жилище на длъжника или той е имал и други имоти, като тези факти не подлежат на изследване, защото не променят извода за отпадане несеквестируемостта след разпореждането с вещта.

В производството не се установи извършването на действия на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба вх.№

10881/30.07.2019 г. от Б.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството му на длъжник по изп.д. № 20178950400304, срещу действия на ЧСИ № 895 Людмил Станев, с които е насочено изпълнението върху имущество – ½ ид.ч. от Апартамент № 7, с идент. *** находящ се в гр. Варна, ул.

„Генерал Колев“ № 94, вх. Б, ет. 7, което длъжникът смята за несеквестируемо.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 437, ал. 4, in fine ГПК.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.

235, ал. 5 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.