Решение № 7070 от 20.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7070 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100506406 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2229 от 08.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2150/2023 г. на Софийски районен съд, Й. Б. Т. е осъден да заплати на И. А. Г. сумата 4000 лв., ведно със законната лихва от 16.01.2020 г. до издължаването.

Решението е обжалвано от ответника Й. Б. Т. като неправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се навежда възражение, че решението е постановено на база бланкетни искания, без да са представени доказателства, като съдът е приел обяснения, които противоречат на истината. Въззивникът изтъква, че ищцата Г. не е представила доказателства, че е имала някакви „страдания” – не били представени медицински документи, които да удостоверяват, че е била „зле”, че е ходила на преглед и е предписано лечение. Сочи, че с нищо не е бил нарушен личния живот на ищцата и няма промяна на състоянието й, което тя описва.

Изтъква се също, че ищцата изрично е заявила в хода на делото, че няма финансови претенции, т.е. отказала се е от претенцията. Навежда и довод за погасяване на претенцията по давност.

С писмения си отговор въззиваемата И. Г., чрез пълномощника си адв. Д. П., оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че по делото са доказани елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и в обжалваното решение съдът е изложил подробни съображения за основателността на предявения иск.

1

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. А. Г. срещу Й. Б.

Т. иск за осъждането му да й заплати сумата 4000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, отрицателни преживявания и унижения, в резултат на нанесени й обиди чрез изразите: „ жена с психически проблеми”, „неграмотница”, „ явна мозъчна метармофоза”, „тази морално и може би материално фалирала жена”, съдържащи се в сведение на ответника по прокурорска преписка № 37973/2018 г. по описа на СРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди в исковата молба, че на 25.06.2018 г. депозирала в 6-то РУ на МВР сигнал против ответника Й. Т., по повод на който била образувана прок. преписка № 37973/2018 г. С постановление на прокурора от 25.09.2018 г. било възложено извършването на проверка, като в прокурорския акт било разпоредено да се снеме сведение от И. А. Г. и същата да бъде запозната с даденото от Й. Б. Т. сведение и да вземе отношение. На 05.10.2018 г. ищцата посетила приемната на извършващия проверката полицай към 6-то РУ на МВР и се запознала с даденото на 27.06.2018 г. от Й. Б. Т. сведение. Ищцата твърди, че внезапно се почувствала изключително зле вследствие на прочетеното, дълбоко били унизени честта и достойнството й на почтен и нормален човек, почувствала, че не й достига въздух. Това състояние продължило часове. Това състояние на ищцата било възприето А.Т.Г.

– първоначално от телефонен разговор, а впоследствие и лично в дома й. Твърди се, че в изложеното от ответника сведение по посочената прокурорска преписка, довело до горепосоченото състояние на ищцата, се съдържали негативистични оценки на ответника по отношение на нея самата и нравствените й качества и морал, а именно: „Относно сигнала на Г. мога да кажа следното: Относно фиксацията й в мен, не бих могъл да споделя чувствата й, поради това, че съм в напреднала възраст и при всяко случайно виждане на неприятната й визия имам няколкодневни проблеми с еректилна дисфункция. С тази жена съм си говорил не повече от два-ти пъти и според мен тя е с някакви психически проблеми …. Относно незаконния насип, направен от Г.: Същата неграмотница е използвала общата ограда от сухозидан камък за подпорна стена…Неадекватното обяснение за багера е плод на явна мозъчна метармофоза, защото незаконният насип ми застъпи пътя в двора…. Тези съждения на тази морално и може би материално фалирала жена са смешни…”.

Ищцата твърди, че изразите: „жена с психически проблеми”, „неграмотница”, „явна мозъчна метармофоза” и „тази морално и може би материално фалирала жена” са с обидно съдържание, тъй като са унизителни за личната й чест и достойнство съобразно съвременните стандарти за неприемливо, унизително и непристойно отношение.

Твърди, че с влязла в сила присъда от 25.03.2022 г. по ВНЧХД № 3496/2021 г. на Софийски градски съд Й. Б. Т. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.

148, ал.1, т.2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 27.06.2018 г. в гр. София, в сведение по пр. преписка № 37973/2018 г. по описа на СРП, е разпространил, казвайки нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител И. А. Г., в нейно присъствие, чрез 2 изразите: „жена с психически проблеми”, „ неграмотница”, „явна мозъчна метармофоза”, „тази морално и може би и материално фалирала жена”, и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лв., на основание чл. 78а, ал. 1 от НК.

Изтъква се, че противоправното и виновно деяние на ответника, изразяващо се в излагане на тези унизителни за честта и достойнството на ищцата изрази в сведение от 27.06.2018 г. по пр.пр. № 37973/2018 г., съдържанието на които тя е възприела на 05.10.2018 г., й е причинило неимуществени вреди. Накърнени били абсолютни субективни права на ищцата – чест, достойнство и добро име, прокламирани в чл. 32 от КРБ и 17 от Международния пакт за гражданските и политически права. Ищцата претърпяла душевни болки и страдания, отрицателни преживявания и унижения, пряка и непосредствена последица от противоправното деяние на ответника.

С писмения си отговор ответникът оспорва иска. Излага възражение, че е изтекла абсолютната давност, като се позовава на чл. 80, 81 от НК. Твърди, че по наказателното дело № 17816/2018 г. на СРС ищцата се е отказала от финансови претенции спрямо него.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД - з а заплащане на обезщетение за неимуществените вреди – душевни болки и страдания, отрицатели преживявания и унижения, причинени на ищцата в резултат на нанесени й от ответника обиди, за които последният е осъден с влязла в сила присъда на наказателния съд за извършено престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2, предл. 2 от НК.

С влязлата в сила присъда № 50 от 25.03.2022 г. по ВНЧХД № 3496/2021 г. на Софийски градски съд, постановена след отмяна на първоинстанционната присъда, Й. Б. Т. е признат за виновен в това, че на 27.06.2018 г., в гр. София, по друг начин – в сведение в прокурорска преписка № 37073/2018 г. по описа на СРП, е разпространил, казвайки нещо унизително за честта и достойнството на И. А. Г., в нейно присъствие, чрез изразите: „жена с психически проблеми”, „ неграмотница”, „явна мозъчна метармофоза”, „тази морално и може би и материално фалирала жена” – престъпление по чл. 148, ал.1, т. 2, пр.2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал.1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, вр. чл. 78а, ал. 1 от НК, подсъдимият Й. Б. Т. е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Относно тези обстоятелства присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Установяването на претърпени неимуществени вреди, обаче, интензитета на преживяванията, продължителността им и отражението, което са дали върху психиката на ищцата, е в нейна тежест и тя следва да докаже при условията на пълно и главно доказване причиняването на 3 вредите и преживяванията, последвали от тях.

В случая с оглед влязлата в сила присъда по ВНЧХД № 3496/2021 г. на СГС не полежи на доказване виновното извършване от ответника на противоправни деяния, изразяващи се в разпространение в негово сведение по п. преписка № 37973/2018 г. на СРП, чрез казване на унизителни за честта и достойнството на ищцата изрази: „жена с психически проблеми”, „ неграмотница”, „явна мозъчна метармофоза”, „тази морално и може би и материално фалирала жена”.

Предвид същността на извършеното от ответника противоправно деяние, изразяващо се в отправяне на обидни думи и изрази с посоченото съдържание, същите обективно са от естество да причинят на всеки нормален човек неимуществени вреди, изразяващи се в изпитване на чувство на унижение, душевен дискомфорт и отрицателни емоционални преживявания.

Причиняването на такива вреди на ищцата се установява от ангажираните от ищцата гласни доказателства – показанията на свидетелите А. Г. и Х. Д.. Първият свидетел /син на ищцата/ сочи в показанията си, че по повод подаден от ищцата сигнал срещу ответника във връзка с монтирани от последния камери за видеонаблюдение в съседния имот, тя се явила на 05.10.2018 г. в приемната на кварталния полицай. След посещението при кварталния, ищцата се обадила по телефона на свидетеля и била много разстроена от това, че в сведението на ответника се съдържали доста обидни думи по неин адрес, и плачела. В края на деня свидетелят видял ищцата в дома им – тя била доста разстроена, а в почивните дни била унила, като това нейно състояние продължило няколко дни, в които тя взимала мента, глог и валериан.

Според показанията на св. Х. Д. /същият е бил адвокат на ищцата по воденото НЧХД/, той придружавал ищцата при посещението й в приемната на кварталния на 05.10.2018 г. по повод подадения от нея сигнал срещу ответника. Ищцата била извикана от кварталния полицай да даде сведения по случая и да се запознае със сведението, дадено от ответника, в изпълнение на постановление на прокурора. Свидетелят прочел на глас ръкописно написаното от ответника сведение и възприел реакцията на ищцата – същата била втрещена, шокирана и казала „той ме обижда, искам да го съдя, разтреперва ме, чувствам се зле, не ми достига дъх”. Ищцата настояла да се види със свидетеля следващата седмица. На проведената между тях среща тя била унила и все още разстроена от чутото.

Според свидетеля, ищцата била общителен и весел човек, но след този случай я намирал за доста променена.

От съвкупния анализ на горепосочените свидетелски показания, които не са опровергани от други доказателства по делото и съдът не намира основания да не ги кредитира, се установява по несъмнен начин, че в резултат на отправените от ответника обидни думи и изрази ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в отрицателни душевни емоции, чувство на унижение и оскърбление. Тези негативни психически преживявания са в причинна връзка с извършеното от ответника противоправно деяние.

4

С оглед на горното е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на въззивника, че не дължи обезщетение, основано на твърдението му, че ищцата изрично се е отказала от финансови претенции спрямо него за извършеното деяние по воденото НЧХД № 17816/2018 г. на СРС. В това производство, образувано по тъжбата на ищцата срещу ответника с обвинение за престъпление по чл. 148, ал.1 т. 2 от НК, не е бил приет за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения от тъжителката граждански иск за заплащане на обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди поради преценката на съда, че разглеждането му ще затрудни разглеждането на наказателното производство. Няма данни тъжителката да е направила отказ от този иск в хода на наказателното дело, а и такъв би бил безпредметен, тъй като граждански иск изобщо не е допуснат за съвместно разглеждане в това производство.