Определение № 1214 от 08.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1214 гр. Пловдив, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300501140 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Юта кредит България“ ЕООД, против разпореждане от 12.03.2024г., пост. по ч.гр.д.№3038/2024, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против Ф. Р. Ш. за заплащане на сумата над 1112,27лв. до претендираните 1339,46лв., главница , дог. лихва 63,84 лв.; обезщетение за забава 243,41 лв.; такса за разглеждане 379,69 лв., по договор за кредит № L315430 от 07.02.2023 г., ведно с рамково споразумение към него, както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.

Жалбоподателят е развил доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като сочи, че в заповедното производство съдът не може да преценява каква би била чистата невърната стойност на кредита, като това може да се извърши едва в едно исково производство и то след възражение на ответника. Счита и за неправилен извода, че уговорката за заплащане на договорна лихва съставлява неравноправна клауза. Счита, че размерът на тази лихва е ограничен единствено от нормата на чл.9 от ЗЗД, т.е. страните могат да договарят условия каквито намерят за добре стига да не противоречат на добрите нрави. Поддържа и че размерът на ГПР е в рамките на допустимия от закона размер – 56,60%. Развива съображения за характера на мораторната лихва, както и че същата се базира на ОЛП, който се определя от БНБ, а размерът на законната лихва – с Постановление на МС. По отношение на таксата за разглеждане сочи, че същата е дължима с оглед внимателния анализ на кредитоспособността на всеки клиент. Тази такса е включена в ГПР, както и в посочената обща сума дължима по кредита. Освен това тя е дължима предварително – преди сключване на договора за кредит, към който момент кандидатът за кредит няма все още качеството потребител. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и постанови издаване на заповед за изпълнение на посочените суми.

Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районният съд е постъпила молба от „Юта кредит България“ ЕООД за издаване 1 на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК против Ф. Р. Ш. в размер на 1339,46лв. , главница, 63,84лв. възнаградителна лихва за периода 02.06.202322.07.2023г., 243,41лв., обезщетение за забава за периода 02.06.2023-14.02.2024г., 379,69лв., такса за разглеждане, ведно със законната лихва от подаване на заявлението. Сочи се в заявлението, че вземането произтича от Договор за предоставяне на кредит сключен от разстояние, като длъжникът не е изпълнявал задълженията си за изплащане на месечните погасителни вноски и е изпаднал в забава. Така кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 22.07.2023г., когато е изпратено писмо до длъжника.

Във връзка с указания на заповедния съд, заявителят е уточнил извършените плащания по кредита – общо 387,73лв.

С разпореждане инкорпорирано в заповед №2301/12.03.2024г. заповедния съд е отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, като е приел че договорът за кредит е недействителен на осн. чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 – липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, предвид уговорената такса разглеждане, която е недължима. С оглед този извод е приложил нормата на чл.23 от ЗПК , че на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, поради което и е уважил искането за издаване на заповед за изпълнение за разликата между сумата , съставляваща отпуснат кредит и призната като платена сума, а за остатъка от претенциите е отхвърлил заявлението.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на заповедния съд.

В заповедното производство съдът е ограничен в проверката, която следва да извърши и преценката на фактите по делото. Съгласно изискванията на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК ако искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на потребителски договор, то задължително се прави и преценка за неравноправни клаузи в същия. Всички останали въпроси и доказването на вече посочените се извършва едва при развитие на исково производство по реда на чл.422 от ГПК.

В случая съдът намира, че от уговорките в представения договор възниква съмнение относно размера на посочения в него ГПР. Така в клаузата за дължимост на такса за разглеждане е посочено, че същата е дължима от кредитополучателя и ще се издължава с месечните погасителни вноски. В рамките на заповедното производство не може да се извърши преценка дали същата сума е включена при определяне на ГПР. Тази такса е значителна по размер спрямо размера на отпуснатия кредит, като е записано изрично в погасителния план, че се изплаща като част от погасителната вноска, т.е. тя съставлява едно скрито оскъпяване на кредита и води до заблуждаване на потребителя. Тази търговска практика е нелоялна и заблуждаваща съобразно легалната дефиниция по чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, а с оглед преценката по чл.4, § 1 от Директива 93/13/ЕО за неравноправност се достига до извод за евентуална недействителност на договора в неговата цялост. Дали е налице заобикаляне на забраната, инкорпорирана в чл.19, ал.4 от ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР може да се установи само в един състезателен исков процес.

В тази връзка, за да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми следва да се отчетат изложените факти за размера на извършени плащания с оглед приложение на нормата на чл.23 от ЗПК. Несъстоятелно е оплакването в жалбата, че в заповедното производство съдът не може да извършва подобна преценка, т.к. последната е функция от служебното задължение за проверка за неравноправност на потребителските договори и прилагане на императивна правна норма, каквато е чл.23 от ЗПК.

По изложените съображения съдът намира, че правилно е издадена заповед за изпълнение само по отношение на непогасения размер на главницата по договора за кредит, която е резултат от математическо изчисление на разликата между чистия размер на главницата и изплатените от потребителя суми.

Постановеното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде 2 потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед№2301/12.03.2024г., изд. по ч.гр.д.№3038/2024, ПРС, с което е отхвърлено заявлението на „Юта кредит България“ ЕООД, ЕИК 205559807, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Ф. Р. Ш., ЕГН **********, за заплащане на сумата над 1112,27лв. до претендираните 1339,46лв., главница, дог. лихва 63,84 лв.; обезщетение за забава 243,41 лв.; такса за разглеждане 379,69 лв., по договор за кредит № L315430 от 07.02.2023 г., ведно с рамково споразумение към него, както и за разноските над уважените размери в заповедта.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3