Определение № 361 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Враца, 08.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500276 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК.

Обжалвано е определение № 1428/01.12.2023 г., постановено по гр. дело № 1035/2022 г. на Районен съд - Козлодуй, с което е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК на ОДМВР-Враца с вх. № 4596/31.05.2023г., в качеството й на ищец по обратния иск срещу „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, гр.Козлодуй, за изменение на Решение № 255 от 28.04.2023г. в частта за разноските - за недължимост на присъдения депозит за вещо лице от 70.00 лева, като неоснователна и е изменено, на основание чл.248 ГПК, решението в частта за разноските по молбата на ищеца по главния иск И. Т. И., ЕГН **********, ***, чрез адвокат Г. Г. от Софийска адвокатска колегия, по молба вх. № 4816/07.06.2023г., като е намален размера на разноските, присъдени в негова тежест на ответника по главния иск ОДМВР-Враца за юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лева на 100.00 лева, като в останалата част е отхвърлена молбата за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователна и недоказана.

Определението се обжалва от ищеца и от ответника по делото.

С частна жалба вх. № 9443/19.12.2023 г. адв.Г. Г. – САК, като пълномощник на ищеца И. Т. И., обжалва постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на РС-Козлодуй, в частта, в която е отхвърлено искането му да не заплаща, респективно да не му бъдат възлагани направените от 1 ответника ОДМВР-Враца разноски за внесена държавна такса по обратния иск.

Навеждат се доводи, че ищецът не е страна по предявения обратен иск и не е участвал в този правен спор. Изтъква се, че предявяването на обратен иск не е задължителна последица от завеждането на исковата молба, а е свободно изявена воля от страна на ответника да упражни това свое право спрямо третото лице-помагач, поради което рискът от отхвърляне на обратния иск или от оставянето му без разглеждане тежи изцяло върху ОДМВР-Враца и не следва да бъде възлаган в тежест на ищеца по първоначалния иск. В подкрепа на изложеното се извършва позоваване на практика на ВКС.

Посочва се, че ответникът е поискал присъждане на тези разноски след приключване на последното заседание по делото, т.е. след изтичане на срока по чл.80 ГПК, поради което е налице настъпила преклузия.

Излагат се съображения, че не е допустимо при неразгледан обратен иск ищецът по този иск ОДМВР-Враца едновременно да бъде задължен да заплати разноски на ответника по същия - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД и да получи държавна такса от ищеца по първоначалните искове. Посочва се, че обективното съединяване на първоначален и обратен иск не превръща първоначалния ответник, който е и ищец по обратния иск, в правен хамелеон, който може да избягва тежестта на дължимата държавна такса чрез възлагането й на първоначалния ищец. Сочи се също, че посочването от ответника на всички направени разноски по главния и по обратния иск в един общ списък, не означава, че за ищеца по първоначалния иск възниква задължение да ги заплати.

По делото не са постъпили отговори на тази частна жалба от насрещната страна ОДМВР- Враца и от третото лице-помагач.

Срещу определението на РС-Козлодуй е депозирана и частна жалба вх. № 9521/20.12.2023 г. от ОДМВР- Враца, чрез юрисконсулт Д. П..

В частната жалба се поддържа, че извършеното намаление на размера на юрисконсултското възнаграждение на ОДМВР-Враца е изцяло неоснователно и необосновано. Изразява се несъгласие с определения от районния съд минимален размер на възнаграждението по чл.23 от Наредбата за правната помощ. Посочва се, че делото е едно от общо почти 300 дела, заведени от служители на РУ-АЕЦ Козлодуй, които са с техническа, 2 фактическа и правна сложност и по които са положени много усилия в изготвянето на отговори на искови молби, извършени са множество действия по представяне на доказателства пред съда, изготвяни са изменения на искове и писмени защити.

На следващо място се сочи, че ОДМВР-Враца е поискала от съда да измени присъдените разноски - платен депозит за вещо лице от "АЕЦКозлодуй" ЕАД, който е определен в качеството на дружеството на трето лице-помагач, а не на ответник по обратния иск, тъй като по този иск нито е искано, нито е търсено експертно заключение. Изтъква се, че искането за ССЕ е направено от ищеца по главния иск, поради което съдът неправилно е поискал всяка от страните да плати депозит, но въпреки това ОДМВР-Враца е платила определената сума и като страна по главния иск с положителен за нея изход от делото тези разноски са й били присъдени. По повод присъдения депозит от страна на „АЕЦ - Козлодуй" ЕАД за сметка на ОДМВР-Враца, също се изразява несъгласие, като се посочва, че този разход следва да остане или за сметка на третото лице-помагач на основание чл.78, ал.10 ГПК или да бъде осъден ищецът по главния иск да го поеме с оглед изхода на делото.

Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е посочил, че платеният от „АЕЦ Козлодуй" ЕАД депозит в размер на 70,00 лв. е в качеството му на ответник по обратния иск, поради което моли определението да бъде отменено в тази му част.

Преписи от частната жалба са връчени на ищеца и на третото лицепомагач "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, които не са депозирали отговори на същата.

Въззивният съдебен състав намира, че частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същите отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което са допустими.

За да се произнесе по основателността на частните жалби, настоящия съдебен състав взе предвид следното:

С Решение № 255/28.04.2023 г. по гр.д. № 1035/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове от И. Т. И. против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ - Враца, както следва:

3 иск с правно основание чл. 179, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ - за заплащане на допълнително възнаграждение в общ размер 4033.30 лева за периода от 15.07.2019г. до 15.07.2022г. включително, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер 525.95 лева за периода от 01.09.2019г. до 15.07.2022г.; иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР - за заплащане на сумата 1123.01 лева, представляваща неизплатеното допълнително възнаграждение за 130 часа положен извънреден труд за периода от 01.08.2020г. до 15.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 15.07.2022г., до окончателното изплащане и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение в размер 89.19 лева за периода от 01.11.2020г. до 15.07.2022г.

Със същия съдебен акт ищецът И. Т. И. е осъден да заплати на ОДМВРВраца общо сумата 370 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице, и държавна такса по обратния иск в размер 287, 56 лева, а на основание чл.78, ал.4 ГПК ОДМВР-Враца е осъдена да заплати на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, гр.Козлодуй общо сумата 420 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение и вещо лице.

В мотивите на решението в частта за разноските е прието, че п ри този изход на делото ищецът няма право на съдебни разноски, че на основание чл.78, ал.3 ГПК същият следва да бъде осъден да заплати на ответника ОДМВР-Враца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, за платен депозит на вещото лице от 70 лева и за държавна такса по обратния иск от 287.56 лева. Районният съд е приел също, че освен трето лице, „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр. Козлодуй е ответник по обратния иск на ОДМВР-Враца, който не е разгледан, което се приравнява на 4 прекратяване на делото по отношение на този иск, предвид на което ответникът по обратния иск „АЕЦ Козлодуй” ЕАД има право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК, отговорността за които е на ищеца по обратния иск - ОДМВР- Враца, като се е позовал на Определение № 152 от 02.04.2020г. по ч.т.д. № 2661 по описа за 2019г. на ВКС. Поради това, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, гр.

Козлодуй, следва да бъдат присъдена сумата 350 лева за юрисконсултско възнаграждение и 70 лева депозит за вещо лице.

В срока за обжалване на решението с молба вх. № 4596/31.05.2023 г.

ОДМВР- Враца е поискала изменение на решението в частта му за разноските относими към постановени в полза на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД 70,00 лева депозит за вещо лице, дължими от ОДМВР- Враца, с искане ищецът да бъде осъден да ги заплати или този разход да остане в тежест на третото лицепомагач.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на тази молба от третото лице-помагач „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД , с който се оспорва същата, като неоснователна и недоказана и с искане да бъде оставена без разглеждане.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК адв. Г. Г. от САК - пълномощник на ищеца, е депозирал искане вх. № 4816/07.06.2023г. за изменение на решението в частта за разноските, като разноските за юрисконсулт да бъдат редуцирани от 300,00 лв. на 100,00 лв., а присъдените разноски за вещо лице в размер на 70,00 лв. и присъдената държавна такса за завеждане на обратния иск от 287, 56 лв. да се редуцират на 00,00 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на това искане от ОДМВР- Враца, с който се оспорва същото, като неоснователно и недоказано.

По двете молби по чл.248 ГПК Районен съд - Козлодуй се е произнесъл с обжалваното определение № 1428/01.12.2023 г.

В мотивите на определението съдът е приел, че ответникът ОДМВРВраца е заплатил 70.00 лева депозит за вещо лице и в качеството му на ищец по обратния иск е заплатил държавна такса по обратния иск в размер 287.56 лева, както и че е представляван от юрисконсулт. Приел е също, че право на ответника е да реши по какъв начин ще защитава правата си, в т. ч. евентуално предявяване на насрещен, инцидентен или обратен иск, възражение за прихващане, че отговорността на ищеца при отхвърляне на иска обхваща всички реално направени от ответника разноски за своята защита, доказателства за които са представени по делото, както и че защитата 5 на ответника срещу предявения иск зависи от неговата преценка и в случая включва и предявения обратен иск. От изложеното съдът е заключил, че на ответника по главния иск именно ищецът дължи разноските за юрисконсултско възнаграждение, платения депозит за вещо лице 70.00 лева и за платената държавна такса за обратния иск и в тази част молбата за изменение на решението е неоснователна.

Относно размера на юрисконсулското възнаграждение на ответника ОДМВР-Враца, първоинстанционния съд е приел, че в случая минималния размер на юрисконсулското възнаграждение на ответника ОДМВР-Враца, съгласно чл. 23, т.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, е 100.00 лева, а не 300.00 лева, както съда неправилно е присъдил с решението, поради което по молбата на ищеца следва да измени решението си само в частта за присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение по главния иск като го намали на 100,00 лева.

По отношение искането на ОДМВР-Враца за изменение на решението в частта за разноските за платен депозит за вещо лице от 70.00 лева, присъден на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, районният съд е приел, че на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът по обратния иск „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД има право на тези разноски, която отговорност е на ищеца по обратния иск ОДМВР-Враца, и още юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК. Приел е, че ищецът по главния иск не може да дължи разноски във връзка с производството по обратния иск, поради което и не дължи на ОДМВР-Враца разноските по повод експертизата, платени по обратния иск от АЕЦ, поради което искането на ОДМВР-Враца за изменение на решението по отношение депозита от 70.00 лева, присъден на АЕЦ, е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено.