Решение № 1046 от 07.08.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1003/2024
- Вид
- Решение № 1046
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 18.09.2024
- Състав
- Милена Атанасова Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.179, ал.1, т.5, пр.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1046 гр. Пловдив, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20245330201003 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №23-1030-000798 от 15.03.2023г. на ВПД Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, с което на Е. Д. Ч., ЕГН:**********, за нарушение на чл.25, ал.2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на осн. чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева.
Жалбоподателят, Е. Д. Ч., моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно, по изложени в жалбата съображения. Претендира разноските по делото. Редовно призован не се явява съдебно заседание. Процесуалния му представител - адв. М., поддържа жалбата. Преди последното съдебно заседание по делото е постъпило становище от адв. М., в което поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна, Началник Група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. До съда е депозирана молба-становище от страната, в която се пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и 1 законосъобразно. В условията на евентуалност, при уважаване на жалбата, моли съда да намали адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба №1 от 2004г.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /лице, което е било санкционирано/, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.02.2023г. в гр. Пловдив жалбоподателят Е. Д. Ч.,
ЕГН:**********, управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.
№***, собственост на Р. Ч.. В колата пасажер била Р. Т.П., ЕГН:***. В 17:13ч. на същата дата, движейки се по бул. „Освобождение“ до №159, в посока запад-изток, същият спрял в дясна крайна лента от трилентов път, в зоната на автобусната спирка „Томов плаза“. Пред него, близо до спирката, на 20-30 метра след паркинга на „Томов плаза“, в същата лента, бил спрян на „аварийни светлини“ автобус „Темса“ с рег. №***, с водач свид. А. С. Б..
Същевременно в средна лента се движел автобус „ВДЛ“ с рег. № ***, с водач свид. Г. И. У., продължавайки направо. В момента, в който последният вече достигал автобус „Темса“, жалбоподателят Ч., след предприето леко ускорение, отклонил управлявания от него автомобил „Рено“ наляво и при самото преминаване от дясна в средна лента, не пропуснал движещия се в средна лента автобус „ВДЛ“, отнел му предимството и се ударил с лява задна част на автомобила в предна дясна част на автобуса. Вследствие на сблъсъка, „Реното“ отскочило напред и се блъснало с дясна предна част в задна лява на автобус „Темса“. Настъпило ПТП с пострадали лица – жената – пасажер в лекия автомобил. Местопроизшествието било запазено до отзоваването на място на дежурни полицейски служители, сред които и свид. С. С. Д., на длъжност „***“. Направен бил оглед на местопроизшествието и снимки, снети били обяснения от тримата участници в ПТП-то.
Въз основа на горното, свид. Д. съставил срещу жалбоподателя Ч. АУАН С е р и я GA AKT №865333 от 15.02.2023г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.25, ал.2, пр.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен на Ч. на същата дата, като последният се запознал със съдържанието му, получил препис от 2 акта и го подписал с възражения. По случая бил съставен Протокол за ПТП №71/ 15.02.2023г. с пострадало лице, изразяващо се във фрактура на дясно ребро, контузия на гръден кош, корем, дясна раменна става. Отразени били и видимите щети на трите ППС-та, участващи в ПТП-то. Съставен бил и плансхема с посочен механизъм на ПТП-то.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Е. Д. Ч. за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показания на свид. С. С. Д. - актосъставител, свид. Г. И. У. и свид. А. С. Б.; от приобщените по делото писмени доказателства: протокол за ПТП с пострадали лица №71/15.02.2023г., план схема на възникнало ПТП с пострадали лица/ 15.02.2023г., справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; както и от заключението на изготвената в настоящото производство автотехническата експертиза.
В показанията си актосъставителят С. С. Д., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Не си спомня конкретика по случая, като излага принципни положения в работата си при настъпил пътен инцидент. Съдът кредитира показанията на свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на гласните и писмените доказателства по делото и на заключението на изготвената експертиза. Що се отнася до липсата на категоричен спомен с подробности за случая, то съдът го намира за нормално, предвид многократното ежедневно констатиране на такъв тип нарушения по ЗДвП.
В показанията си свид. Г. И. У. и свид. А. С. Б. излагат обстоятелства, които са им станали известни по различно време – от преди произшествието, в момента на настъпването му и след него. Свид. У. от своя страна обстойно и с подробности описва целия механизъм на ПТП, запазване на местопроизшествието. Свид. Б. излага факти, непосредствено случили се след сблъсъка на лекия автомобил в задната част на автобус „Темса“, завареното видимо положение на ударените МПС-та, предприетите впоследствие действия от контролните органи. Съдът кредитира и тези показания като взаимодопълващи се, съответстващи и непротиворечиви на кредитирания по 3 делото доказателствен материал.
По делото беше назначена и изготвена автотехническа експертиза. От заключението на същата се установя механизмът на ПТП, участниците в него, позицията на МПС-та преди и след двата сблъсъка, с каква скорост са се движили, статичността при автобус „Темса“. Категорично в заключението е посочено, че в анализираната пътна ситуация, водачът на автобус „ВДЛ Футура“ е нямал техническа възможност да установи автобуса преди мястото на удара с лек автомобил „Рено Меган Сценик“ и съответно е нямал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ е имал техническата възможност да избегне произшествието, ако бе предприел маневрата за смяна на лявата от дясна в средна, след като пропусне автобус „ВДЛ Футура“, който се е движел в средната лента. Разпитано в съдебно заседание вещото лице С.
К. М. поддържа заключението. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит.
Следва да се отбележи и това, че съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от събраните по делото доказателства, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
На базата на всички събрани и приложени по делото доказателства, взаимоподкрепящи се, съдът намира за безспорно установено извършено от жалбоподателя нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Цитираната норма вменява при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, задължение на водача да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, а когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство да е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Безспорно се установява, че на процесната дата и място, жалбоподателят Ч., управлявайки лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №***, при частично преминаване от дясна в съседна средна лента от трилентов път, без 4 да пропусне попътно движещия се по средна лента отляво автобус „ВДЛ“ с рег. № ***, отнемайки му предимството, се ударил с лява задна част на автомобила в предна дясна част на автобуса, при което „Реното“ отскочило напред и се блъснало с дясна предна част в задна лява на спрения в крайна дясна лента автобус „Темса“, вследствие на което настъпило ПТП. Несъмнено нарушението е извършено виновно.
Наличните по делото доказателства – показанията на свид. Д., свид. У. и свид. Б., писмените доказателства, заключението на изготвената автотехническа експертиза са категорични за изграждане на извод за налични всички съставомерни елементи от извършеното нарушение. Несъмнено не са спазени правилата за предимство от страна на жалбоподателя Ч., а заключението на вещото лице сочи, че същият е могъл да избегне ПТП-то технически, ако бе предприел маневрата за смяна на пътните ленти едва след като пропусне автобус „ВДЛ“, движещ се вече в средна лента.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за вина на другите участници за настъпилото ПТП. Твърди се, че водачът на автобус „ВДЛ“ се движел с несъобразена скорост, което обстоятелство му попречило да спре своевременно или да се престрои в лява лента, с което бил нарушил правилата по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.2 от ЗДвП. От друга страна и водачът на автобус „Темса“ бил спрян неправомерно. Първо, безспорно от заключението на експертизата се установява, че водачът на автобус „ВДЛ“ не само се е движел със съобразена скорост, но и е нямал възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Нещо повече, съгласно правилото на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни при избиране на скоростта им да се съобразят с всички предвидими препятствия, така че при възникването им да могат да спрат или да ги избегнат. Липсва задължение за преминаването в съседна лента на движение, респ. внезапно спиране и то именно поради опасността от възникване на друга конфликтна ситуация. Що се отнася до водача на автобус Темса, то ударът на лекия автомобил с него се явява допълнителна последица от вече осъществилото се ПТП между лекият автомобил и автобус „ВДЛ“, поради отнетото на последния предимство.
Препятствието пред жалбоподателя е било видимо и предотвратимо, дори статично, но той не се е съобразил с него и е предприел несъобразено със закона поведение без да пропусне друг участник в движението, какъвто е именно предметът на спора.
5
Описанието на нарушението е пълно, точно и ясно, съдържащо всички съставомерни елементи от нарушената норма. Изрично е цитирана нарушената разпоредба на закона, в обстоятелствената част е конкретизиран механизма на ПТП и е уточнено, че маневрата на жалбоподателя с процесния автомобил е ограничена до „при преминаване“ между двете съседни ленти.
Самите щети по процесния автомобил също го потвърждават и няма съмнение в това. В този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, като същият е разбрал много добре за какво свое поведение е наказан, а наведените възражения единствено целят освобождаване му от отговорност на формално основание.
Правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Правилно същата е съотнесена към санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, във връзка с настъпило ПТП при нарушение на правилата за предимство. На жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева, което е фиксирано от законодателя и не подлежи на корекция от страна на съда.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb255dd5-2478-4018-8bd6-191ef9ee1e8c