Решение № 954 от 17.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 954 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20255300500617 по описа за 2025 година

Постъпила е въззинва жалба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. В. Ц. против Решение №5086/17.12.2024г., постановено по гр.д.№555/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ гр.състав, с кеото е признато за установено в отношенията между К. Т. К., ЕГН: ********** и Й. И. К., ЕГН: **********, и двамата с адрес: *** и ***, че сключения между И. Й. К., ЕГН: **********, поч. на ***г. - техен наследодател, и *** договор за потребителски кредит №***от 17.03.2020г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, съответно е разпределена и отговорността за разноски по делото.

Решение на първоинстанционния съд е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника – ***.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на съдебния акт в неговата цялост.

Счита, че неправилно съдът приел процесния договор за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр.с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка се навежда, че сключването на застраховка не било задължително условие за получаването на кредита, като кредитополучателят сам изразил воля за ползването на допълнителната услуга – застраховка, а отказът от застраховката след сключването на договора не променяло условията по съглашението.

Застрахователната премия била разход по кредита, но само когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаването на кредита. Прави се подробен анализ на правната характеристика на застраховката като допълнителна услуга. От друга страна, преди сключването на договора за кредит, потребителят подписал декларация за установяване на договорни отношения, като по този начин длъжникът бил запознат с възможността дали желае да сключи застраховка, като ищецът изрично декларирал съгласието си. Сключването на договора за кредит не било предпоставено от задължителното сключване на договора за застраховка, като при отказ от същата, застрахователната премия се възстановявала на потребителя. Поради горното счита, че неправилно съдът приел, че задължението по застраховката следва да бъде включено в ГПР.

На следващо място, в процесния договор бил посочен и лихвеният процент по кредита, който бил фиксиран, както и условията за прилагането му, поради което и неправилно съдът приел, че договорът за потребителски кредит не бил съобразен с разпоредбата на чл. 11, 1 ал.1, т.9 ЗПК. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от К. Т. К. и Й. И. К., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения.

Искането е за оставяне без уважение на въззивната жалба, а постановеното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, вр. с чл. 26, ал.1, пред.3 ЗЗД от К. Т. К. и Й. И. К. против „*** за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит №***от 17.03.2020г., сключен между кредитната институция и наследодателя на ищците – И. Й. К. е недействителен. В условията на евентуалност се иска да бъдат прогласени за недействителни клаузите “BANK пакет 3 кредит +сметка“ в размер на 87.60 лв., както и „BANK Пакет 3 сметка“ в размер на 119.88 лв. Излагат се твърдения, че ищците са наследници на И. Й. К., починал на ***г. Процесният договор за потребителски кредит бил сключен между наследодателя И. К. и **** на ** като предмет на договора била предоставянето на сума за ползване в размер на 1000 лв. Наследодателят на ищците заплатил вноски за погасяване на задължението в размер на 400 лв. Сочи се, че лихвеният процент по договора бил фиксиран на 18.47 %, а ГПР-46.77 %. Излагат се подробни съображения за недействителността на договора за кредит.

По делото е постъпил и отговор на исковата молба от ***, с който се взема становище за неоснователност на иска по подробно изложени съображения. С допълнителна молба от ответника се прави искане за конституирането на *** като трето лице- помагач, поради обстоятелството, че вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено на посоченото дружество.

С Определение №6867/05.06.2024г. съдът е конституирал *** като трето лице – помагач на страната на ответника ***.

Постъпил е и отговор на исковата молба от ***, чрез юрк. Г. М., с който също се взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, като се моли за тяхното отхвърляне.

За да постанови обжалваното Решение Районният съд е приел, че в процесния договор за кредит формално бил посочен размер на ГЛП – 18.47 %, но не било ясно този лихвен процент върху коя сума се начислявал.Така в договора била посочената сумата от 1000 лв., като размер по кредита, а след това сумата от 1352.38 лв. – общ размер по кредита, както и сумата от 1491.43 лв., но не ставало ясно върху коя точно стойност се начислявала възнаградителната лихва, което пък затруднявало потребителя при преценката му за точния размер на възнаграждението, което се дължи на кредитната институция. Това водело да извода за нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. Отделно от това, при сключването на договора било предвидено и сключването на застраховка по програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с „Кардиф Животозастраховане“ и „Кардиф Общо застраховане“. Решаващата инстанция е приела, че застрахователната премия е следвало да бъде включена при определяне на годишния процент на разходите по кредита, което в конкретния казус не било сторено. Фактът на невключването на застрахователната премия в процентното изражение на ГПР обосновавало нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По тези съображения съдът намерил предявения установителен иск за основателен. С оглед това не следвало да се произнася по предявения евентуален иск.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страната, намира за установено следното:

Приети по делото са препис-извлечение от акт за смърт на И. Й. К., с посочена дата на смъртта – ***г., както и удостоверение за наследници на И. Й. К., видно от което като наследници на починалия са посочени К. Т. К. – майка, както и Й. И. К. – баща.

Представен по делото е Договор за потребителски кредит №***, сключен на 17.03.2020г. между „*** и И. Й. К.. Като размер на кредита е посочена сумата от 1000 лв., с общ размер на застрахователна премия от 207.48 лв. Уговорено е заплащането на сума от 87.60 лв., дължима по “BANK пакет 3 кредит +сметка“, както и 119.88 лв., дължима по 2

„BANK Пакет 3 сметка“. Като общ размер на кредита е посочена сумата от 1352.38 лв.

Уговорена е и еднократна такса в размер на 144.90 лв. за оценка на риска, която е дължима при подписване на договора. Съшата такса се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. В чл. 7.2.2. от процесния договор страните са договорили, че когато потребителят е пожелал да сключи застраховка, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превеждат от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател. Лихвеният процент е фиксиран на 18.47 %, а ГПР е уговорен в размер на 46.77 %. Като обща сума, дължима по кредита е посочена 1491.43 лв.

Представени са още декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ от И. Й. К.; Сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“ от И. Й. К..

Представени са и приложение №1 и №2 към Договор за цесия от ***, сключен между „*** и „ ***.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че атакуваното съдебно решение е вадлидно, допустимо в обжалваната част, а по същество е правилно.

На първо място ще се посочи, че предмет на делото е проверка досежно действителността на Договор за потребителски кредит, като предвид основанието за възникване на задълженията на страните, длъжникът има качеството на потребител по см. н а § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това съдът извършва проверка за съответсвието на договора със закона и добрите нрави, както и относно наличието на неравноправни клаузи.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Настоящият състав напълно се солидаризира с мотивите на Районния съд относно това, че не става ясно от договора върху коя точно сума се начислява възнаградителна лихва, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение, тъй като същият не може да формира ясна представа какво и колко всъщност ще бъде възнаграждението на банката, респ. колко точно ще дължи на кредитната институция, затова че използва паричния ресурс. Поради това настоящият съд намира, че не следва да бъдат повтаряни тези мотиви, а на основание чл. 272 ГПК да препрати към мотивната част на първоинстанционното решение.

По отношение основополагащия въпрос във въззивното производство, а именно следва ли застрахователната премия да намери място при формиране на процента на ГПР, настоящият състав намира следното:

Съгласно чл. 19, ал.1 ЗПК, в ГПР се включват всички общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република 3

България.

В настоящия случай кредитодателят е включил в размера на главницата, както отпуснатата сума по кредита от 1000 лв., а така също и сума в размер на 207.48 лв., представляваща застрахователна премия. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничението в размера на ГПР. В случай, че размерът на платената от кредитната институция застрахователна премия бъде включен в ГПР, то би се достигнало до нарушение на императивните предписания на чл. 19, ал.4 ЗПК. Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата. Настоящият състав намира, че така уговорената застрахователна премия води до значително оскъпяване по договора, като завишава размера на главницата и в същото време влияе върху размера на възнаградителната лихва. Застраховката съставлява конструкция, прикриваща действителните разходи по кредита, а именно печалбата, която кредиторът ще получи от олихвяването на сумата за застрахователна премия. От друга страна сумата по застрахователната премия никога не била на разположение на длъжника, същият няма възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховката, при какви рискове, за каква сума.