Определение № 278 от 28.03.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. Враца, 28.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20241400500214 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. В. П., ЕГН ********** и Б. С. П., ЕГН **********, и двамата от ***, ***, ***, ***, чрез пълномощника им адв.

М. С. от АК-Враца, против Определение № 87 от 05.02.2024г. по гр.дело № 761 по описа за 2023г. на Районен съд - Оряхово, с което е върната като процесуално недопустима, на основание чл.130 ГПК, исковата им молба и е прекратено съдебното производство.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Поддържа се, че основание на исковата молба, с която е поискано установяване, че ищците не дължат на „Електрохолд Продажби” ЕАД сумата 1 730.74 лв. - главница и обезщетение за забава за доставена електрическа енергия за периода 01.01.2015г. - 15.12.2023г., за имот в ***, ***, ***, клиентски № ***, поради изтекла погасителна давност на вземанията, е преустановяване захранването на имота от страна на ответното дружество поради наличие на неплатено задължение по процесната фактура, което е извършено преди подаване на исковата молба в съда. Посочва се, че на 22.12.2023г., т.е. след подаване на исковата молба, копие от същата, ведно с Разпореждане № 1420/18.12.2023г. на PC - Оряхово за образуване на делото са изпратени от ищците на „Електрохолд продажби” АД с искане за 1 възстановяване на електроснабдяването на имота и на 04.01.2024г. същите са получили отговор от дружеството, с който са уведомени, че „във връзка с постъпилата информация за заведена искова молба в Районен съд - Оряхово и относно искането им за възстановяване на захранването са потърсили съдействие от

„Електроразпределителни мрежи

Запад“

ЕАД за възстановяване на електроснабдяването в имота и същото е възстановено от тяхна страна (т.е. дружеството не оспорва наличието на неплатената сметка и преустановяването на захранването заради незаплащането й) и че „до приключване на съдебното дело от страна на дружеството няма да подават заявки до електроразпределителното дружество за прекъсване на електрозахранването на обекта за оспорената по съдебен ред сума“. Предвид гореизложеното и имайки предвид действията на ответното дружество, което въпреки настъпилата давност е подало искане за прекратяване на електрозахранването на имота, жалбоподателите считат, че имат правен интерес от предявяване на настоящия иск и постановяване на съдебно решение, в което да е прието, че процесната сума не се дължи като погасена по давност. Посочва се, че подаването на исковата молба и образуване на делото е единствения начин дружеството да бъде принудено да възстанови захранването на имота, който е жилищен, а липсата на електрозахранване го прави неизползваем и необитаем, както и ищците да защитят правата си, доколкото вземането е погасено по давност, но стои като плащане по партидата на имота и е станало повод за преустановяване на захранването.

Жалбоподателите считат също, че признанието на иска не е достатъчно основание за приемане на иска за недопустим, а е основание за постановяване на съдебно решение при признание на иска и не споделят доводите на съда, че черпят права от собственото си виновно поведение, предвид обстоятелството, че имота им е с преустановено захранване поради наличие на погасено по давност задължение. Не приемат също и доводите на съда, че принудителни действия са само тези, които касаят процесуална принуда, не и тези за извънпроцесуална такава. Изтъква се, че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска, както и че ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да 2 получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието, при което поведение не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Следователно иск за несъществуване на вземане е допустим не само когато кредитора разполага с изпълнителен титул, но и когато разполага с други средства за извънпроцесуална принуда (например да е преустановил доставката на стоки или услуги) . Твърди се, че в случая с поведението си /преустановяване на захранването/ ответникът е дал повод за завеждане на иска и именно завеждането на иска е станало причина ответника да възстанови захранването и да отпише задълженията от партидата, поради което същия следва да им заплати и разноските в процеса в общ размер 1071.63 лв., от които 71.63 лева за заплатена държавна такса и 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Искането към съда е да се отмени обжалваното определение на Районен съд - Оряхово, алтернативно - в случай, че се потвърди определението, да се осъди „Електрохолд България” АД да им заплати направените от тях разноски по гр.дело № 761/2023г. на PC - Оряхово в размер 1 071.63 лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса, както и присъждане на направените в процеса разноски.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Електрохолд Продажби” ЕАД, чрез пълномощника й юрк. Ал. В., в който се оспорва основателността на частната жалба. В същия се твърди, че преустановяването на ел. захранването не е принудителна мярка по смисъла на ГПК, а е право на крайния снабдител на ел. енергия по силата на чл. 123 от Закона за енергетиката, в резултат на неизпълнение на насрещна престация по облигационния договор. Оспорва се твърдението в частната жалба, че подаването на исковата молба и образуването на делото е единственият начин дружеството да бъде принудено да възстанови захранването на имота и посочва, че коректният и правилен начин за възстановяване на ел. захранването в имота е заплащането на задълженията. Поддържа се, че с направеното признание на иска „Електрохолд Продажби“ ЕАД се е отказало от своето възражение, че задължението продължава да съществува като естествено и не прави искане съдът да постанови, че ищецът дължи процесната сума като естествено задължение - основание, освен всичко друго, да се приложи нормата на чл. 78, ал. от ГПК. Счита се, че при прекратяване 3 на настоящото дело едно бъдещо доброволно плащане на задължението би било законосъобразно и валидно и че възражение за настъпила погасителна давност може да се прави само в рамките на висящ съдебен процес. Посочва се, че в резултат на подадената искова молба ищците са получили търсения от тях резултат - възстановяване на ел. захранването и след приключване на настоящото съдебно производство имотът ще остане електроснабден, и ищците ще получат възможност да заплатят доброволно своето естествено задължение за заплащане цената на потребеното благо, чието получаване не отричат.

Относно претенциите за възлагане на съдебните разноски се твърди, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност, че действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск, поради което без правно значение е извънсъдебната покана/съобщение/фактура и др. на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, тъй като същата не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба.

От друга страна се поддържа, че в настоящото дело се декларират направени съдебни разноски в размер 1071,63 лв., което се доближава до предмета на делото, че ако се присъдят съдебните разноски на ищците, ще се обедни дружеството и ще обогати процесуалния представител на ищците.

Прави се искане обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районният съд е сезиран с искова молба, подадена от Д. В. П., ЕГН **********, и Б. С. П., ЕГН **********, срещу „Електрохолд Продажби“ 4

ЕАД, за признаване за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумата 1730,74 лв., включваща главница и обезщетение за забава за доставена ел. енергия за периода от 01.01.2015 г. до 15.12.2023 г. за имот в ***, с клиентски № ***, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците - С. Б. П., б.ж. на *** е бил титуляр по партида за имот, находящ се в ***, ***, ***, с клиентски номер ***, и е имал качеството на битов потребител по смисъла на § 1, т.2а, от ДР на ЗЕ. Посочва се, че електроснабдяването в имота, ползван от ищците, е прекъснато преди няколко години от служители на

„Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, поради наличие на неплатени задължения към ответното дружество. Поддържа се, че няколко месеца след като наследодателя на ищците е починал, те са установили, че за имота имало непогасени задължения от 1730.74 лв. по няколко фактури, една от които е на стойност 1040.08 лв. и е издадена през месец януари 2017г. въз основа на констативен протокол /КП/, а останалата сума била за задължения, възникнали преди издаване на КП. Изтъква се, че погасителната давност за задължението от 1040.08 лв. по фактурата, издадена през месец януари 2017г., е петгодишна, съгласно чл.110 от ЗЗД, като е започнала да тече от месец януари 2017г. и е изтекла през месец януари 2022г. Твърди се, че през този срок ответното дружество не е предприемало действия по принудително изпълнение или подписване на споразумение с ищците, поради което към момента на подаване на исковата молба – 14.12.2023г., вземанията са погасени по давност. Наведени са също доводи за незаконосъобразност на КП, като основание за издаване на коригираща фактура. В исковата молба се поддържа също, че в момента ищците са с прекъснато електрозахранване поради неплатени задължения и че заплащането на всички задължения е условие да бъде възстановено електроснабдяването в имота, предвидено в Общите условия /ОУ/ на дружеството, което обуславя правния им интерес от предявяване на иска с оглед признаване недължимостта на посочените суми поради погасяването им по давност. От значение за правния интерес на ищците е и това, че същите не могат да ползват електрическа енергия поради съществуващите в регистрите на дружеството погасени по давност задължения.

След извършена размяна по реда на чл.131 ГПК, по делото е постъпил отговор от ответното дружество „Електрохолд Продажби“ ЕАД.

5

На първо място в отговора се изразява становище за недопустимост на предявения иск. Навеждат се доводи, че правен интерес от самостоятелно установяване (чрез отрицателен установителен иск) на неоспорено от кредитора изтичане на срока на погасителна давност не съществува и не следва да бъде признат като легитимна цел на едно съдебно производство, както и че доводите в исковата молба, че вземането е „погасено по давност“, без да се навеждат други доводи, прави отрицателният установителен иск недопустим. Поддържа се, че п равен интерес от самостоятелното установяване погасяването по давност на вземания, т. е. на правното качество „естествено“ на вземането, би могъл да се признае, ако действително между страните по материалното правоотношение (кредитор и длъжник) съществува спор за това дали вземането е действително погасено по давност, като няма спор между страните по делото по този факт, тъй като ответника не спори, че са изминали повече от три години от падежа на последното периодично вземане. Поради това се счита, че искането от съда да се произнесе с „превантивно решение“ по отрицателен установителен иск на длъжника-ищец е недопустимо. В случай, че съдът счете, че искът е допустим, в условията на евентуалност, поради наличие на настъпила в полза на ищеца погасителна давност за процесното вземане, ответникът е заявил, че признава предявения с р е щ у н е г о иск. По-нататък в отговора на исковата молба са развити съображения за недължимост на разноски от ответното дружество поради това, че с поведението си не е дало повод за предявяването на иска, поради което на основание чл. 78, ал.2 от ГПК, разноските по настоящото дело следва да се възложат на ищеца. Изложени са доводи и по същество на делото относно твърдяната незаконосъобразност на констативния протокол .