Решение № 3543 от 03.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10818/2022
- Вид
- Решение № 3543
- Подписан
- 03.07.2023
- В сила
- 03.07.2023
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Теодора Ангелова Карабашева
Цитирани разпоредби
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал.2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 3543 гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100510818 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20041326 от 09.06.2022 г. по гр.д. № 50593/2020 г. по описа на СРС, 49 с-в, е осъден Р. Р. Р. да заплати на Л. Е. Г. и М. И. Г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от по 713,59 евро/ на всеки/ - представляваща обезщетение за периода от 29.06.2019 г. до 28.12.2019 г. за ползване на тяхната ½ идеална част от следния съсобствен недвижим имот: „Дворно място с площ от 980 кв.м., находящо се в гр.
София, местността „Вилна зона-1“, част Киноцентър, съставляващо парцел VII, имот с пл. № 165 от кв. 20 по плана на гр. София, Киноцентъра 1-ва част вилна зона, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2020 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил като неоснователни исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за горницата над сумата от по 713,59 евро/ на всеки до пълния предявен размер от по 750 евро/на всеки/.
В срок е подадена въззивна жалба от ответника Р. Р. Р. /починал в течение на въззивното производство и заместен от наследниците си по закон Й. Р. С. и В. Р. Р./ с излагане на доводи за неправилност, поради неправилни фактически констатации, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон. Заявеният довод в подадената в срока по чл.259 ГПК от ответника въззивна жалба е за неправилна фактическа констатация на районният съд за редовно връчване на нотариалната покана по реда на чл. 47 ГПК. Това, според въззивника, починал в хода на процеса, е 1 довело до неправилен извод на съда за основателност на исковете за заплащане на обезщетение за сочения период. Отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въззиваемите страни Л. Е. Г. и М. И. Г. не са подали в срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на същата. Поддържат, че допълнително заявените доводи в подаденото становище от правоприемниците на починалата страна /ответник в производството/ не следва да бъдат взети предвид от въззивният съд, тъй като са направени след срока по чл.259 ГПК. Претендират разноски по списък.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
С оглед подадените становища от конституираните правоприемници /наследници по закон на ответника Р. Р. Р./ Й. Р. С. и В. Р. Р., съдът намира че следва да отбележи следното:
Въззивното производство се развива в рамките на обжалваната част от първоинстанционното решение и заявените в срок от въззивника оплаквания. Тъй като въззивният съд е такъв по съществото на спора, посочването на оплаквания, обуславящи порочността на първоинстанционното решение не е задължителен елемент от въззивната жалба (арг. чл. 262, ал. 1 ГПК), но очертава предмета на въззивното обжалване. Жалбоподателят трябва да посочи конкретните фактически доводи на първата инстанция, които смята за неправилни, както и основанията за това процесуални нарушения, включително доказателствена и/или фактическа непълнота, резултат от тези нарушения и искания във връзка с това, необоснованост, неточно приложение на материален закон. Допустимите процесуални действия на въззивния съд относно фактическата страна на спора се определят от поведението на страните, 2 които очертават неговия обхват пред въззивната инстанция (арг. чл. 260, т. 5 и 6; чл.
266, ал. 2 и 3; чл. 267, ал. 1, чл. 269 ГПК). Въззивният съд не е ограничен от оплакванията в жалбата само, когато служебно проверява допустимостта на въззивното производство, валидността на цялото първоинстанционно решение и неговата допустимост в обжалваната част, правилността в случаите, когато това се следва от разпореденото в закон с оглед вида или характера на заявеното искане, както и за точното приложение на императивните материалноправни норми и за правната квалификация на спора. Във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея конкретни оплаквания, като не може да ги заменя, нито да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на иска и в предмета на въззивното производство. Единствено въззивната жалба може да бъде допълнена до изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, но след това възможностите на въззивника да сочи пороци на решението, обуславящи неговата неправилност и във връзка с това да прави доказателствени искания, са преклудирани.
При така изложените съображения, съдът намира че е сезиран надлежно с доводи за неправилност на постановеното решение изложени в подадената в срока по чл.259 ГПК въззивна жалба от ответника Р. Р., който е починал в хода на производството.
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, е необходимо да се установи, че: 1 вещта е съсобствена; 2 вещта се ползва лично от ответника-съсобственик и 3 неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за ползите, от които е лишен.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея, ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В проведеното производство е установено и страните не спорят, че ищците са собственици на ½ ид.ч., а първоначалния ответник Р. Р. на другата ½ ид.ч. от следния недвижим имот - „Дворно място с площ от 980 кв.м., находящо се в гр. София, местността „Вилна зона-1“, част Киноцентър, съставляващо парцел VII, имот с пл. № 165 от кв. 20 по плана на гр. София, Киноцентъра 1-ва част вилна зона.
3
В случая е установено, че на 28.04.2016 г. съсобственика Р. Р. Р. е бил уведомен от съсобствениците Л. Е. Г. и М. И. Г., че следва да заплаща обезщетение за ползването на имота, от което те са лишени, в случай че продължи да ползва имота без да ги допуска в него. Доводите на въззивника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни. Както бе посочено, в производството е установено, че на 01.04.2016 г. е била изпратена от съсобствениците – ищци до съсобственика – ответник нотариална покана рег.№ 6434, том 2, акт 87 на нотариус М.Г. рег.№ 622 на НК, адресирана до Р.
Р. Р. с изявление за заплащане на сумата от 24 643,49 лв., представляваща обезщетение за ползване на тяхната ½ идеална част от недвижимия имот за период 5 години назад /60 месеца х 210 евро/ и заплащане същата сума от 210 евро за следващите месеци, ако продължи да ползва имота. В приложената разписка към нотариална покана рег.№ 6434, том 2, акт 87 на нотариус М.Г. рег.№ 622 на НК е удостоверено, че на 13.04.2016 г. е залепено уведомление „на входната врата № 44“ и е записано, че „липсва пощенска кутия“. Посочено е, че адресът е посещаван през три дни 04.04.2016 г. – 16:10 часа, 09.04.2016 г. – 12:00 часа и 13.04.2016 г. – 09:30 часа. На 13.04.2016 г. е залепено уведомление на вратата на жилището на ответника, с указание в определения час да се яви в нотариалната кантора да получи адресираната до него нотариална покана.
Съответно, на 28.04.2016 г. нотариусът е удостоверил връчването на екземпляр от нотариалната покана на адресата "съгл. чл.47 от ГПК".
В настоящия случай, съдът приема, че е налице редовно връчване на нотариалната покана, съгласно чл. 47, ал.5 ГПК, която разпоредба намира приложение и при връчване на нотариална покана - чл. 50 ЗННД. Съгласно нормата на чл. 19, ал.2 ЗННД, нотариусът има достъп до база данни "Население", за да може коректно да изпълни процедурата по чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомлението на постоянния адрес на адресата. Поради това, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за неприложимост на разпоредбата на чл.47 от ГПК по отношение връчването на нотариалните покани. ЗННД изрично препраща към въпросната разпоредба. За връчване на книжата (нотариалната покана) на длъжника нотариусът е удостоверил как и къде е извършил връчването чрез залепване, след като преди това е удостоверил, че лицето не е могло да бъде открито на адреса. Затова съдът приема, че поканата е била връчена от нотариуса чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК и че с изтичане на указания двуседмичен срок съобщението се счита връчено, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Както е посочено в същата, когато нотариусът, респективно връчителят, не намери адресата на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят е длъжен да залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. Смисълът на залепване на уведомлението и пускането му в пощенската кутия е адресатът да се яви на указаното в уведомлението място в двуседмичен срок да получи съответните книжа. Когато лицето 4 не се яви в срока да получи книжата с неговото изтичане се счита, че книжата са връчени съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно нормата на чл. 19, ал.2 ЗННД, нотариусът има достъп до база данни "Население", за да може коректно да изпълни процедурата по чл. 47 ГПК, чрез залепване на уведомлението на постоянния адрес на адресата.
В допълнение, съдът намира, че в подадения писмен отговор на исковата молба ответникът не е оспорил получаване на отправената до него нотариална покана от съсобствениците – ищци в производство, с която същите са поискали заплащане на обезщетение за ползването на имота, от което са лишени. Същевременно в проведеното производство ответникът не е оспорил ползването на имота за исковия период. Напротив, в проведеното с.з. на 10.11.2021 г. ответникът Р. Р. лично е заявил, че ползва имота еднолично, живее там и там е неговият сервиз.
Чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства чрез показанията на свидетеля Велинов се установява, че Р. е ползвал имота през процесния период и не е допускал ищците в него.
Чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, чийто изводи настоящия състав кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че средната месечна наемна цена за ½ от имота е 2793 лв. или по 1396.50 лв. с левова равностойност 713.59 евро за всеки от ищците.
По изложените мотиви, съдът намира предявените искове за основателни и доказани. Като правилно решението на първата инстанция следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cb236116-54c7-418c-839f-20df2184cf5e