Решение № 100 от 05.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова при участието на секретаря К. Орл. Първанова като разгледа докладваното от Веска Райчева Касационно гражданско дело № 20228002103681 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 954 от 29.06.2022 г. по в.гр. д. № 694/2022 г. на АС - София, с което е потвърдено разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС - Бургас за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № B. от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И..

Допуснато е касационно обжалване по въпроса следва ли въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят Б. Р. Г., чрез процесуалния си представител в писмено становище поддържа, че не следва да се признава и допускане изпълнението на решение по дело № B. от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И..

Ответникът Д. И. Д. не взема становище по спора.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., прие следното:

С решение № 60267 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 3698/2020 г. на III - г.о. на ВКС е обезсилено решение № 1029 от 21.05.2020 г., постановено по възз.гр.д. № 2592/2019 г. по описа на Апелативен съд– София и делото е върнато на друг състав на АС – София, след като с определение № 60454/04.06.2021 г. касационното обжалване е допуснато по 1 процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да следи служебно за допустимостта на производството; и за дължимите процесуални действия във връзка с доклада, задължаващи съда да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, респ. да им укаже обстоятелствата, които се нуждаят от доказване в производството по чл.622, ал.2, вр. с чл.623, ал.6 ГПК. Изложени са съображения, че в нарушение обаче на нормите на чл.37, б.”а” и б.”б” от Регламент (ЕС) №1215/2012 и чл.622, ал.3 ГПК, не се установява със сезиращата молба ищецът да е представил препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд, което изискване е предвидено от законодателя като необходимо условие за установяване на автентичността му. Представено е незаверено копие на Решение от 08.12.2016г. по дело № В., а превода на същото не може да замести липсата на заверен от съда по произход препис от съдебен акт. В незаверено ксерокопие е представено и удостоверението по чл.53 от Регламента, както и повечето от останалите приложени документи. Първоинстанционният и въззивният съд не са констатирали тези нередовности на молбата, налагащи оставянето й без движение и даването на указания към страната да ги отстрани.

При новото разглеждане на делото въззивният съд е потвърдил разпореждане № 962 от 14.03.2019 г. по гр.д. № 354/2019 г. по описа на ОС - Бургас за признаване и допускане изпълнението на решение по дело № B. от 08.12.2016 г., постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., с което решение Б. Г. е осъден да заплати на Д. И. Д. сума в размер на 10 410 британски лири, от които сумата от 10 000 британски лири-главница за претендирания дълг и сумата от 410 британски лири за разноски, ведно със законната лихва върху сумите от датата на постановяване на съдебното решение 08.12.2016 г.

В изпълнение на указанията, обективирани в решение № 60267 от 25.02.2022 г. по гр.д. № 3698/2020 г. на III - г.о. на ВКС , въззивният съд при новото разглеждане на делото с определение от 11.03.2022г. по гр.д.№3698/2020г. е оставил без движение молбата на Д. И. по чл.622 ГПК с указания да представи заверени преписи от решение от 08.12.2016г. по дело № В. постановено от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., и на удостоверение по чл.53 от Регламент/ЕС/ 1215/2012г.

Приемайки, че са отстранени нередовностите на молбата, за да постанови своето решение въззивният съд при новото разглеждане на делото е приел, че са представени надлежно заверени преписи от решението и удостоверението, издаденото от съда по произход. Съдът е приел, че представеното решение е оригинал в електронна версия с поставен черен електронен печат, удостоверяващ, че документът е издаден от съда, като се е позовал на писмо от В. Т. до ответникът по жалба Д. Д., за което лице няма данни по делото да е служител в съда постановил решението. Въззивният съд е изтъкнал, че представения документ следва да се приеме като доказателство без допълнително обследване, доколкото между страните не е имало спор относно автентичността на съдебното решение.

Въззивният съд приема, че производството по признаването на съдебни решения постановени в друга държава - членка на ЕС е уредено в Регламент (ЕС) № 1215/2012 на 2

Европейския парламент и на Съвета, който отменя Регламент (ЕО) № 44/2001, в сила от 10 януари 2013 г. и се прилага от 10 януари 2015 г., както и в чл. 622 и сл. от ГПК. В този смисъл и доколкото искът на Д. Д. против Б. Г. е предявен на 1 април 2015 г., а решението постановено на 08.12.2016 г., то Регламентът е приложим.

Въззивният съд приема, че в случая не е налице спор, че съдът по произход е съставил и издал удостоверението, което е датирано 1-8-17. При тези обстоятелства наистина съществува изпълняемо решение, постановено в държава членка по смисъла на член 2, буква а) и член 39 от Регламент No 1215/2012, което е в обхвата на предвидения в него режим за пряко изпълнение, и това е факт от действителността, който обвързва сезирания съд. По силата на член 67, параграф 2, буква а) от Споразумението за оттеглянето на О. кралство Великобритания и С. И. от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (OВ C 384 I, 2019 г., стр. 1) и предвид датата на неговото приемане, 8 декември 2016 г., спорното решение, постановено от английски съд, не е съдебно решение на трета държава

По отношение на възражението, че решението не следва да бъде признато тъй като е ако е постановено в отсъствие на ответника е посочено, че по делото не е установено, че на ответника не е връчен препис от исковата молба. Изтъква се, че по делото пред първоинстанционния съд е представено уведомление за предявяване, от което се установява, че искът на Д. е предявен на 1 април 2015 г. и е изпратен на ответника с първокласна поща на 1 април 2015 г. и ще се счита за връчен на 6 април 2015 г., а ответникът трябва да отговори до 20 април 2015 г. Посочва се, че в дадения от съда срок, по имейл и на 17.04.2015 г. е постъпил отговор от ответника Г., за което ищецът е уведомен на 20 април 2015 г. с указанието, че ответникът разполага с общо 10 дни, считано от 20 април 2015 г. да заплати исканата такса или съдът ще предприеме стъпки за връщане на насрещния иск и искът ще продължи само като защитен. С разпореждане на съда от 07.05.2015 г. насрещният иск е заличен.

Въззивният съд е приел, че в случая е налице изключението от правилото на чл.45, параграф 1, б.“б“ от Регламента, а именно: ответникът не е успял да предяви иск за оспорване на съдебното решение, когато е било възможно да стори това.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса: следва ли въззивния съд да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

С определението за допускане на касационното обжалване в настоящето дело на отправилия искането за признаване на решението и допускане на неговото изпълнение на територията на Р България Д. Д. е дадено още веднъж указание да представи препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., и заверен препис или оригинал от удостоверението по чл.42, ал.1, б“б“ от Регламент /ЕС/ №1215/2012г. , тъй като приложеното по делото писмо от лицето В. Т. няма характер на удостоверителен документ за наличие на предпоставките на чл.622, ал.3 и чл.622, ал.2 ГПК.

В отговор на въпроса по който е допуснато касационното обжалване следва да се имат 3 предвид принципните разрешения, приети с т.5 от ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК и ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, за това че въззивният съд и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния спор, и следователно е длъжен да обсъди всички представени по делото доказателства от значение за точното приложение на разпоредбата на чл.622, ал.3 и чл.623, ал.2 ГПК,

Съгласно чл.622, ал.3 ГПК, съдът се произнася по искането на страната за признаване въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език.

В случая, правилно с оглед фактите по делото въззивният съд е приел, че Решение от 08.12.2016 г. по дело № В. на Окръжен съд Бизнес Център в [населено място], Обединено Кралство и С. И., чието нарочно признаване по съдебен ред е поискано от ищеца, попада в обхвата на Регламент (ЕС) №1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (съгласно чл. 66 от Регламента, той се прилага за съдебни производства, образувани след 10.01.2015 г., или за съдебни спогодби, одобрени или сключени след 10.01.2015 г.). В нарушение обаче на нормите на чл.37, б.”а” и б.”б” от Регламент (ЕС) №1215/2012 и чл.622, ал.3 ГПК, не се установява със сезиращата молба ищецът да е представил препис от съдебното решение, заверен от постановилия го съд, което изискване е предвидено от законодателя като необходимо условие за установяване на автентичността му. Представено е незаверено копие на Решение от 08.12.2016 г. по дело № В.. В незаверено ксерокопие е представено и удостоверението по чл.53 от Регламента, както и повечето от останалите приложени документи.

Въззивният съд е дал указания и възможност на страната за отстраняване на нередовностите в писмената форма на посочените в чл.622, ал.3 ГПК задължителни приложения към молбата за признаване на решението, но неправилно е приел, че същите са отстранени.

Приел е, че представеното решение е оригинал в електронна версия с поставен черен електронен печат, удостоверяващ, че документът е издаден от съда, като се е позовал на писмо от В. Т. до ответникът по жалба Д. Д., за което лице няма данни по делото да е служител в съда постановил решението. Не са представени оригиналите на документите и пред настоящата инстанция въпреки дадените за това указания .

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него разпореждане №962/14.03.2019г. по гр.д.№354/2019г. на ОС Бургас, а молбата за признаване и допускане изпълнение на чуждестранното решение като неоснователна следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените пред настоящата инстанция разноски за процесуално представителство в размер на 1200лева.

Предвид изложените съображения, съдът

4

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 954 от 29.06.2022 г. по в.гр. д. № 694/2022 г. на АС – София и потвърденото с него разпореждане №962/14.03.2019г. по гр.д.№354/2019г. на ОС Бургас, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата на Д. И. Д., срещу Б. Р. Г. за признаване и допускане изпълнението на решение от 08.12.2016г. по дело № В., заверен от постановилия го съд от Окръжен съд Бизнес център в [населено място], Обединено Кралство Великобритания и С. И., с което Б.

Р. Г. е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 10 410 британски лири, ведно със законната лихва от 08.12.2016г.