Определение № 1581 от 23.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1581 гр. София, 23.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20248002902797 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

М. Б. Е., чрез адвокат М. М., обжалва решение № 820 от 10.07.2024 г. по в.гр.д. № 87/2024 г. на Софийски апелативен съд, ГО, VII-състав, с което е потвърдено решение № 5378 от 24.10.2023 г. по гр.д. № 3335/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, I-17 състав, с което настоящият жалбоподател е осъден да заплати на „Дайнърс Клуб България“ АД, гр. София, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, сумата от 29 666,45 лв., представляваща усвоената и непогасена част от кредитен лимит по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) от 23.12.2016 г. и сумата от 15 623,26 лв. - лихви по извлечения за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2022 г.

В касационната жалба сочи основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски.

В изложението, представено на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК , се позовава на правните основания по чл.280, ал. 2, предл. 2 и 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е вероятно недопустимо и очевидно неправилно.

1

Сочи и следния правен въпрос, който бил основание съгласно чл. 280, ал.

1, т. 1 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: Длъжен ли е въззивният съд, като съд по същество, да прецени всички по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона? – противоречие с: решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1857/2010 г. на ВКС, I V гр.о.; решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр.д. № 814/1999 г. на ВКС, V гр.о.; решение № 222 от 30.01.2015 г. по т.д. № 3466/2013 г. на ВКС, I т.о. и др.

В срока, предвиден в чл. 287 от ГПК, н е е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Дайнърс Клуб България“ АД (в ликвидация), гр. София.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението ли це.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството по делото е било образувано по искова молба на „Дайнърс Клуб България“ АД срещу М. Б. Е. за осъждането му да заплати сумата от 29 666,45 лв, представляваща главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) и сумата 15 623,26 лв. - лихви, считано от 01.01.2020 г. до 31.03.2022 г.

Представените доказателства в първата инстанция били писмени и гласни - заключение (основно и допълнително) по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Въззивният състав е приел обжалваното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, като е препратил към мотивите му на основание чл. 272 от ГПК.

По отношение на оплакването във въззивната жалба, че първинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният състав е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.

127, т. 4 и т. 5 от ГПК. Не било необходимо да се посочват всички извършени 2 транзакции и тегления в брой за времето на действие на договора между страните. Прието е, че са индивидуализирани вземанията на кредитора и твърдението му, ответникът не е изпълнил точно задължението си да връща на уговорените падежи дължимите суми и да заплаща уговорената лихва.

Индивидуализиран е отпуснатият кредит и времето на действие на договора, както и периода на забава и дължимите лихви. В контекста на диспозитивното начало в гражданския процес, очертан с нормата на чл. 6 от ГПК, съдът е приел ,че е длъжен да разгледа подобно искане за защита, вместо задължително да изисква обособяване на търсените вземания на по-малки суми и по подпериоди, както било посочено във въззивната жалба. Също така съдът е приел, че съгласно основното и допълнителното заключение по изслушаната пред Софийски градски съд ССчЕ, са посочени размерите на отделните задължения в рамките на глобално търсените суми за главница и лихва, както и за това на кои дати те са възникнали. Според въззивния състав, произходът на отделните задължения бил различен и това било посочено от вещото лице - за плащания на сметки, за извършване на покупки, част от сумите били усвоени като плащания на POS-терминал, други - като виртуални разплащания в Интернет. Освен това, с нередовните погасявания от страна на М. Б. Е. се е процедирало, като възникналите задължения са се погасявали по правилото на чл. 76 от ЗЗД, доколкото погашенията не са стигали да обслужват целия дълг, главница и лихви. Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд липсва оспорване на транзакции и суми, които да не са били ползвани от Е. или да са недължими на някое друго основание.

Въззивният съд е възприел изложените в исковата молба твърдения, че последната издадена кредитна карта, на основание процесния договор, била получена от ответника на 27.12.2016 г. и била валидна до м.декември 2019 г., като в съдебното решение на първоинстанционния съд е прието, че преиздадената карта била със срок на валидност от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Въззивният съд е възприел твърденията на ищеца за наличие на сключен договор за револвираща международна кредитна карта от 23.12.2016 г., установени с представените документи. Приел е, че страните били в дълготрайни отношения още от 2008 г. съгласно представения по делото договор между тях от 12.12.2008 г. Приел е, че не е необходимо да се специфицира броя на конкретните издадени карти, „пластики”, т.е. кредитни карти да са били издавани и предавани на лицето и на какви основания, по чие 3 искане. Прието е, че исковата молба ясно конкретизира основанието, на което ищецът претендира заплащане на сумите, връщане на получена на основание договор за кредит сума, както и заплащане на уговорените лихви.

Въззивният съд, възприема мотивите на първоинстанционния съд, че договорът за международна кредитна карта Diners Club и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт), е обвързвал валидно двете страни за целия посочен в исковата молба период от време. Въззивният съд е приел, че договорът между страните е сключен на 23.12.2016 г и е действал за посочения период , като е имало и предходен договор от 2008 г. Освен това е прието, че срокът за ползване на кредитния лимит е 31.12.2021 г.

По отношение на оплакването за неспазване на материалния закон и поконкретно - на правилата за изчисляване на погасителната давност на вземанията на въззиваемото дружество, доколкото възражения за подобна изтекла давност, били направени още с отговора на исковата молба, е прието, че оплакването е неоснователно. Процесните вземания били възникнали по договор за издаване на кредитна карта, кредит овърдрафт, по който кредитният лимит бил усвояван чрез тегления и плащания. За връщането му не бил изготвен погасителен план, а се дължала месечна погасителна вноска.

Срокът за ползването на овърдрафта бил до 31.12.2021 г., предвид служебно подновения срок на валидност на картата.

Според въззивния състав, основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем били налице към момента, в който кредитният лимит бил превишен и ответникът е изпаднал в забава за връщането му. Независимо, че ищецът не е предприел действия по довеждане до знанието на ответника, че обявява цялата главница за изискуема преди 31.12.2021 г., в приложение на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, изискуемостта била настъпила в момента, в който е възникнало правото на кредитора да търси вземането си.

Установено е, че последното плащане на 16.01.2020 г. не е било достатъчно за погасяване на револвиращата лихва в размер на 477,08 лв., дължима на 01.02.2020 г., а от 01.03.2020 г. била начислена и лихва за просрочие. Прието е, че от този момент се е породило правото на ищеца по т. 13.1 от общите условия да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем, след писмено уведомление на длъжника в срок. До завеждането на исковата молба - 31.03.2022 г. не била изтекла петгодишната погасителна давност за вземането 4 за главница от 29 666,45 лв. Не били погасени по давност и претендираните от ищеца акцесорни вземания за лихви по издадени извлечения за периода 01.01.2020 г. - 31.03.2022 г.

Поради това, въззивният състав е отхвърлил подадената въззивна жалба и е потвърдил оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С оглед твърдението за евентуална недопустимост на съдебното решение, като произнесено по недопустим иск с оглед липсата на редовна искова молба, настоящият съдебен състав намира, че липсват основания, от които да се направи извод, че решението е евентуално недопустимо. В исковата молба са посочени всички обстоятелства, които са релевантни за определяне на вземането, чиято защита търси ищецът. Обстоятелството, че не са индивидуализирани всички карти, като пластики, издадени към процесния договор за кредитна карта, не променя този извод. Изрично в исковата молба са посочени обстоятелствата, че след сключения договор между страните на 12.12.2008 г., по време на действие на договора, поради изтичане на срока на валидност, пластиката била преиздавана периодично и последната получена от длъжника пластика е тази, от 27.12.2016 г. След получаването на тази пластика, в следващите периоди, ответникът бил получавал и кредитната си карта в запечатан плик, заедно с ПИН код на картата и от този момент е имал на разположение възможността в рамките на уговорения кредитен лимит да използва предоставените му парични средства. Така изложените обстоятелства съдържат твърдението за преиздаване на кредитна карта и действие на сключения между страните договор за срока, посочен в него и подновяваване на същия по взаимно съгласие на страните, изразено чрез техните действия.

Непосочването на датата на преиздаване на всяка кредитна карта не може да се приеме, че е основание за евентуална нередовност на исковата молба.

Обстоятелствата очертават възникналите облигационни отношения между страните. Това обуславя извод, че основанието на вземането е посочено подробно, индивидуализирани са вземането за главница и вземанията за лихви. Въззивният съд е разгледал твърденията на ищеца и липсва основание да се приеме, че е налице евентуално произнасяне като са съобразени различни от посочените в исковата молба факти. Поради така изложените 5 обстоятелства не може да се приеме, че е налице вероятност въззивното съдебно решение да е недопустимо поради нередовност на исковата молба и поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД.

По отношение на соченото основание за допускане на касационно обжалване, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение, на основание чл. 280, ал.2 , пр. 3 от ГПК, касаторът твърди по отношение на изводите на съда за наличие на сключен и действащ договор . Твърдението е за явна необоснованост на съдебното решение при наличие на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Съгласно трайната практика по приложение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основанието очевидна неправилност на въззивното решение ще е налице тогава когато от самия акт, без извършване на същинска проверка на основанията съгласно чл. 281, т.3 от ГПК, може да се направи извод, че е налице неправилност на въззивното решение. Такива основания могат да са приложение на норма, която не е действаща, извън действителното съдържание на нормата, в обратен на действителния смисъл; както и необоснованост поради нарушение на формалната логика, при вътрешнопротиворечиви мотиви, както и поради съществени процесуални нарушения, които могат да се установят от мотивите на въззивното решение. Касаторът не твърди такива нарушения, допуснати от въззивния съд. Поради това не може да се приеме наличие на основание очевидна неправилност. Настоящият съдебен състав не установи наличие на соченото нарушение. Соченото от касатора основание може да се провери само на основание чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК.