Решение № 1407 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100510262 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Р.

Р. и по насрещна въззивна жалба от „Самаранд“ЕООД, депозирани срещу Решение 200010333/03.02.2022г. на СРС по гр.д. 5037/2021г..

Р. Р. обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу „Самаранд“ЕООД искове за заплащане на обезщетение за повреждане на имот, който е бил предмет на договор за наем между страните и за заплащане на консумативни разноски на ел. енергия.

Оспорва изводи на съда, че за част от повредите бившия наемател не отговаря, защото се касаело за основен ремонт, като намира че почистване и полиране на гранитогресна настилка не е основен ремонт. Счита, че не следвало да се доказва от житейска гледна точка какъв бил размера на ръждивите петна по гранитогреса. Не можело да се приеме, че навлизането на вода в помещенията (каквото е възражението на ответника) може да причини трайни ръждиви петна. Счита, че се касаело за технически неизправни уреди на ответника, които имали течове. Оспорва извод на съда приложимия по отношение на консумативните разходи срок да е тригодишен по чл. 111, б. В от ЗЗД. Счита, че щом задължението е на наемателя и е изпълнено от наемодателя, то е налице изпълнен чужд дълг и давността е петгодишна.

1

Счита, че е налице свръхпетитум в отхвърлителния диспозитив, като е отхвърлен иск за подмяна на патрон на охранителна решетка, обаче не е имало такава претенция по делото (макар този патрон да е посочен в СТЕ).

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

„Самаранд“ЕООД обжалва решението в частта му за уважаване на исковете с оплаквания за неправилни изводи, че боядисване на стени с латекс съставлява „дребни поправки“ по смисъла на ЗЗД. Счита, че от показанията на св. Й. се установявало че имота е предаден в захабено състояние.

С определение от ОСЗ в настоящата инстанция е обезсилено решението на СРС частично в отхвърлителната му част и е прекратено производството поради оттегляне частично на претенцията по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД за сумата 150,00 лева (стойността на жалузна решетка на процесното помещение). С оглед на обезсилването на отхвърлителната част на решението на СРС за сумата 150,00 лева, то предмет на въззивното производство остава частта от решението за отхвърляне на иска за стойността на ремонтни дейности над сумата от 675,25 лева до сумата от 1311,97 лева, съответно уважаването на иска до размер на 675,25 лева.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е налице произнасяне свръх петитум релевирано от ищеца с жалбата му. Видно от уточнителните молби размера на претенцията за заплащане стойността на дребни поправки ищецът е определил без да взема предвид подмяна на патрон. При произнасянето си СРС се е произнесъл в рамките на така заявения размер на иска за заплащане на ремонтни дейности, като посочването в отхвърлителния диспозитив на подмяната на патрон на охранителна решетка не е довело до надхвърляне на размера на предявения иск. Само в последния случай би имало произнасяне свръх петитум. Това не се е отразило и на размера на присъдените разноски-те са определени съобразно отхвърлената и уважена част на исковете като обща парична стойност, а не въз основа на стойността на всяко перо от претенцията (когато би имало значение подмяната на патрона)

По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбите и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба на ищеца за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

Оплаквания досежно претенцията по чл. 233, ал. 1 ЗЗД са обосновани в жалбата само за заплатената сума за почистване, полиране и импрегниране на гранитен под на помещението, поради което по отношение на останалите претендирани и отхвърлени 2

СМР въззивния съд няма правомощие да ревизира изводите на СРС.

Досежно тази претенция СГС не споделя изводите на СРС.

Правилно СРС е приел, че е налице презумпцията за добро състояние на имота при сключване на договора и тя не е оборена. Възраженията на ответника в тази насока, въведени като оплаквания и в насрещната въззивна жалба са неоснователни.

Видно е, че сградата е въведена в експлоатация на 13.12.2011г., а електричество в имота е пуснато на 11.04.2012г. Това се установява от разрешението за ползване от ДНСК и писмото на електроразпределителното дружество. Следователно имота не е ползван поне до тези дати. При сключване на договора не се доказва да има възражения от ответника за състоянието на имота и следва да се приеме за правилен извода на СРС, че е приложима презумпцията по чл. 233 за добро състояние на веща при нейното предаване. Показанията на свидетеля Й. (на ответника) не се кредитират от СГС. Същият посочва, че договорът бил с фирмата на майка му, но по време на целия си разпит говори в първо лице множествено число („…в обекта отидохме аз и жена ми…. започнахме да се нанасяме… имаше уговорка….. за друго не сме коментирали ….казахме на наемодател, мисля че жена ми го извика… махнахме фризерите, когато трябваше да се изнасяме….имахме договор със СОТ; договорът със СОТ-а се водеше на наше име…. заплащахме на ръка…имахме уговорка да напуснем по взаимно съгласие… не отидохме със съпругата ми защото не искахме да се виждаме с този човек….“. Налага се извод, че именно свидетеля и съпругата му са извършвали търговската дейност в обекта. Това се потвърждава и от други негови изрази: „…от СОТ беше подаден сигнала на телефона на жена ми“. Няма никаква логика да се подава сигнал от охранителна фирма на телефон на лице-несобственик респективно без други правни отношения досежно имота. На горния извод сочи и сключване на договор за СОТ от свидетеля (на наше име). Очевидно свидетеля и жена му са реалните платци на наемната цена (лично аз го занесох на майка ми – посочва той за наема за м.01.2016г. и следва да се приеме че същият е заинтересован от изхода на делото пряко.

СГС намира за неправилен извод, че съставлява основен ремонт почистването, полирането и импрегнацията на пода. Понятието има легална дефиниция в ЗУТ (§1, т.

42 от ДР) и посочените дейности не попадат в нея, тъй като нито се засяга конструкцията или конструктивни инсталации, нито се заменят вложени първоначално материали (например основни мазилки върху тухлени стени или подови замазки).

След като имота е бил в добро състояние и се установява и от показанията на св. Й. (които в тази част следва да се кредитират), че имало ръждиви петна при връщането на имота на наемодателя, то се предполага, че те се дължат на поведението на наемателя, който носи тежестта да докаже, че няма вина за тях, което по делото не е сторено с оглед липсата на доказателства за наводняване на имота-извън показанията 3 на Й., твърдяно в отговора на иска. Освен това дори да е имало наводнение, то свидетеля посочва, че било почистено и подсушено помещението, а еднократно и за кратък период влизане на вода поначало не би могло да доведе до образуване на ръжда по метал ако след това е имало подсушаване.

Предвид изложеното следва да се присъди и сумата заплатена за тези дейности от 360,00 лева, а в останалата отхвърлителна част досежно искът за вреди по наетата вещ решението следва да се потвърди.

В частта за уважаване на този иск решението е правилно. Законът предполага, че зацапването на стени се дължи на обичайната употреба на помещението и като го посочва като дребна поправка го възлага в тежест на наемателя. Не са доказани оплакванията в насрещната жалба, че стените са били зацапани още при приемане на обекта. Показанията на св. Й. както се посочи СГС не кредитира. Помещението е ползвано за магазин, което предполага голям брой лица да са имали достъп до него, както и да са извършвани товаро-разтоварни дейности на стоки, което обичайно води и до замърсяване на помещенията. Противно на твърдението в жалбата има твърдения в исковата молба, че стените са били изцапани с петна с неизвестен произход, а от показанията на св. Д. (на ответника) същото с е потвърждава. Той посочва, че около местата на климатичните тела (които са били свалени) е имало замърсяване, както и че: „…състоянието на магазина, че се нуждае от дребни козметични ремонти….“ Боядисването на стените с латекс е именно козметичен ремонт.

Не се доказва и не се твърди плащане от ответника на разходите за ел. енергия.

Не се доказва и плащане на наемната цена, за което свидетелски показания (св. Й.) са недопустими при установяване на това задължение с писмен договор за наем (чл. 164, ал.1, т. 4 ГПК) при което положение възражението за прихващане е неоснователно.

Правилно обаче е прието, че погасени по давност са вземанията за ел. енергия.

Тези задължения произтичат от договора и отговорността е договорна, а не за неоснователно обогатяване съответно се прилага чл. 111б. „в“ тъй като са с периодичен характер. Разрешението на СРС отговаря и на трайната съдебна практика.

(РЕШЕНИЕ № 117 ОТ 22.01.2021 Г. ПО Т. Д. № 1409/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС;

Решение СГС по в.гр.д. 4623/2019г. –недопуснато до касационно обжалване и др.) Предвид изложеното решението на СРС следва да се отмени в частта за отхвърляне на иска по чл. 233, ал. 1 над сумата от 675,25 лева до сумата от 1035,25 лева – като се присъди на ищеца разликата от 360,00 лева- заплатена за почистване, полиране и импрегниране на гранитогрес.

В останалите обжалвани от страните части решението следва да се потвърди.

При този изход на делото и двете страни имат право на разноски и за двете инстанции.

4

Поради частичното уважаване на жалбата на ищеца се дължат допълнителни разноски за първа инстанция, както и такива за въззивното дело.

При уважени общо 52 % от предявените искове ищецът има право на същият процент от разноските за първа инстанция или на сумата от 528,29 лева или следва да му се присъдят още 181,93 лева за първа инстанция.

Ответника за първа инстанция има право на 48 % от сторените разноски или сумата от 288,00 лева и решението в частта по разноските присъдени на ответника следва да се отмени над тази сума.

За въззивното дело от обжалвания от ищеца интерес от 945,36 (включително впоследствие оттеглената част) са уважени 38 %. Доказал е разноски от 51,50 лева за държавна такса и 600 лева адвокатски хонорар и има право на 247,57 лева за разноски.

Ответника е доказал разноски за адвокат от 600,00 лева. Не е посочил колко от тях са за отговор на жалбата на ищеца и колко за неговата насрещна жалба. СГС приема, че сумата е делима поравно за двете действия и на основание чл. 78, ал.3 и ал.

4 ГПК има право на 62 % от сумата от 300,00 лева за защитата по жалбата на ищеца или на сумата от 186,00 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 200010333/03.02.2022г. на СРС по гр.д. 5037/2021г., в частта, с която е отхвърлен над размера от 675,25 лева до размер от 1035,25 лева предявеният от Р. М. Р. срещу „Самаранд“ООД иск по чл. 233, ал. 1 вр. С чл. 231, ал. 1 ЗЗД- за заплащане на обезщетение за разноски сторени за поправка на повреди по имот отдаден под наем по договор от 06.06.2013г. КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Самаранд“ООД с ЕИК202592346 с адрес в гр. София, ж.к. ******* да заплати на Р. М. Р. с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ж.к. „*******, ап. 53 ОЩЕ 360,00 лева ведно със законната лихва върху сумата от 360,00 лева от деня на исковата молба 27.01.2021г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта за отхвърляне на иска над сумата от 1035,25 лева до сумата от 1311,97 лева.

Отменя решението и в частта, с която в полза на „Самаранд“ООД са присъдени разноски над размера от 288,00 лева.